Определение № 4178 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. Т., подадена чрез процесуалния й представител адв.М. Д., срещу въззивно решение № 330/14.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на ОС - Русе. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Насрещната страна М. Й. С., с писмен отговор чрез пълномощника си адв.М. А., оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане касационното обжалване. Касаторката С. П. Т. е починала на 23.01.2023 г., след подаване на касационната жалба, и въззивният съд в производството по администриране на касационната жалба, е конституирал на основание чл.227 ГПК, наследниците й по закон: син В. Т. Т., и внуци С. Я. И., Н. Я. И. и Д. Я. И.-Р., последните трима деца на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Ю. И.. От В. Т. е постъпила впоследствие молба по делото на ВКС /по пощата и по ел.път/, с която е представен заверен препис от саморъчно завещание/завет/ от починалата касаторка в негова полза от 26.08.2019 г., обявено на 10.02.2023 г. с протокол от нотариус А. А., вписано в СлВп –Русе на 06.04.2023 г., с което му е завещан апартамента, предмет на иска за делба по делото- в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.309, и искане в правата на починалата касаторка да бъде конституиран само заветникът В. Т.. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Производството по делото е по предявени от М. Й. С. искове за нищожност на универсално нотариално завещание от Т. В. Т. в полза на ответника-касатор С. П. Т., и иск за делба на апартамент в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.309- бивша СИО на завещателя и ответницата С. Т., насочени срещу С. Т. и останалите законни наследници на завещателя Т. Т.. Предвид тези искове и вида на оспореното нотариално завещание-универсално, като надлежни страни по делото пред ВКС на страната на касатора следва да участват всички наследници по закон на починалата касаторка С. П. Т., така както са били конституирани от въззивния съд на основание чл.227 ГПК, а не само заветникът на делбения апратамент В. Т. Т.. С обжалваното въззивно решение, в резултат на отмяна на първоинстанционното решение № 191 от 18.02.2022 г. по гр. д. № 1942/2021 г. на РС-Русе по въззивна жалба на М. Й. С., е обявявено за нищожно нотариално завещание от 13.11.2011 г., оставено от Т. В. Т., поч. на 13.11.2011 г., в полза на С. П. Т., обективирано в нотариален акт № 9, том IV, рег. № 5460, дело № 572, на основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, отменен е на основание чл.537, ал. 2 ГПК констативен нот. акт № 98, том. IV, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. в частта, с която С. П. Т. е призната за собственик по завещание на 1/6 ид. част от описания в нотариалния акт недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, ап. 309, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и е допусната делба на основание чл. 34 ЗС, по иск, предявен от М. Й. С., против С. П. Т., Н. В. Г., Й. Д. Ф., и К. Д. Ф., на същия гореописан апартамент с посочени съседи на същия етаж: *****, *****, под обекта: *****, над обекта: *****, при следните квоти: за С. П. Т.- 30/36 ид. части; за Н. В. Г. - 2/36 ид. части; за Й. Д. Ф. - 1/36 ид. части; за К. Д. Ф.- 1/36 ид. части; и за М. Й. С.- 2/36 ид. части. Въззивният съд е осъдил С. П. Т. да заплати на М. Й. С. 2352,10 лв. разноски пред двете инстанции. Въззивният съд, след проведена процедура по отстраняване нередовност на исковата молба, е приел с решението си, че съдът е сезиран от ищцата М. Й. С. с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 42 „б“, вр. чл. 24 ЗН и чл. 26, ал.2, пр. 2, вр. чл. 44 ЗЗД- за прогласяване на нищожност на нотариално завещание от 13.09.2011 г. поради това, че не е спазена формата при извършване на нотариалното завещание, за липса на фактическо волеизявление на волята на завещателя пред нотариуса и съответно липса на съгласие, за отмяна на съставения въз основа на това завещание констативен нот. акт за собственост по чл. 537, ал. 2 ГПК, и за делба по чл. 34 ЗС. Спорът е породен от твърденията на ищцата, че че приживе общият на страните наследодател Т. В. Т. и съпругата му С. П. Т. (ответник по делото) са закупили апартамент № 309, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3. Наследодателят Т. В. Т. починал на 13.09.2011 г. в 22:30 часа. В същият ден обаче, преди да настъпи смъртта му, в 11:30 ч., бил съставен нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572, изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК София, с район на действие Районен съд Русе, вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107, с което Т. Т. завещал на съпругата си С. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавал към момента на смъртта си. Ищцата твърди, че от една страна нотариусът писмено заявил, че се е уверил в самоличността, дееспособността на завещателя, както и че той извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт. Тези твърдения на нотариуса обаче ищцата намира за влизащи в противоречие с липсата на подпис на завещателя и саморъчно изписване на трите му имена. Намира, че в случая е налице изначална липса на съгласие и правновалидна воля у наследодателя за извършване на завещанието, още повече, че същото е изготвено часове преди настъпилата смърт на наследодателя. Поради това счита нот. завещание за нищожно, поради което не може да произведе правновалидни последици спрямо никой от наследниците по закон на общия наследодател Т. В. Т.. Така иска прогласяване нищожността на завещанието и отмяна на издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на процесния апартамент в полза на преживялата съпруга С. П. Т. с № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г. Твърди, че между законните наследници на Т. В. Т. няма съгласие за подялбата на горепосоченото жилище, което счита за неподеляемо, и иска и делбата му между наследниците му- преживяла съпруга и роднини по съребрена линия, при отчитане продължилия повече от 10 г. брак на наследодателя с ответницата С. П. Т., и наследяване по право на заместване на починалите след общия наследодател негови братя и сестри, при квоти 2/36 ид. части за ищцата М. П. С., 30/36 идеални части за С. П. Т., 2/36 ид. части за Н. В. Г.; 1/36 ид. част за К. Й. Ф.. Ответницата С. П. Т. оспорва исковете, възразява, че нотариалното завещание е било извършено по предвидения в закона ред и форма и съдържало всички изискуеми реквизити, а причината за неподписването му била указана в акта и това било болестното състояние на завещателя, че независимо от заболяването си, съпругът й бил с ясна воля и съзнание, вкл. и в деня, в който починал, което било констатирано и от нотариуса, и от свидетелите. В условията на евентуалност прави възражение за придобиване по давност на ид. част от апартамента, собственост на съпруга й като добросъвестен владелец. Останалите ответници Н. В. Г., Й. Д. Ф. и К. Й. Ф. не са взели становище по исковата молба. От събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е установил, че е изготвен от нотариус А. А., рег. № * на НК, с район на действие Районен съд Русе, нотариален акт за нотариално завещание № 9, том 4, рег. № 5460, дело № 572 от 13.09.2011 г., вписано в СВ под № 9, том 1, на 14.09.2011 г. и в книгата на завещанията под № 107. В него нотариусът е удостоверил, че след като се уверил в самоличността, дееспособността на завещателя Т. В. Т. и на свидетелите, както и в обстоятелството, че завещателят извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, отразил волята му, че завещава на С. П. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта му, като това е неговата последна воля, която желае да бъде уважена от наследниците му. Нотариусът е посочил, че завещателят не е подписал завещанието поради своето болестно състояние и след като потвърдил, че го одобрява, то било подписано от двама свидетели и от нотариуса. Т. В. Т. е починал на 13.09.2021 г. в 22:30 ч. в [населено място], като е оставил за свои законни наследници ответницата С. П. Т.- съпруга, Н. В. Г. - сестра, Ц. В. Ф.- сестра, поч. на 31.07.2020 г. и заместена от синовете си отв. Й. Д. Ф. и отв. К. Й. Ф., както и Й. В. Т. -брат, поч. на 27.07.2001 г. и заместен от дъщеря си ищцата М. Й. С.. С нотариален акт за собственост № 98, том 4, рег. № 6269, дело № 656 от 25.10.2011 г., вписан в СВ с дв. вх. рег. № 13129, акт № 91, том № 34, № от описна книга 6996 от 25.10.2011 г., на нотариус А. А., преживялата съпруга С. П. Т. е призната за собственик по наследство и на собствено основание, на целия процесен недвижим имот, а именно: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], етаж 4, ап. 309, вх. 1, с площ от 41, 65 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с прилежащи части: изба № 72 и 1,317% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Изслушаният по делото свидетел Н. Т. Т. посочва, че ответницата С. Т. - нейна бивша свекърва, и съпругът й съпруг Т. живели в блока срещу гарата, като преди да почине, Т. завещал това жилище на свекърва й. Т. бил болен, поради което свидетелката ходела да помага на ответницата Т. да го обгрижват, същият бил адекватен, много отпаднал и слаб, но с разум. Един ден дошъл нотариус, който разговарял със свекъра и свекървата й, задавали му въпроси и после свидетелката узнала, че това било с цел да се направи завещание. Свидетелката не присъствала през цялото време на разговора с нотариуса, като влизала и излизала от стаята, не е видяла той да се подписва, знаела свидетелката, че той е бил болен от рак на панкреаса и знаела също, че съпрузите отдавна се били разбрали, ако той почине първи, всичкото имущество да остави на свекърва й, доколкото знаела Т. не бил семеен и нямал деца. Свидетелства още, че когато ходила при свекърва си в първите месеци след като Т. починал, тя й казвала, че негови близки идвали да питат за апартамента, но тя им обяснила, че има завещание. При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи по предявените искове. По исковете по чл. 42, б. "б" във вр. чл. 24 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е прието, че неспазването на формата на нотариалното завещание по чл. 24 ЗН води до неговата нищожност. В случая нотариалният акт за нотариално завещание безспорно сочи, че завещанието не е подписано нито собственоръчно, нито чрез поставяне на отпечатък от десен палец, като е налице отбелязване от страна на нотариуса "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние". Изхождайки от изискването на императивната разпоредба на чл.24, ал.3 ЗН, че ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва това негово изявление преди прочитането на завещанието, в която хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис, въззивният съд е приел, че спазването на формата на нотариалното завещание предполага удостоверяване на изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи подпис, едва след което следва прочитане на завещанието, а не посочване на изводите на нотариуса относно състоянието на лицето, който извод съдът е извел от изискването за устно волеизявление на завещателя за разпореждане с имуществото за след смъртта му, т. е. при невъзможност за устно волеизявление не би било възможно съставяне на нотариално завещание. Тъй като в случая не било спазено изискването на закона завещателят сам да укаже причината, поради която не може да подпише завещанието и нотариусът да е отбелязъл това негово изявление преди прочитането на завещанието, то отразеното в акта от нотариуса отбелязване "завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние" след прочитане на завещанието не сочело на изпълнена форма на нотариалното завещание, поради което същото е прието за нищожно на основание чл. 42. б. "б", вр. чл. 24 ЗН. По тази причина процесното завещанието като едностранна правна сделка е прието да е нищожно и на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. с чл. 44 ЗЗД - липса на воля у Т. Т. за извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество, тъй като изначално липсвало негово волеизявление. Предвид основателността на първия предявен от ищцата иск, съдът е разгледал и приел за частично основателно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. При липсата на спор между страните, че имотът, предмет на констативния нотариален акт № 98/2011 г., е придобит от ответницата и Т. В. Т. по време на брака им, продължил повече от 20 години, то след смъртта му преживялата съпруга С. П. Т. е получила 1/2 ид. част от него в резултат на прекратяването на СИО и 2/3 от 1/2 ид. част по наследство, или общо 5/6 ид. части. За останалата 1/ 6 ид.ч. завещанието в нейна полза не е произвело действие поради нищожността му, и констативният нотариален акт, с който тя е била призната за собственик по наследство и на собствено основание на целия имот следва да бъде отменен относно 1/6 ид. част от имота. Направеното от ответницата С. Т. възражение за придобиване на тази идеална част от имота на съпруга й по давност е счетено за неоснователно. Прието е, че ответницата Т., считано от издаване на КНА в нейна полза на 25.10.2011 г., е упражнила правата си по завещанието и от този момент се легитимира като владелец на тази 1/ 6 ид.ч. по смисъла и на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като е упражнявала от тогава фактическата власт върху целия имот като свой. Прието е обаче, че доколкото завещанието в нейна полза е нищожно не само поради порок на формата по смисъла на чл.24 ЗН, а и на основание чл.26, ал. 2, пр. 2 ЗДД - липса на воля у Т. Т. за извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество, то поради последното е неприложимо изключението по ППВС № 6/27.12.1974 г. (владението да е добросъвестно когато е опорочена само формата и приобретателят не знае за порока), и упражняваното от ответницата С. Т. владение не може да се квалифицира като добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС, същото е недобросъвестно, и от 25.10.2011 г. до датата на исковата молба - 9.04.2021 г., 10 годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. С оглед изхода на спора по горните искания, липсата на възражения относно правото на участие в делбата на някой от съделителите, размерът на дяловете и включените в делбената маса, и предвид събраните по делото доказателства, то искът за делба е приет за основателен, като дяловете на съделителите са определени по правилото на чл.9, ал. 1, пр. 2 ЗН. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение се поддържа по следните въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по които няма практика на ВКС или ВС: 1. Налице ли е нищожност на нотариалното завещание поради липса на форма, когато вместо да запише изявление на завещателя, указващо причината, поради която не може да положи да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не е поставил подпис /в хипотезата на чл.24, ал.З от ЗН/? 2.Счита ли се за опорочена формата на завещанието, когато не е записано изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, в контекста на удостовереното от нотариуса изявление на завещателя, че след прочитане на изготвеното завещание, завещателят е потвърдил, че го одобрява? 3.Липсва ли „изначално волеизявление” на завещателя за извършване на завещанието, ако вместо да запише изявлението на завещателя за причината, поради която не може да се подпише, нотариусът е записал свое изявление в този смисъл. 4.Нищожността на нотариалното завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, влече ли нищожност на завещанието и на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД, а именно поради липса на съгласие? Респективно нарушаване на разпоредбата на чл.24, ал.З от ЗН води ли до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие? 5.При неопровергана от ищеца материална доказателствена сила на нотариалния акт за завещание в качеството му на официален свидетелстващ документ, в който волята на завещателя и изразена дословно и в кавички, следва ли да се приеме, че липсва „изначално волеизявление”, респективно съгласие у завещателя за извършване на завещанието? 6.Може ли владението, основано на нищожно поради опорочена форма нотариално завещание /в хипотезата на чл.42, б.„б” във връзка с чл.24 от ЗН/ да бъде годно основание за добросъвестно владение? В допълнение по въпроси 4, 5 и 6 се сочи и евентуално основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практика на ВКС/ВС, по въпрос 4 в частта кога е налице липса на съгласие-т.нар. съзнавана липса на съгласие, а именно когато волеизявлението е изтръгнато насила: с Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 136/30.10.2020 г. по гр.д. № 4746/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 923/17.12.2009 г. по гр.д. № 1682/2008 г. на ВКС, III г.о., приложими дадените разрешения с тях по аргумент от чл.44 от ЗЗД и към едностранните сделки, по въпрос 5 относно зачитане материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ- в случая удостоверителните действия на нотариуса, докато не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност, тежестта за което доказване пада върху страната, която оспорва документа: с Решение № 135/14.02.2019 г. по гр.д. № 3188/2017 г. на ВКС, II г.о., Решение № 233/14.07.2010 г. по гр.д. № 3703/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 220/02.01.2015 г. по т.д.№ 2314/2015 г. на ВКС, III г.о., и по въпрос 6 за добросъвестността на владелец, който не знае за порок във формата на сделката: с т.ІІІ от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като изводът на съда, че след като завещанието е нищожно поради неспазване на изискванията на чл.24, ал.З от ЗН, то същото е нищожно и поради липса на съгласие, е явно необоснован и постановен в нарушение на правилата на формалната логика. Предвид решаващите мотиви на въззивния съд и конкретно установените факти по делото, е налице основание за допускане касационното обжалване по поставените от касатора въпроси 1 до 5, обобщени и доуточнени от касационната инстанция в следните два въпроса: Въпрос 1. Нищожно ли е нотариално завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, ако вместо да запише изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не поставя подпис ? В такава хипотеза липсата на подпис на завещателя приравнява ли се на изначална липса на волеизявление на завещателя, ако не е опровергана официалната удостоверителна сила на нотариалния акт на завещанието ? По този въпрос не се открива задължителна или казуална практика на ВКС/ВС, и по него касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпрос 2. Нищожността на нотариалното завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.З от ЗН, поради порок във формата, води ли до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД ? По този въпрос касационното обжалване са допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с едно от посочените от касатора решения на ВКС - Решение № 121/17.11.2021 г. по гр.д. № 4630/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Това решение дава отговор на такъв въпрос, и макар да разглежда случай на валидността на двустранен договор, оформен с нотариален акт, то с оглед чл.44 ЗЗД дадения отговор следва да се счита относим и към едностранните сделки във формата на нотариален акт. Не е налице основание за допускане касационно обжалване по въпрос 6, защото същият не се явява обуславящ. По възражението на ответника по иска за придобиване делбения апартамент по давност, въззивният съд е отдал решаващо значение на приетата от него нищожност на завещанието поради липса на съгласие и обусловената от този порок необходимост от 10 годишно владение, какъвто период от време не е изтекъл до подаване на исковата молба, към който решаващ извод не се отнасят нито поставеният въпрос 6, нито т.ІІІ от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. Касаторите-наследници на С. П. Т. следва да заплатят държавна такса на ВКС по разглеждане на касационната жалба в размер на 113,69 лв., съответна на заплатената във въззивното производство. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК