Определение № 60 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. К., чрез особения й представител адвокат Б. Н., против решение № 5077 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 4920 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 20.02.2017 г. по гр.д. № 52619/2013 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав осъждане на М. С. К., на основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователното бездействие, като отстрани неизправности на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в апартамент в апартамент № * в [населено място], кв.“М. I“, [жилищен адрес] с което пречи и ограничава правото на собственост на А. К. С. върху апартамент № 10, етаж 3, със застроена площ от 60.46 кв.м, находящ се в [населено място], кв.“М. I“, [жилищен адрес], и на Х. С. П. върху апартамент № 14, със застроена площ от 60.46 кв.м, находящ се в [населено място], кв.“М. I“, [жилищен адрес] както и да заплати, на основание чл.45 ЗЗД, на А. К. С. сумата 1607.71 лв., обезщетение за имуществени вреди – стойност на вложени труд и материали за отремонтиране на баня в ап.10, ет.3, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2013 г. и на Х. С. П. сумата 1787.31 лв., обезщетение за имуществени вреди – стойност на вложени труд и материали в отремонтиране на баня в ап.14, ет.4, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2013 г. А. К. С. и Х. С. П. са подали чрез процесуалния си представител адвокат Г. Б. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 145 от 9.12.2020 г., постановено по настоящото дело, касационната жалба в частта, с която се атакува произнасянето на въззивния съд по исковете по чл.45 ЗЗД е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.109 ЗС, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че спорът е възникнал от теч в апартаментите на ищците, за който те поддържат, че е от апартамента на ответницата, която бездейства да отстрани причините за теча, а ответницата възразява, че причината за теча не е в нейния апартамент, а се дължи на повреда в общите части на сградата. Въз основа на показанията на свидетеля Б. С., които съдът е счел за последователни, вътрешно непротиворечиви и основани на преки и непосредствени впечатления, е прието за установено наличието на теч в апартаментите на ищците - теч на вода по тавана и по стените на банята, влагата си стояла постоянно и стените били непрекъснато мокри, като течът продължавал повече от пет години, въпреки извършени от ищците ремонтни работи за отстраняване на последиците от него. Съдът е посочил, че свидетелските показания кореспондират с изслушаното от първоинстанционния съд експертно заключение при направения в апартаментите на ищците оглед - в апартамента на четвърти етаж е направен скорошен ремонт, в банята е направен окачен таван от пластмасова ламели, като във фугите между тях се наблюдава мухъл, в санитарния възел мирише на влага, а в коридорчето пред банята на места боята се е подкожушила; в апартамента на третия етаж таванът на банята е мухлясал, стените между тавана и плочите са влажни, цялата мазилка е подкожушена, граничната стена към коридора пред банята е мухлясала, наблюдава се теч и към стълбищния коридор на стената към банята. В проведеното на 5.10.2016 г. о.с.з. са дадени и обяснения от вещото лице, че източникът на теча е в апартамента на ответницата, разположен на пети етаж, тъй като при извършения оглед на място не са установени течове нито в апартамента, който се намира над него- на шести етаж, нито в ревизионната шахта по вертикалните щрангове. Тъй като общите тръби са в кутия, при наличието на теч в тях ще има теч на всички етажи по самата вертикална тръба, какъвто в настоящия случай не е установен от експерта. Според даденото от вещото лице заключение източник на теча на трети и четвърти етажи е канал на вана, душ или сифон в апартамента на пети етаж, тъй като течът е разпространен по стените и тавана на баните на трети и четвърти етажи, докато вертикалните тръби са разположени в единия им край. Съдът е счел за неоснователен довода във въззивната жалба на ответницата, че не е установено по делото, че именно тя със своето противоправно поведение е причинила вредите в имотите на ищците. Посочил е, че в исковата молба ответницата не е оспорила, че е собственик на апартамент № * на петия етаж, а и представеното по делото писмо от Столична община е адресирано до нея именно като собственик на този апартамент с предписание в определен срок да предприеме действия по установяване и отстраняване на причините за теча, във връзка с подадена от ищците жалба и доклад относно термографско обследване, на база на което е направен извод за наличието на проблем в ап.* на ет.5, рефлектиращ върху долните апартаменти. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК М. С. К. се позовава. на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК, евентуално чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1) следва ли въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения, включително и тези за недопустимост на предявения иск; 2) към кой момент съдът следва да преценява наличието на субективен и обективен идентитет между две висящи дела – към момента на предявяване на исковете за образуване на второто съдебно производство или към по-късен момент, в който съдът се произнася по въпроса за приложението на чл.126 ГПК; Основанието по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК, както и въпросите, поставени при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са свързани с обстоятелствата, че към момента на предявяване на настоящата искова молба, същите ищци са били предявили против същата ответница искова молба с идентично съдържание, по която е било образувано друго гражданско дело и последното е прекратено с влязло в сила определение осем месеца след образуването на настоящото дело. Тезата на касаторката е, че настоящото производство е недопустимо, като образувано при вече висящо производство между същите страни и по искове със същия предмет и в нарушение на забраната за образуване на второ дело по идентични правни спорове. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. В практиката на ВКС, включително и тази, на която се позовава касаторката /решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1522/2010 г. на IV гр.о. и решение № 154 от 3.07.2018 г. по гр.д. № 4351/2017 г. на IV гр.о./ е дадено тълкуване по приложението на чл.126, ал.1 ГПК относно наличието на обективен и субективен идентитет между делата. Тълкуването касае именно този въпрос – за идентитета между делата от субективна и обективна страна. Употребеният в тях израз „забраната да се образува второ дело по същия правен спор“ е свързан с изясняване целта на нормата на чл.126, ал.1 ГПК – да се изключи възможността за постановяване на различни решения по спора. Това тълкуване не означава, че е налице забрана за образуване на производство по втората искова молба и то винаги е процесуално недопустимо, както поддържа касаторката. С оглед изяснената в практиката на ВКС цел на нормата на чл.126, ал.1 ГПК, производството по втората предявена искова молба е недопустимо, само ако производството по първата искова молба е висящо и е приключило или ще приключи с постановяване на съдебно решение. В настоящия случай производството по първата предявена между същите страни и с идентично съдържание искова молба е прекратено, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, както и по втория поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос, доколкото е обоснован с превратно тълкуване на употребен в посочените две решения на ВКС израз. Въззивният съд е приел, че исковете са процесуално допустими, доколкото ги е разгледал по същество, но не е обсъдил доводите на ответницата във въззивната й жалба за приложението на чл.126, ал.1 ГПК. Това противоречи на практиката на ВКС по посоченото от касаторката решение № 503 от 16.01.2013 г. о гр.д. № 168/2012 г. на IV гр.о., но касационното обжалване по първия поставен при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се допусне, тъй като по съображенията изложени относно основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, обсъждането на тези доводи не би повлияло на изхода на спора. С оглед изхода на настоящото производство М. С. К. следва да възстанови на А. К. С. и Х. С. П. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 910 лв., заплатено възнаграждение на адвокат Г. Б. и по 300.00 лв. внесено възнаграждение за назначения й особен представител. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение