Определение № 245 от 09.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „Т. 2002”, О., [населено място], представлявано от управителя Й. М. П. чрез адв. В. Я. срещу въззивно решение № 1003/29.06.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 800/2011 г. С него въззивният съд се е произнесъл по въззивни жалби на насрещните страни по спора против първоинстанционно решение на РС – Пловдив, постановено по обективно съединени искове, всеки от които с цена под 5000 лв. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок и от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Касационната жалба е депозирана на 25.08.2011 г., което значи, че следва да се преценява според разпореденото в чл. 280, ал. 2 ГПК в сила от 21.12.2010 г., а именно, че на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по граждански дела по искове с цена до 5000 лв. Случаят е такъв. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът