Определение № 50927 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2039/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. М. и Е. Н. М. против решение № 1272 от 02.12.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2604 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 900519 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 254 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Н. Д. Г. срещу А. С. М., Е. Н. М. и Н. Н. В. (Н. Е. М.) иск с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от СК във връзка с чл. 89, ал. 1, т. 2 от СК за прекратяване поради унищожаемост на допуснато с влязло в сила решение № 208 от 02.10.2018 г., постановено по гр. д. № 321/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд пълно осиновяване на малолетното дете Н. Н. В. (Н. Е. М.) от Е. Н. М. - съпруг на майката А. С. М., като Благоевградският окръжен съд е постановил възстановяване собственото, бащиното и фамилното име на детето, както следва: от „Н. Е. М.“ в „Н. Н. В.“.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Считат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Може ли един и същи съд да се произнесе два пъти по един и същи спор, а именно дали осиновяването е законно, с един и същи довод, а именно дали е налице съгласие за осиновяване от човек, който не е дори баща, с две противоречащи си решения по делата?

2. Кога Н. Г. е станал баща, когато с предходно свое решение Софийският апелативен съд го е признал за донор?

3. Може ли при асистирана репродукция, каквато явно е налице, да се търси произход от бащата, и то след 7 години от раждането на детето?

4. Налице ли са предпоставките на чл. 93, ал. 1 от СК, след като Н. Г., титулуван за баща от Благоевградски окръжен съд и от Софийския апелативен съд, не е заплатил нито една стотинка за издръжка на детето за 10 години и не е полагал никакви грижи за детето?

5. Може ли съдебно решение на друга държава с апостил, противоречащо на решение на български съд, да бъде пряко прилагано и да не подлежи на екзекватура?

6. Може ли английски съд да се произнася за произход на български граждани, които са се върнали да живеят в България?

7. Когато с чл. 1, ал. 1, т. 2 е изключено изрично приложението на Регламент № 1215/2012 Брюксел I относно гражданското състояние на лицата по Регламент 2201/2003 Брюксел IIа и липсва специална уредба относно компетентността, признаването и изпълнението по дела, по които се установява и оспорва произходът на лицата на общо основание, кое право е приложимо: на КМЧП или се прилага националното право на страната, ако няма уредба, а не КМЧП?

8. При съдебно решение на чужда държава, което противоречи на съдебно решение на български съд, кое решение се изпълнява в България?

9. Нужна ли е екзекватура на английските съдебни решения за произход и заповедта на английския съд, приложени по делото?

10. Имат ли изобщо сила и трябва ли да се зачитат от Софийския апелативен съд отменени съдебни решения и заповед на съд на чужда държава?

11. Може ли Софийският апелативен съд да признае ищеца за баща с влязло в сила решение, а впоследствие същият съд да обяви за баща друго лице?

12. Кое от двете твърдения на Софийския апелативен съд по един и същи въпрос е вярно - твърдението по влязлото в сила решение или противното твърдение по настоящото дело на САС?

13. Кой съд е компетентен да се произнесе по спора за произход на дете, родено законно чрез сурогатство в Англия - английският или българският съд, след като майка и дете са се върнали да живеят в родината си преди завеждане на делото?

14. Може ли да се използва като доказателство по делото експертиза, изготвена въз основа на генетичен материал, взет по реда на НПК, за нуждите на досъдебно производство?

15. Нужно ли е съгласие за осиновяване от човек, който не е вписан в акта за раждане на детето към момента на влизане в сила на решението за осиновяване?

Ответникът по касационната жалба Н. Д. Г. и особеният представител на детето Н. Е. М. /Н. Н. В./ адвокат В. Ц. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. Д. Г. е посочил в исковата си молба, че с решение № 208 от 02.10.2018 г. по гр. д. № 321/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърдено с решение № 2832 от 03.12.2018 г. по гр. д. № 5274/2018 г. на Софийския апелативен съд, е допуснато пълно осиновяване на неговата дъщеря Н. Н. В. /с ново име Н. Е. М./ от лицето Е. Н. М., съпруг на А. С. М.. Той обаче е признат за баща на детето с влязло в сила решение от 31.07.2018 г. по дело № FD17P00553 на Върховния съд по семейни отношения в Л.. В заповед на същия съд от 16.10.2018 г. е предвидено, че Н. Н. В. е поставена под съдебна опека, което означава, че не могат да се вземат никакви съществени решения за детето без разрешение на Върховния съд на Англия и Уелс и че е предоставено на английския съд правото на попечителство по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г. Следователно детето Н. В. е поставено под съдебна опека, преди да бъде неправомерно отстранено от юрисдикцията на английския съд от А. М. на 12.10.2017 г. Понеже той е баща на детето и не е давал съгласие за осиновяването, е поискал това осиновяване да бъде прекратено.

А. С. М. и Е. Н. М. са оспорили предявения иск. Заявили са, че Н. Е. М. е [дата на раждане] от сурогатна майка в клиника в Л.. А. М. е поела грижите за детето от неговото раждане, а ищецът не е биологичен баща. Според ответниците английският съд не е бил компетентен да се произнесе относно произхода на детето, решението на този съд не е признато в процедура по екзекватура, а е само преведено.

От декларация за партньорство, информирано съгласие за вземане на сперматозоиди от партньора и епикриза на Р. П. Б. от АГ Болница „Селена“ ИЗ 8330/387 се установява, че Н. Г. е декларирал съгласието си за партньорско даряване на сперматозоиди на Р. П. Б.. С неговите сперматозоиди е извършен на 15.12.2010 г. ембриотрансфер на Р. П. Б., в резултат на което са били трансферирани три ембриона. Роденото в Англия на 27.10.2011 г. дете е било гледано от А. В. като майка, която към този момент е съжителствала с Н. Г.. На 26.12.2016 г. той е напуснал общия им дом и е завел иск за установяване на бащинството си пред английския съд. С влязло в сила решение от 31.07.2018 г. по дело № FD17P00553 на Върховния съд по семейни отношения в Л. Н. Г. е бил признат за баща на детето. В решението си съдът е констатирал, че биологична майка е Р. Б., но А. В. е била физиологичната майка през целия живот на детето. Съдът е издал и заповед от 16.10.2018 г. за поставяне на Н. Н. В. под съдебна опека. В хода на производството А. В. е извела детето от Англия и се е завърнала в България, където на 13.08.2018 г. е сключила брак с Е. Н. М.. Съпругът и е подал на 5.09.2018 г. молба за осиновяване на детето, което е допуснато с решение на първоинстанционния съд. Това решение е обжалвано от Прокуратурата на Република България, която е представила с въззивната си жалба решението на английския съд, установяващо, че детето има баща, който не е дал съгласие за осиновяването. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Счел е, че не са налице предпоставките на чл.117 от КМЧП за признаване на чуждестранното съдебно решение, а оспорване на бащинството на роденото от асистирана репродукция с анонимен донорски мъжки материал дете не се допуска. Ето защо Н. Г. е завел иск за унищожаване на осиновяването, по което е образувано настоящото производство. В това производство е приета и ДНК експертиза, установяваща бащинството на ищеца.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение на съда във Великобритания, съгласно което детето Н. В. произхожда биологически от ищеца Н. Г., обвързва българския съд, тъй като чуждестранният съд е бил международно компетентен да разгледа правния спор. Не са налице и уредените в чл. 117 КМЧП пречки за признаване действието на решението в Република България. След като Н. Г. е биологичен баща на детето, липсата на съгласие от негова страна представлява основание за прекратяване поради унищожаемост на допуснатото пълно осиновяване на детето.

Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за прекратяване на осиновяването. Счел е, че искът е допустим, тъй като производството по допускане на осиновяване е охранително и постановеното в това производство решение не формира сила на пресъдено нещо и не обвързва ищеца по предявения иск за прекратяване на осиновяването. Приел е, че ищецът е биологичен баща на детето, което се установява както от приетата ДНК експертиза, така и от решението от 31.07.2018 г., постановено от Върховния съд на Обединеното Кралство, Семейно подразделение. Верността на този документ е удостоверена с апостил, заверен на 02.10.2018 г. от главния секретар на Нейно Величество по външните работи и въпросите на Общността на Обединеното Кралство. В общностното право липсва специална уредба относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по дела, по които се установява и оспорва произходът на лицата, поради което следва да намерят приложение разпоредбите на КМЧП. Въззивният съд е достигнал до извода, че решението следва да се зачете на основание чл.118, ал.1 във връзка с чл.117 от КМЧП, като подробно е изложил съображения за наличието на всички предпоставки на чл.117 от КМЧП. На първо място компетентността на българския съд по делата за произход не е изключителна, тъй като не е изрично предвидена такава изключителна компетентност/чл.22 от КМЧП/. Искът за произход е бил предявен пред съд на чужда държава в съответствие с нейните правила за международна компетентност-чл.55А, ал.1 от Закона за семейното право на Великобритания, тъй като детето е имало обичайното си местопребиваване във Великобритания. На второ място на ответницата А. В. е било обезпечено процесуалното право на участие, включително на процесуална защита в този процес и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с нейната защита. На трето място признаването на решението няма да противоречи на българския обществен ред, разбиран в смисъла на чл.45 КМЧП, а установяването на произхода от бащата е в интерес на детето.

Така постановеното въззивно решение не е недопустимо поради противоречие с предходно влязло в сила съдебно решение, както твърдят касаторите в първия, втория, единадесетия и дванадесетия въпрос. Благоприятното за касаторите решение, с което се допуска осиновяването, е постановено в охранително производство/ за характера на производството-решение № 571/22.11.2010 г. по гр. д. № 221/2009 г. на IV ГО на ВКС/ и затова не се ползва със силата на пресъдено нещо. Ето защо съдът в исковото производство по прекратяване на осиновяването не е длъжен да се съобрази с мотивите на охранителния акт. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, поради което даденото разрешение на тези въпроси съответства на практиката на ВКС.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по петия, шестия, седмия, осмия, деветия, десетия и тринадесетия въпрос на касаторите относно зачитането на постановено от английски съд съдебно решение. Приложимата практика на ВКС се съдържа в цитираното от въззивния съд решение № 248 от 26.10.2012 г., постановено по гр. д. № 241/2012 г. по описа на II ГО на ВКС. Според това решение нормативната уредба на признаване и допускане до изпълнение на чуждестранни съдебни решения и други актове след 1.1.2007 г. в Република България е обособена в четири групи актове – 1. актове в системата на Европейския съюз, които са с предимство пред българските съдилища по отношение на урежданата от тях материя и между тях са общностните актове – чл.56 от Договора за създаване на Европейската общност/ДЕО/, Регламент на Европейската общност/Р/ 44/2001 г., Р 2201/03 г. и Р 805/04 г., Р 1346/00 г. и Р 1896/06 г. Към тях Р 4/09 г., приложим след 18.06.2001 г., 2. Други международни актове – многостранни, като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни решения от 1958 г. и двустранни – Договори за правна помощ, 3. закони, съдържащи специални норми за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения – глава петдесет и седма на Гражданския процесуален кодекс и 4. обща уредба – текстовете на чл.117-124 КМЧП. В случая въззивният съдът е констатирал, че в общностното право липсва специална уредба относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по дела, по които се установява и оспорва произходът на лица. Посочил е, че изрично в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Регламент № 1215/2012 „Брюксел I“ е изключено приложението на регламента във връзка с дела за гражданско състояние на лицата. Ето защо по настоящото дело следва да намерят приложение правилата на КМЧП. В Кодекса са уредени два вида признаване на чуждестранно решение или друг акт - чрез самостоятелно производство и инцидентно. В случая пред съд по исково производство се предявява чуждестранно решение, като спорът относно условията за неговото признаване е преюдициален по отношение на изхода на главния спор. Съответно съдът по главния спор е компетентен да се произнесе инцидентно и по преюдициалния въпрос относно условията за признаване на чуждестранното решение съобразно чл.118, ал.1 от КМЧП. При тази си преценка съдът се е съобразил с наличието на предпоставките, посочени в чл.117 от КМЧП и изяснени в горецитираното решение на ВКС.

Третият въпрос на касаторите се основава на тезата на Софийския апелативен съд, съдържаща се в решението, постановено в производството по осиновяване, според която оспорване на бащинството на роденото от асистирана репродукция с анонимен донорски мъжки материал дете не се допуска. Тази теза е изградена на погрешно възприета фактическа обстановка и съответно на неправилно приложение на закона. Не се касае за асистирана репродукция с анонимен донорски мъжки материал, а за асистирана репродукция с директно използване на сперматозоиди при партньорско даряване, което е допустимо съгласно чл.4, ал.4 и чл.5 от действащата към този момент Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция. Н. Г. е декларирал, че е извънбрачен партньор на Р. П. Б. и са били използвани негови сперматозоиди за оплождане на яйцеклетката. В този случай спрямо Н. Г. не се прилага разпоредбата на чл.60, ал.5 от СК/редакция от 20.09.2016 г./, според която не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й. Н. Г. не е бил съпруг, а извънбрачен партньор на Р. Б., който не оспорва бащинството си, а го признава.

Четвъртият въпрос на касаторите не е относим към спора, тъй като осиновяването не е допуснато при условията на чл.93, ал.1 от СК без съгласие на родителя, а изобщо без да бъде признато неговото бащинство и да бъде призован, за изслушване съгласно чл.93, ал.4 от СК.

С оглед спазване принципа на непосредственост гражданският съд не може да се позове на експертиза, приета в друго производство, но не съществува пречка при изготвяне на експертиза по гражданско дело да се използва генетичен материал, взет за нуждите на досъдебно производство/14 въпрос на касаторите/. Освен това разрешението по този въпрос не е обуславящо за изхода на спора, тъй като бащинството на ищеца е установено посредством чуждестранното съдебно решение, а не само чрез ДНК експертизата.

Петнадесетият въпрос на касаторите не съответства на установената фактическа обстановка. Ищецът е бил вписан като баща на детето в удостоверение за раждане от 24.10.2018 г., което е било представено в производството по осиновяване преди влизането в сила на решението за допускането на това осиновяване и затова съгласието на бащата е било необходимо.

Обжалваното решение не съдържа в себе си противоречие с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма, поради което не може да се окачестви и като очевидно неправилно.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторите А. С. М. и Е. Н. М. следва да заплатят 1 200 лв. разноски на Н. Д. Г..

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение