Определение № 2285 от 28.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 987/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ПАЙНРОК КЕПИТАЛ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Ч., срещу определение № 376/09.02.2026г., постановено по к.т.д. № 2189/2025г. на ВКС, 1 т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу решение № 2602/28.04.2025г. по в.гр.д. 10297/2024 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 11444/12.06.2024 г. по гр.д. № 29772/2023г. на СРС, 42 - ри състав. С него касаторът е осъден да заплати на Х. В. Б., на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, сумата от 9 594 лева - възнаграждение по договор № 5/2021 г., ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 346,32 лева - мораторна лихва за периода 04.11.2022г. - 30.05.2023г., и сумата от 204,30 лева - мораторна лихва за периода 29.11.2022г. - 30.05.2023г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че спорът не може да се определи като търговски, както е приел съставът на ВКС. Твърди, че делото е гражданско. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, друг състав на ВКС, Първо т.о., е приел, че е сезиран с касационна жалба, подадена от „ПАЙНРОК КЕПИТАЛ“ ЕООД срещу решение № 2602/28.04.2025 г. по в.гр.д. 10297/2024 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 11444/12.06.2024 г. по гр.д. № 29772/2023г. на СРС, 42 - ри състав. С потвърденото първоинстанционно решение „ПАЙНРОК КЕПИТАЛ“ ЕООД е осъдено да заплати на Х. В. Б., на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД, сумата от 9 594 лева - дължимо възнаграждение по граждански договор № 5/2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 346,32 лева - мораторна лихва за периода 04.11.2022г. - 30.05.2023г. и сумата от 204,30 лева - мораторна лихва за периода 29.11.2022г. до 30.05.2023г.. Съставът на ВКС, 1 т.о. е приел, че по силата на сключения договор „Пайнрок Кепитал“ ЕООД е възложил на Х. Б. извършването на консултантски услуги за трето лице /бизнес анализ и обработка на данни и допълнителни консултантски услуги/. Изложил е, че в регистрирания от дружеството - търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ предмет на дейност в ТРРЮЛНЦ се включват „извършването на консултантска дейност“ и „стратегическо фирмено консултиране“, към осъществяване на каквато дейност би могъл да се отнесе предметът на възложеното по процесния договор. Приел е, че процесната сделка е сключена по занятие от касатора – търговец и съставлява търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона. Съдът е счел, че ищцата няма качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП като носител на характерната престация, както и че тя е сключила процесния договор по занятие – в рамките на професионалната си дейност. По така изложените мотиви съдът е счел, че делото следва да се характеризира като търговско, съответно разгледаният спор е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК – отговорност за неточно /забавено / изпълнение по търговска сделка, а цената на исковете е под минималния законодателен праг за касационно обжалване по търговски дела съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. С оглед горното е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, насочена е срещу преграждащ акт. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл. 365, т.1 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от търговска сделка по чл. 286, ал.1 ТЗ. Едната от страните по сделката – ответникът е търговец и сделката е свързана с упражняваното от него занятие, поради което договорът, на който се основава предявеният иск, представлява относителна търговска сделка. С оглед на размера на цената на иска - 9 594 лв., която е под минималния праг за достъп до касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела - 20 000 лв., на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ищцата няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Тази легална дефиниция визира физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физически лица, които като страна по договор по този закон действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №92/15.02.2016 г. по ч.т.д. № 2954/2015г. на ВКС, 2 т.о. и мн. др. Предвид гореизложените съображения законосъобразно съставът на ВКС, е приел, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като е срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване с оглед прага за достъп до касация по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По гореизложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение