Определение № 1876 от 16.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2267/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 945/08.07.2024 г. по гр.д. № 1137/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1225/19.03.2024 г. по гр.д.№ 16937/2022 г. на Районен съд – Пловдив, в частта му за отхвърляне на предявения от касатора против М. А. М. иск, с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2 б.“а“ от КЗ, за разликата над уважения размер от 2 584,28 лева и до претендирания размер от 17 697 лева. Намира неправилен извода на съда, че представените по делото доказателства не установяват плащане от страна на Гаранционен фонд към НББАЗ, на сума, съответна на обезщетението за имуществени вреди по щета № 120818/2017г., в пълния претендиран по спора размер, съответно – плащане от НББАЗ към компенсационния орган на ФРГ, удовлетворил пострадалото лице. Страната намира, че заключението на ССчЕ, прието в първоинстанционното производство, безспорно доказва тези обстоятелства, на базата на съществуващи и проверени от същото платежни документи при Гаранционен фонд и НББАЗ, коментирани в заключението. За страната са неясни съображенията на съда, за недоказаност на иска, при така изготвеното експертно заключение, което сочи като съществено процесуално нарушение - липса на мотиви. Сочи се и нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като заключението не е анализирано в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Неправилно намира игнорирането от въззивния съд на доказателства, като изходящи единствено от него / създадени от ищеца частни свидетелстващи документи за изгодни за издателя факти и като такива - без материална доказателствена сила /. Касаторът се позовава и на съществено нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК от въззивния съд, тъй като е отказал да допусне поискани от него с въззивната жалба доказателства, относими към изясняване фактическата страна на спора, останала неизяснена по причина допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – недадени на страната указания, за носена от същата доказателствена тежест да установи извършени плащания в пълния предявен размер, за който предявява суброгационното си право. Насетне се визира и порока необоснованост, но с доводи, относими към порока „нарушение на съдопроизводствените правила„. Не са наведени съображения за изведени в противоречие с науката, с логични и опитни правила последици на установени по делото факти, а са изложени теоретичните постановки за проявлението на порока „необоснованост„. Ответната страна – М. А. М. – представляван от особения си представител адв. К. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускането му. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Гаранционен фонд е предявил против М. А. М. иск, на основание чл. 559, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от 17 697 лева – изплатена на НББАЗ по щета № 120818/05.12.2017 г., каквато равностойна сума в евро – 9 048,33 евро – Бюрото, в качеството си на компенсационен орган в държавата по обичайно местопребиваване на увреждащото МПС, е заплатило на Бюро „Шмиц“, оторизирано от Националното бюро на автомобилистите в Германия, в качеството му на компенсационен орган на държавата по местонастъпване на вредите, да уреди щетата. Касае се за увреди на лек автомобил, собственост на Юрген Форрайтер, от ПТП на 14.08.2017г., причинено по вина на ответника, който, в нарушение на чл. 490 КЗ към този момент, е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, с което е обоснована материалноправната му легитимация на ответник по така предявения иск. Твърди се, че общата сума от 9 048,33 евро, в левова равностойност от 17 697 лева, е формирана от 4 449,61 евро – изплатено обезщетение, 4 598,16 евро – такса обработка на щета / външни и административни разходи и превод на документи / и 0,56 евро - банкови такси. Гаранционен фонд твърди следните плащания към НББАЗ: 2 584,28 лева / 1 321,32 евро / на 12.12.2017 г., на основание фактура № 8027/22.11.2017 г.; 4 811, 34 лева / 2 460 евро / на 12.12.2018 г., на основание фактура № 9403/26.11.2018 г.; 2 844,15 лева / 1 454,19 евро / - на 31.10.2019 г., на основание фактура № 10 564/02.10.2019г.; 7 055,05 лева / 3 607,19 евро / на 14.05.2020 г., на основание фактура № 11 049/22.04.2020 г. и 402,18 лева / 205,63 евро / на 14.01.2021г., на основание фактура или общо сумата сумата от 17 697 лева. Разходите по обработване на щетата,включени в тази сума, са формирани както следва: 544,61 лева / 278,45 евро / на основание фактура № 8027/22.11.2017г.; 4 811, 34 лева / 2 459,99 евро / - на основание фактура № 9403/26.11.2018г.; 347,20 лева / 177,52 евро/ на основание фактура № 10564/02.10.2019г. и 3 228,71 лева / 1 650,81 евро /, на основание фактура № 11536/25.11.2020 г.. Представени са пет, изходящи от НББАЗ и адресирани до Гаранционен фонд претенции, за възстановяване на изплатени от НББАЗ суми, в полза на Бюрото за уреждане на щети „Шмиц“ в Германия, на което Германското бюро от системата „Зелена карта„ е възложило обработката на конкретната щета / реф. № при НББАЗ D-17-BG-00570, реф. № BG-190048-17 на германското бюро /. Сумите по тези претенции кореспондират на преждепосочените в евро, формиращи изплатеното обезщетение и разходи, както и визираните в тях фактури кореспондират на преждепосочените, като се касае за издадени от НББАЗ към Гаранционен фонд фактури, като основание за претендираното от Фонда възмездяване на понесените разходи. По всяка от претенциите е изготвен доклад по щета № 120818/05.12.2017г.. Ищецът е представил едностранно изготвени от него описи, за платени към НББАЗ щети, в които описи посочените суми фигурират като плащане, индивидуализирано с номера на щетата при Гаранционния фонд – 120818/2017 и референтния номер при НББАЗ - D-17-BG-00570. Доколкото Гаранционен фонд е разплащал с едно преводно нареждане множество задължения към НББАЗ, преводните нареждания са за общата сума по изготвените описи, включващи – според съдържанието им – предявените по процесната щета вземания на НББАЗ. Съдържанието на преводните нареждания е установимо от представените авиза за местен превод към тях. За плащанията от страна на НББАЗ към Бюрото за обработка на щети „Шмиц“ са представени преводни нареждания, също окрупнени - като плащане по множество претенции, индивидуализирани / според посоченото в преводното нареждане / съгласно допълнителен опис / list /. Такъв е приложен към всяко от преводните нареждания, на английски език, според съдържанието им - като изходящи от адресата на плащането, но без каквито и да било реквизити за авторството на документа, освен заверката му от съдебен деловодител на Районен съд – Пловдив, като генериран от електронно устройство документ. Според тези описи е заплатена сума от 6078,26 евро. Според изходящи от Бюро „Шмиц“, претенции за възмездяване на изплатени в обезщетение суми и за разходи по обработка на щетата, са посочени суми в общ размер 12 774,97 евро. С разпореждане № 28212/08.12.2022 г. на Районен съд Пловдив е указано на ищеца да уточни какви вреди обезщетява всяка от изплатените суми, т.е. основанието за направени от Бюро Шмиц, съответно разплатени от НББАЗ и възстановени му от Гаранционен фонд разходи, вкл. да даде обяснения защо не се касае за еднократно определено и изплатено обезщетение. В постъпилата от ищеца молба единствено се препраща към техническа оценка, на повредените части от пострадалия при ПТП автомобил на германския водач и на положения труд за отремонтиране, изходяща от Автокъща Ордруф – Германия. Назначеният особен представител на ответника – адв.К. К. – оспорва исковата молба, вкл. отговорността на М. М. за настъпилото ПТП и наличието на предпоставките за изплащане на обезщетение от НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ. Наред с това е оспорено основанието за твърдените като извършени плащания от НББАЗ към Бюро „Шмиц“, както и самото им заплащане, като се оспорват и плащанията на Гаранционния фонд към Бюрото, като основание за суброгирането му, вкл. основанието за заплащани на НББАЗ, като понесени от него разходи по обработка на щетата / административни, превод на документи и пр. /. С определение № 6476/06.06.2023г. първоинстанционният съд е указал на ищеца тежестта му за доказване на настъпилите имуществени вреди в причинност с ПТП в [населено място] от 14.08.2017 г., размера на обезщетението за същите, изплащането му от НББАЗ и възстановяване на така заплатеното от Бюрото от ищеца Гаранционен фонд. Допуснати са автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, като първата е потвърдила, въз основа данните по делото, възможността за увреда на посочените в молбата – уточнение на ищеца, въз основа техническата оценка на Автокъща Ордруф - Германия, части от автомобила / ляв фар, предна броня и предна решетка на автомобила, нуждаещи се от подмяна /. Съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Й. П. сочи, че е работила въз основа документите по делото, счетоводни справки и банкови извлечения за извършени преводи и „разшифровка на извършени преводи по щети„ от счетоводствата на Гаранционен фонд и НББАЗ. Установила е платени от Гаранционен фонд на НББАЗ по процесната щета сума от 17 697 лева, а от НББАЗ към Бюро „Шмиц“ – 15 798,87 лева. При разпит в открито съдебно заседание, в отсъствие на представител на ищеца, разпитано вещо лице П. посочва, че банково извлечение за платена сума й е представено само за 2 584,28 лева от 12.12.2017г.. За останалите плащания от Гаранционен фонд вещото лице приема, че процесната щета е установимо основание, единствено с оглед едностранно изготвени от Гаранционен фонд описи към отделните плащания. Вещото лице е посочило, че не са й предоставени документи, от които да би установило изплащане на обезщетението към пострадалото лице, нито дали сред преведените суми към представителя за уреждане на претенции в Германия са и такива по процесната щета, тъй като „ платежните са общи и няма номер на щета „ / както се посочи по-горе, индивидуализацията им е съобразно „list“, представен без данни за авторство, респ. такова на НББАЗ, но като приложение към платежните нареждания на Бюрото към германския компенсационен орган /. Първоинстанционният съд е уважил иска за сума от 2 584,28 лева и отхвърлил в останалата му част, като решаващ за последното е извода му, основан на обясненията на вещо лице П. от открито съдебно заседание, че / освен за сумата от 2 584,28 лева / не се установяват плащания на Гаранционен фонд към НББАЗ, с посочено основание процесната щета, доколкото са извършвани с общи / и по други щети / платежни нареждания и индивидуализацията на отделните плащания, в рамките на общата сума, се основава на изходящи единствено от ищеца описи, в качеството на частен свидетелстващ за изгодни за автора му в настоящия процес факти. Макар да се е позовал на чл. 3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според който бюрото, на територията на което е настъпило произшествието, е упълномощено да урежда всяка претенция – по взаимно съгласие, извънсъдебно споразумение или по съдебен ред - първоинстанционният съд не е коментирал доказателства за правното основание на извършеното към пострадалото лице обезщетяване и за понесените във връзка с това разходи. С въззивната си жалба Гаранционен фонд се е позовал на съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд – несъобразяване на всички доказателства по делото, необсъждане на заключението на ССЕ в съответствие с всички доказателства по делото / които ищецът по начало намира достатъчни за установяване на претенцията му /, несъобразяване на противоречието между заключението и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание. Ищецът намира, че независимо от формално посочено кредитиране на заключението, по същество съдът не го е взел предвид, за което е следвало да изложи мотиви. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК, с въззивната жалба е поискано допускане на повторна експертиза, въз основа на документи в счетоводството на Гаранционен фонд, като са представени и писмени доказателства, преобладаващата част от които вече събрани в първоинстанционното производство. Въззивният съд не е допуснал доказателствените искания на страната, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 или ал. 3 ГПК. С въззивното решение е потвърден правния резултат, по идентични съображения. Съдът е приел, че не е налице противоречие между заключението и обясненията на вещото лице, доколкото от последните се установява, че е работило само по документи, представени й от ищеца, не са й представени такива от НББАЗ или банкови, потвърждаващи плащанията от ГФ, в относимост към процесната щета. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и установените от тях правнорелевантни факти и да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните ? / въпросът инкорпорира в себе си формулирания като т. 1.2 въпрос / - допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие в процедирането на въззивния съд със задължителните указания в ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/1953 г.; 2/ Следва ли съдът, при обсъждането и преценката на заключението на вещото лице, да го обсъди във връзка с всички събрани по делото доказателства и задължително да изложи мотиви, в случай че не приема заключението в определена негова част или изцяло ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза, с решенията по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о., гр.д.№ 588/2011 г. на ІІ г.о. и т.д. № 475/2012г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Следва ли съдът да обсъди заключението на вещото лице, като го съпостави с всички доказателства по делото ? - в обосноваване на допълнителния селективен критерий се сочи решение по т.д.№ 684/2019г. на ІІ т.о. на ВКС; 4/ Длъжен ли е съдът служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна ?; 5/ Длъжен ли е съдът служебно да събере доказателства, когато може да се направи обоснован извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна ?; 6/ В случай на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, следва ли въззивният съд да събере относими и допустими доказателства, за изясняване на действителното правно положение ? – допълнителният селективен критерий по тези три въпроса се обосновава също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 3 на ТР № 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решенията по гр.д.№ 209/2017г. на І г.о., гр.д.№ 1851/2013 г. и гр.д.№ 2048/20212г. на ІV г.о., т.д.№ 134/2022г. на ІІ т.о. на ВКС; 7/ До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, обхващащо грешките при формиране вътрешното убеждение на съда при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно –теоретично знание ? - тук се сочат относими ТР № 1/ 2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г на ОСГК на ВКС – т.12, ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС и решение по т.д.№ 2546/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС. Касаторът се основава и на „очевидна неправилност„, по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, която обосновава с „несъответствие на фактическите и правни изводи на съда с основните начала на гражданския процес „. Последното страната съзира в отказа на съда да се съобрази със заключението на ССЕ, без да се мотивира на основата на кои други доказателства по делото достига до този си извод. Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като визираните в него задължения на въззивния съд са иманентно присъщи на всяка правораздавателна дейност на тази инстанция по съществото на спора. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий със сочената задължителна съдебна практика, тъй като не се установява процедиране на въззивна инстанция в противоречие със същата. Съдът е коментирал всички представени по делото доказателства, а несъгласието на страната с изводите му, относно установимите от тях, релевантни за спора факти, не обуславя съдопроизводствено нарушение от вида, посочен във въпроса. Игнорирането на частни документи, като изходящи единствено от него, е обосновано от съда с формалната доказателствена сила на същите, съгласно чл. 180 ГПК. Мотивирането на отказа за съобразяването им предпоставя формулирането на въпрос относно доказателствената им сила. Така в конкретната хипотеза, тези документи индивидуализират основанията на извършени от Гаранционен фонд, чрез общо / сборно / плащане, плащания по множество отделни щети, съответно приети от адресата – НББАЗ, с така предявените от платеца основания, върху което обстоятелство е следвало да акцентира касатора, т.е. кредитирането на платежните документи, ведно с изходящата от платеца индивидуализация на основанията, доколкото са били приети и осчетоводени от адресата на плащането в съответствие със същата. Втори и трети въпроси изхождат от съждението на касатора, че между заключението на ССчЕ и останалите доказателства по делото, вкл. обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, е налице противоречие, което въззивният съд не е съобразил, доколкото липсват мотиви защо не кредитира едни, за сметка на други доказателства. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като противоречие в установените факти - със заключението на ССчЕ и тези с представените писмени доказателства, съобразявани от същата - не е налице. Дадените от вещото лице обяснения в открито съдебно заседание са по същество пояснение на изводите му в заключението, като почиващи и на едностранно изготвените от Гаранционен фонд описи на щетите, по които е извършено общо плащане с коментираните от вещото лице платежни документи. Отказът на въззивния съд да цени тези опити като годно доказателствено средство, съответно мотивиран с формалната им доказателствена сила, е по същество и мотива му за несъобразяване на заключението на ССчЕ, в първоначалния му извод за доказаност на плащанията. Поради това, дори да се приеме, че въпросите удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не би бил обоснован допълнителния такъв, тъй като въззивният съд е мотивирал извода си за негодност на заключението, като доказателствено средство основано на документи без материална доказателствена сила. Правилността на този му извод / съображения по-горе към първи въпрос / предпоставя формулирането на различен въпрос. Четвъртият въпрос не кореспондира с касационен довод, относим към „служебно задължение на съда за изясняване на спора от фактическа страна„. Доколкото задължение с това съдържание би могло да се отнесе към допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада, то съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за същите, а само при позоваване на въззивника за допуснати нарушения във връзка с доклада. Такива доводи - за непълнота на доклада, в съответствие с изискуемото от чл. 146 ГПК съдържание, в причинност с което е било нарушено правото на защита на страната – въззивната жалба не съдържа. Същите се ограничават до неправилна преценка на събраните доказателства при установяване на фактическата обстановка по спора. Некореспондирането с касационен довод изключва характеристиката на въпроса като правен – неотносим е към произнасянето по съществото на касационната жалба. Дори да се приеме, че удовлетворява общия селективен критерий, не е обоснован допълнителния такъв, с оглед цитираното ТР, тъй като, предвид конкретното съдържание на въззивната жалба, за въззивния съд не са възникнали задължения по смисъла на т. 2 от същото. Петият въпрос също не кореспондира с касационен довод за неправилност на въззивното решение, което е достатъчно да изключи характеристиката му на правен въпрос. Аналогично, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като служебното задължение на въззивния съд да събира доказателства е ограничено в хипотезите, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Никоя от тези хипотези не е приложима в случая. Шестият въпрос, относим към приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, не удовлетворява общият селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Макар в раздела „доказателствени искания„ да се цитира т. 3 на ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната жалба на страната не съдържа довод за неразпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест в процеса / на каквото се позовава в касационната си жалба /, с оглед което се претендира допускането на нови доказателства пред въззивна инстанция. Затова и в определение № 1201/07.05.2024г. по гр.д.№ 1137/2024 г. въззивният съд не е излагал мотиви по въззивен довод за процесуално нарушение на първоинстанционния от посочения вид, а е акцентирал на поддържаните от въззивника доводи за неправилно игнориране на заключението на ССчЕ. Във въззивната си жалба страната не твърди, че делото е останало непопълнено с доказателства, по причина допуснато от първонстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, в частност – поради неразпределена доказателствена тежест в процеса. Освен това, касационния довод на страната по приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК визира недадени указания за недостатъчност на представените доказателства, каквото задължение съдът няма. Той е задължен да разпредели доказателствената тежест относно релевантните за спора факти и обстоятелства, но не и да дава указания за негодност или недостатъчност на вече представените. Седмият въпрос не кореспондира с решаващ мотив на въззивното решение. Квалификацията на пороците на въззивния акт е дейност, присъща на произнасянето по съществото на спора, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и в друга фаза на касационното производство - по чл. 290 ГПК, след преодоляване на селективната фаза за допускане на касационното обжалване. При това, както се посочи в изложението на касационните доводи, макар формално касаторът да сочи „необоснованост„ на въззивния акт / предпоставящо грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, при прилагането на опитни, научни и правила на логиката /, на практика обосновава друг порок – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отговор на въпроса безспорно се съдържа в цитираната към същия задължителна и казуална съдебна практика, но е без каквото и да било значение за правния резултат, предвид обхвата на касационния контрол, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК - ограничен по правилността на въззивното решение до въведените от страната касационни доводи, между които не е аргументиран / освен формално назован / порока „необоснованост“. Предвид това въпросът не удовлетворява изискването за правен такъв, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не се установява очевидна неправилност на въззивния акт, доколкото не е изводима пряко и единствено от мотивите му, без анализ на събраните доказателства и действителното съдържание на процесуалните действия на съда и страните. Страната я обосновава с отказа на съда да кредитира заключението на ССЕ, който е надлежно мотивиран, с изготвянето му въз основа на изходящи от ищеца, частни свидетелстващи документи / описи на щети, за които се извършва общо плащане /, без материална доказателствена сила. Формалната правилност на този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК. Друг е въпроса,че в конкретния случай тези описи са неотменна част от платежни документи, индивидуализиращи за адресата на плащането основанията на същото, в който случай съдът е следвало да ги цени кумулативно с факта, за приемане на плащането от адресата му, именно на посочените основания. Липсата на подобно произнасяне, обаче, не обективира очевидна неправилност, тъй като съображенията за това настоящата инстанция извежда от анализа на действително събраните доказателства по делото и по начало не се касае за изводимо от мотивите неправилно приложение на императивна правна норма, отказ за приложение на такава или за нарушение на основополагащ за гражданското съдопроизводство принцип. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение