Определение № 440 от 09.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 233/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на ищеца П. С. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта за частично отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и след отмяна в осъдителната му част искът е отхвърлен изцяло, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът оспорва жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за изцяло неоснователен разглеждания иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 26000 лв., част от общо вземане за 300000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи ексцес, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие – на основание сключената от ответника застраховка на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Извода си за неоснователност на иска въззивният съд е обосновал със съображения за недоказаност да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието към момента на получаване на застрахователно обезщетение м. май 2014 г. За допускане на касационното обжалване ищецът е изложил становище, че по делото съществен се явява материалноправният въпрос има ли наличие на ексцес и доколко е основателен предявеният иск – в контекста на тезата за едностранчив анализ на събраните доказателства от страна на въззивния съд. Сочи се противоречие с практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При преценката на решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с формулирания от ищеца въпрос съдът намери, че касационно обжалване не следва да се допуска. Преди всичко не се установява да е налице основание за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се установява и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане в смисъла, изяснен от установената съдебна практика. Що се отнася до поставения от жалбоподателя въпрос, макар и безспорно значим за крайния изход на спора, същият не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а фактически. Така формулиран, въпросът се свежда до оплакване за необоснованост на въззивното решение, което обаче, като основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, не подлежи на обсъждане в настоящата фаза по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК. Доколкото не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на специалната такава с оглед посочената от жалбоподателя съдебна практика. С тези мотиви съдът