Определение № 80 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 703/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на „Интерграфик БГ“ ООД, [населено място], срещу решение №1438 от 05.12.2022г. по в.гр.д.№1345/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 260045 от 17.01.2022г. по т.д.№ 313/2020 год. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Интерграфик БГ“ ООД против „Универсал К.“ АД иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 19.08.2015г., изменен с допълнително споразумение от 12.10.2015г., за прехвърляне на собствеността на недвижим имот, представляващ агрегатна станция на един етаж, състояща се от три помещения, със застроена площ от 150 квадратни метра, находяща се [населено място], р-н „С.“ при Столична община, [улица], при съседи на сградата: от три страни вътрешен двор и сграда, построена в УПИ ХХ-510, отреден „За производствени складове и офиси“ с площ от 628 квадратни метра при граници по скица: новопроектирана улица, от две страни УПИ XIX-675 и УПИ XXI-618, съгласно Акт за държавна собственост №11436 от 27.07.1987г., издаден от „К.“ РНС - София и описани в раздел 10, под т.10.1.1.5 и т.10.1.1.14 от План за преобразуване на „Универсал К.“ АД, заверен с peг. №7880/08.06.2007г. на нотариус М. Е., вписана под №140 на НК. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че процесният договр е бил надлежно развален на 27.08.2020г. поради неплащане на продажната цена. Счита, че специалната разпоредба на чл.362 ал.1 от ГПК изключва приложението на института на развалянето в хипотезата на предварителен договор, който се претендира да бъде обявен за окончателен по съдебен ред и направено в хода на делото възражение за неплащане на цялата продажна цена. Също счита за неправилен извода на съда, че предоставеният с отговора на исковата молба седмодневен срок за изпълнение на задължението за плащане на цената е бил подходящ. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на спора въпроса: Неплащането на цената основание ли е за отхвърляне на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД? Сочи допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение №537/08.07.2010г. по гр.д.№349/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената – изцяло или отчасти. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът „Универсал К.” АД, [населено място], оспорва жалбата, като твърди липса на основанията за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното решение на Софийски градски съд, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че на 19.08.2015 год. между „Универсал К.“ АД, като продавач и „Интерграфик БГ“ ООД, като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ агрегатна станция на един етаж, състояща се от три помещения, със застроена площ от 150 квадратни метра, находяща се [населено място], р-н „С.“ при Столична община, [улица], като съгласно чл.2 страните са се задължили да сключат окончателен договор в едногодишен срок, считано от датата на подписване на предварителния договор, т.е. до 19.08.2016 г., а в чл.3 е била уговорена продажна цена в размер на 50 350 евро, както и начин на плащане. Установил е, че страните са подписали допълнително споразумение от 12.10.2015г. към договора, с което купувачът е признал, че не е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното капаро и отново е договорен ред за плащане на продажната цена от 50 350 евро, като ищцовото дружество се е задължило да заплати 50 000 лева от цената авансово на три вноски: 30 000 лева в срок до 16.10.2015г.; 10 000 лева в срок до 23.10.2015г. и 10 000 лева в срок до 30.10.2015г., а остатъкът от продажната цена при сключване на окончателния договор в срок до 15.11.2015г. При тези констатации решаващият състав на САС е счел за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи, че макар и да не е платена продажната цена по договора, то чл.362 от ГПК дава възможност да бъде сключен такъв и при наличие на задължения. Приел е, че правилото на чл.362 от ГПК урежда различна хипотеза – насрещно задължение при сключване на договора, което в случая е поето за плащане на остатъка от продажната цена. Провел е разграничение между хипотезата на чл.362 от ГПК и неизпълнението на задължение по договор, пораждащо правото за развалянето му при условията на чл.87 от ЗЗД. Изтъкнал е, че валидното упражняване на такова право слага край на правната връзка с обратна сила при договори, които, както в случая, не са с продължително или периодично изпълнение, като предварителният договор не е изключение в тази хипотеза. Приел е, че от представените от ответника квитанции за извършени от него плащания в периода от 07.09.2015 год. до 20.03.2017 год. не се установява твърдяното от него плащане на част от цената в размер на 21 000 лева, тъй като част от тези квитанции предхождат допълнителното споразумение от 12.10.2015г., което съдържа изрично признание на ищеца за липса на плащане към този момент, наложило и предоговаряне на условията. Позовал се е на констатациите на счетоводната експертиза, че липсва каквото и да било осчетоводяване на квитанциите, съответно постъпилите плащания по тях, в счетоводствата както на ответника, така и на самия ищец, а също е изтъкнал, че квитанциите от 2016 г. и 2017г. не съдържат посочено в тях основание за плащане. С оглед изложеното е счел за недоказано, че ищецът е извършил плащане по договора. Като евентуален аргумент е изтъкнал, че дори сочената от ищеца сума 21 000 лева да е била платена в изпълнение на процесния предварителен договор, то оставащата неплатена стойност от 29000 лева от дължимото преди сключване на договора плащане / 50 000 лева/, също съставлява съществено неизпълнение. Съставът на САС е приел, че с отговора на исковата молба ответникът е дал подходящ седмодневен срок за изпълнение, като е заявил, че при неизпълнение договорът следва да се счита развален, отговорът на исковата молба е бил връчен на 20.08.2020 г., а даденият срок е изтекъл на 27.08.2020г., като от следващия ден договорът е бил развален с обратна сила /чл.88 от ЗЗД/. С оглед изложеното съдът е достигнал до извода, че при липса на валидно правоотношение, пораждащо право на ищеца да иска обявяване на договора за окончателен, искът се явява неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не отразява коректно мотивите на въззивния съд и специфичните за спора обстоятелства. При поставянето му не са съобразени констатациите на съда, че е налице съществено неизпълнение на задължение на купувача за авансово плащане на част от цената по договора, поради което за продавача е възникнало правото да развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД, което той е упражнил с отговора на исковата молба. Въззивният съд е обосновал становището си за неоснователност на предявения иск не само с факта, че дължимата преди сключване на договора част от цената не е заплатена изцяло от купувача, а и с валидно упражненото от продавача потестативно право на разваляне на договора, възникнало поради неизпълнението на купувача. Изложеното изключва значимостта на поставения въпрос за изхода на конкретното дело и съответно осъществяването на основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По поставения въпрос е налице и задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4/2020г. от 09.05.2013г. по тълк. д. №4/2020г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на същото са дадени разясненията, че дори и в производството по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да се установи, че ищецът – купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор в полза на ответника - продавач се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването иска или в хода на производството, то и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена – сключване на окончателния договор. В този случай с постановеното по делото решение съдът ще разреши спора относно точния размер на дължимата по договора цена, като уважи иска, но при прилагане на посоченото в чл. 362, ал.1 от ГПК условие цената да се плати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. В случая направеният от въззивния съд извод, че не са налице предпоставките за обявяването на предварителния договор за окончателен, тъй като продавачът е упражнил възникналото в негова полза право на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на купувача за авансово плащане на част от цената, съответства на задължителните постановки по цитираното тълкувателно решение, че обявяването на предварителния договор за окончателен е възможно при неизпълнение на задължението за заплащане на цената от страна на купувача в уговорения срок, но само ако продавачът не е упражнил извънсъдебно или в хода на производството правото да развали договора. Изложеното изключва съществуването на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Касаторът обосновава очевидната неправилност с доводи за неправилна и едностранчива преценка на събраните по делото доказателства, която ако е налице, би съставлявала процесуално нарушение и евентуално би довела до необоснованост. Те обаче съставляват касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 от ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата „Универсал К.” АД, [населено място], следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, за извършването на които са представени доказателства. В представения договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023г. е уговорено възнаграждение, дължимо на адвокат Б., в размер на 6000 лева, като е посочено, че 1200 лева са заплатени в брой, а оставащите 4800 лева ще бъдат заплатени в срок до 30.11.2023г., за което не са представени доказателства. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд