Определение № 50010 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2659/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джайден Юнайтед България“ ООД, гр. София срещу решение № 461 от 19. 07. 2021 г. по в. т. д. № 2405/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 789 от 05. 06. 2020 г. по т. д. № 2876/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД, гр. София, искове, както следва: 1. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от 1 394 400 лв., платени с оглед на отпаднало основание - развален договор за продажба № 29/16. 06. 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от 141 000 лв., платени с оглед на неосъществено основание — несключен договор за продажба за имущество по Лот 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 3. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от 1 394 400 лв., с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради липса на насрещна престация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 4. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от 141 000 лв., с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, поради липса на насрещна престация от имущество по Лот 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че е бил неизправна страна по процесния договор за продажба № 29/06/2014 от 16. 06. 2014 г., което го лишава от възможността да упражни правото по чл. 87 ЗЗД да развали договора, респективно да получи обратно платената по договора цена на отпаднало основание. Поддържа, че по делото е установено, че процесният договор е бил развален с изявления на двете страни по сделката- предложение изх. № JBG2669/8. 03. 2016 г. на касатора и писмо изх. № И-183/22. 03. 2018 г. на ответника, като развалянето е породило обратно действие на основание чл. 88, изр. 1 ЗЗД. Излага съображения, че извън случаите на неизпълнение, договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните по него. Касаторът поддържа оплаквания, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви за неоснователност на предявените искове по чл. 59 ЗЗД, като не е обсъдил всички допустими и относими към спорния предмет доводи на касатора, а само е препратил към мотивите на СГС. Счита за неправилен извода в обжалваното решение, че в случая не се е осъществил фактическият състав по чл. 59 ЗЗД. По отношение на въззивния акт в частта по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се поддържат идентични доводи за липса на мотиви на въззивния съд. Касаторът излага и доводи, че събраните по делото доказателства установяват, че състоянието на складовата база на ответника, вещите в нея и липсата на условия за изнасяне и товарене са причина за несключване на договор за продажба на имущество по Лот 2, като в този смисъл оспорва заключението на апелативния съд за липса на виновно поведение на ответника, обусловило несключването на посочения договор за продажба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Касаторът основава допускането на касационно обжалване на въззивното решение на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?; 2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства?“. Твърди, че поставените процесуални въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава по първи въпрос – на решения на ВКС по гр. д. № 1783/2020 г., I т. о., т. д. № 78/2012 г., II т. о., гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., гр. д. № 2145/2020 г., I г. о., т. д. № 2896/2019 г., II т. о., гр. д. № 2634/2016 г., III г. о., гр. д. № 1783/2009 г., IV г. о., гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., гр. д. № 926/2012 г., IV г. о., по втори въпрос – на Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС и на решения на ВКС по гр. д. № 3338/2020 г., I г. о., т. д. № 2220/2015 г., II т. о., т. д. № 1106/2010 г., II т. о., т. д. № 811/2012 г., II т. о., т. д. № 1544/2014 г., II т. о., т. д. № 2483/2014 г., II т. о., т. д. № 1618/2014 г., II т. о., т. д. № 3768/2014 г., II т. о., т. д. № 2220/2015 г., II т. о., т. д. № 505/2017 г., II т. о., т. д. № 2796/2019 г., I т. о., т. д. № 1245/2013 г., I т. о., т. д. № 3734/2013 г., I т. о., т. д. № 1544/2014 г., II т. о., т. д. № 866/2012 г., I т. о., т. д. № 377/2011 г., II т. о., гр. д. № 1019/2009 г., III г. о. Касационният жалбоподател поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 7 от 30. 06. 2020 г. по к. д. № 11/2019 г. на КС на РБ относно необходимостта от излагане на мотиви към съдебния акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото въззивният съд се произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да са формулирани такива въпроси. Ответникът по касационната жалба „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, [населено място] оспорва жалбата, като изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 07. 07. 2011 г. ответното дружество „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД е публикувало тръжна процедура за закупуване на военно имущество от складов район „Борово“, Разград; на 05. 08. 2011 г. ищецът „Джайден Юнайтед България“ ООД е внесъл депозит за участие в размер на 296 700 лв., като в хода на процедурата поръчката е била разделена на части /лотове/ и ищецът е класиран на първо място за Лот 1, 2, 3 и 7. Въззивният съд е приел, че на 16. 06. 2014 г. между ответника като продавач и ищеца като купувач е сключен процесният договор № 29/6/2014 г. за продажба с уговорка, че общата стойност на продаваните стоки възлиза на 1394400 лв. с включен ДДС, като след приспадане на внесения за участие в търга депозит от 116 000 лв. купувачът е следвало да заплати сумата от 1278400 лв. на 21. 06. 2014 г. Съдът е установил, че страните по договора са се съгласили, че собствеността върху стоката и рискът от погиването й преминава върху купувача в момента на заплащането на цялата стойност на договора, но в случай, че купувачът не изтегли стоката в определения срок, гаранцията за участие в процедурата се задържа от продавача. Възпроизвел е уговорките по договора, че срокът на действието му е три месеца, считано от датата на подписването му, като в този срок купувачът се задължава да изтегли стоката; в противен случай същият дължи на продавача неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 работни дни след датата на забавата и стойността на обичайните разходи за ползване на склада и за съхранение на стоката. В решението е констатирано, че според договора след изтичане на първоначалния или на удължения съобразно условията по сделката срок, без купувачът да изпълни задължението си за получаване на стоката, договорът се прекратява поради виновно поведение на купувача, при което за продавача възниква правото да продаде стоката по пазарни цени или на публичен търг, като уведоми за това купувача, върху когото се възлага рискът от новата продажба, а с получената цена продавачът получава правото да удовлетвори вземанията си, като след това изплати на купувача само остатъка от нея. Съдът е установил, че с допълнително споразумение № 1/20. 06. 2014 г. към договора страните са уговорили цената на закупената стока да бъде заплатена в срок до 5 работни дни след възобновяване работата на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/; съгласно 3 бр. платежни нареждания за кредитен превод с дати 23. 06. 2014 г., 27. 06. 2014 г. и 15. 12. 2014 г. ищецът е заплатил на ответника съответно 800 000 лв., 120 000 лв. и 358 400 лв., с посочено основание „договор от 29/06.2014 г.“ Въззивният съд е приел въз основа на представените по делото писмени доказателства, че през месеците юли – октомври 2014 г. ищецът е искал от ответника достъп до складов район - Борово с цел оглед на имуществото от негови потенциални чуждестранни клиенти, който му е бил разрешен. В решението е направена констатация, че с писмо № 2669/08. 03. 2016 г. „Джайден Юнайтед България“ ООД е изложило пред ответното дружество предложение за частично споразумение по спорните въпроси по договора, като е направило изявление за разваляне на договор № 29/06/2014 г., в случай че страните не могат да постигнат споразумение. Съдът е приел, че с писмо № 2821/17. 06. 2016 г. ищецът е поискал от ответника да му бъде върната част от недължимо платените суми и е повторил изявлението си за разваляне на договора. Въззивният съд е формирал извод, че със сключването на процесния договор № 29/06/2014 от 16. 06. 2014 г. за ищеца в качеството му на купувач на стоките, предмет на продажбата, е възникнало задължението да плати до 21. 06. 2014 г. цялата уговорена цена, а до 16. 09. 2014 г. – да изтегли закупената от него стока от складовете на ответника. С оглед уговорките на страните и обсъденото допълнително споразумение от 20. 06. 2014 г. /с което са уговорили друг срок за изпълнение на задължението за плащане – 5 дни след сбъдването на условието „отваряне на „КТБ“ АД“, което не е настъпило/ и момента на изплащането на цената /15. 12. 2014 г./, решаващият състав е счел, че тримесечният срок за изпълнение на задължението на ищеца – да освободи складовата база от закупените от него стоки, е започнал да тече от 16. 12. 2014 г. и е изтекъл на 16. 03. 2015 г. Като е съобразил обсъдените от фактическа страна клаузи на договора и неизпълнението на задължението на купувача да изтегли закупената стока от складовете на продавача в уговорения срок, без да поиска продължаване на срока на действие на договора, решаващият състав е заключил, че договорът следва да се счита прекратен на 16. 03. 2015 г. Направил е извод, че по волята на страните последиците от прекратяването на договора се изразяват в загубване от купувача на внесения от него депозит, на правото да получи стоките и връщане на платената цена, както и в пораждане за продавача на правото да задържи депозита и стоките и да ги продаде на друго лице /което е сторил/, като от получената цена прихване свои вземания за извършени от него във връзка с продажбата и съхранението на стоките разходи и едва след това върне остатъка от цената на купувача. Според съда прекратяването на действието на договора води и до невъзможността ищецът купувач валидно да упражни правото по чл. 87 ЗЗД да развали договора с обсъдените писма от 08. 03. 2016 г. и 17. 06. 2016 г. Съставът на САС е изтъкнал, че причината за неполучаване на стоката по договора в уговорения срок е виновното поведение на ищеца, като не е налице неизпълнение на насрещното задължение на продавача ответник да окаже необходимото съдействие за изтегляне на стоката от негови складове, а именно достъп до тях предвид установения специален пропускателен режим, в какъвто смисъл са били специфичните клаузи на сделката. След подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е формирал извод, че ответникът е осигурил достъп до съответните складове, както и условия ищецът да може фактически да изпълни задължението си по договора „да изтегли“ в уговорения срок закупените от него стоки. Посочил е, че изпадането в забава на купувача за изтегляне на закупената стока от складовете в уговорените срокове е последица от собственото му поведение и го определя като неизправна страна по процесния договор, което също го лишава от възможността за валидно упражняване на правото по чл. 87 ЗЗД. По тези изложени съображения съдът е счел предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за неоснователен. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на сумата от 30000 лв., представляваща част от 141 000 лв., платени с оглед на неосъществено основание — несключен договор за продажба за имущество по Лот 2. Установил е, че с протокол от 16. 07. 2014 г. „Джайден Юнайтед България“ ООД е поело задължение до 21. 08. 2014 г. да подпише договора за Лот 2 и се е съгласило депозитът му да бъде задържан при неизпълнение на горното; с протокол от 21. 08. 2014 г. ищецът е отправил искане за удължаване на срока за подписване на договор за Лот 2 с три месеца, в които да може да се извърши оглед на имуществото, като в протокола е отразено, че внесеният от ищеца депозит по Лот 2 е в размер на 141 000 лв. и представлява част от първоначално внесения депозит от купувача. Въззивният съд е приел, че страните са постигнали споразумение за отлагане подписването на договор за покупко-продажба на техническо имущество, включено в Лот 2, до получаване на отговор от МО относно удължаване на срока на договора, но не по-късно от 23. 09. 2014 г. В обжалваното решение е отразено, че посоченият депозит е заплатен от ищеца като участник/кандидат в обявената от ответното дружество тръжна процедура, като с оглед класирането му на първо място за него е било налице задължението по чл. 16, т. 1 от Вътрешните правила за търговска реализация на продукти, свързани с отбраната /признато и с подписване на декларация и протоколни решения/ да се яви чрез съответен негов представител в 30-дневен срок от датата на провеждане на търга за сключване на договор. Съставът е изложил съображения, че при неизпълнение на горното задължение за ответното дружество възниква правото да задържи така внесения депозит. Приел е, че по делото не е установено виновно поведение от страна на ответника, което да е довело до невъзможност за сключване на договора поради неосигурен достъп и бездействие на продавача, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на СГС в тази част. В тях, след обсъждане на заключението на съдебно-техническата експертиза, е посочено, че съществуващата инфраструктура в складовия район позволява безпроблемно извозване с автотехника на имуществото, намиращо се във всички складове, налице е достъп на товарните автомобили до товарната площадка/рампа на съответния склад и помещенията разполагат с противопожарна техника, без данни товаренето на вещите и естеството им да създават изключителна опасност от взрив и пожар. Решаващият състав на апелативния съд е заключил, че сумата от 141 000 лв. е престирана на валидно правно основание – депозит за участие в тръжна процедура, а задържането й също е на такова основание – по визираните вътрешни правила. Съставът на Софийски апелативен съд е счел, че на отхвърляне подлежат и евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД с предмет същите парични суми. Като е преценил изложените от първоинстанционния съд мотиви за неоснователност на евентуалните искове за правилни и съобразени с установените въз основа на събраните по делото доказателства релевантни факти и обстоятелства, на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. В мотивите на първоинстанционния съд, след изложение относно елементите на фактическия състав по чл. 59 ЗЗД, е направен извод, че евентуалните искове са неоснователни, доколкото ищецът не е успял да докаже отпадането, съответно несъществуването на основанието както за заплащане на продажната цена по договора от 16. 06. 2014 г., така и на депозита във връзка с проведената тръжна процедура по сключване на договор за продажба на вещите от Лот 2. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 1 и 2 от изложението на касационния жалбоподател се отнасят до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и прилагането на разпоредбата на чл. 272 ГПК и са обуславящи изхода на спора, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези правомощия са подробно разяснени в т. 1 - 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са и цитираните от касатора, е прието, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Според постоянната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция, но само като приеме, че обжалваното решение подлежи на потвърждаване и след като мотивира, защо оплакванията в жалбата са неоснователни, респ. защо събраните пред втората инстанция доказателства не променят крайния изход на спора /чл. 272 ГПК/. Дори и препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Съгласно решение № 7 от 30. 06. 2020 г. по к. д. № 11/2019 г. на Конституционния съд на РБ, на което се позовава касаторът, разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му. Немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение, като видът и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая апелативният съд не и изпълнил изискванията на чл. 121, ал. 4 КРБ и чл. 235, ал. 2 и 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Въззивният съд е извършил самостоятелна подробна преценка на събраните по делото доказателства, за да формира своите изводи от фактическа и правна страна по спорните въпроси по делото, определени от оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора на жалбата. Във въззивното решение са изложени съображения, че в случая не е налице надлежно упражнено от ищеца с писма от 8. 03. 2016 г. и 17. 06. 2016 г. право да развали сключения договор за продажба поради виновното му неизпълнение от страна на ответника, съответно право да претендира връщане на платената по договора цена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото към посочените дати вече е настъпило прекратяване на договора поради изтичане на уговорения и удължен срок за изпълнението му /на 16. 03. 2015 г./. Решението обективира и аргументи, че по делото не се установява ответникът да не е оказал необходимото съдействие и да е възпрепятствал ищеца купувач да изпълни задължението си за изтегляне на стоката в уговорения срок, поради което се касае за виновно неизпълнение на това договорно задължение от страна на ищеца и последният е неизправна по договора страна, която не може да упражни надлежно правото по чл. 87 ЗЗД. Не може да бъде възприета и тезата на касатора, обвързана с поставения процесуален въпрос, за игнориране от съда на изявлението на ответника по исковете, обективирано в писмо от 22. 03. 2018 г., за разваляне на договора и за формирано взаимно съгласие за прекратяване на договора. Тъй като претенциите на ищеца по исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД не са основани на такива фактически твърдения по исковата молба, то за въззивния съд не е съществувало задължение за обсъждането на посочените факти и обстоятелства и на значението им за отпадане на облигационната връзка на страните. В случая не може да се приеме, че въззивното решение е постановено и в отклонение от практиката на ВКС по приложението по чл. 272 ГПК. При преценка за правилност на първоинстанционното решение в частта по главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и по евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е извършил препращане към мотивите на решението на Софийски градски съд в частта по посочените искове. Наред с това, обаче, въззивният съд самостоятелно е обсъждал установените по делото факти и тяхното значение, като по този начин е отговорил на оплакванията и доводите във въззивната жалба и отговора на същата. Действително, в частта по евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД съставът на САС само е препратил към мотивите на СГС, но мотивите му от фактическа и правна страна, представляващи част от изложението по главните искове, обективират преценка за липсата на твърдяното отпадане на основанието за получаване на цената по сделката, реализирането на условията по договора за задържането на депозита и остатъка от цената, както и за наличието на основание за задържането на депозита по несключения договор за продажба на имущество по Лот 2. В този смисъл същите се отнасят до преценката на въззивния съд за осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване /чл. 59 ЗЗД/ и представляват мотиви, които следва да бъдат свързани с въззивните доводи. По изложените съображения въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и актове на КС, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за достъп до касация. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото в изложението си касаторът, без да формулира конкретен въпрос, сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не се допуска. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2096, 40 лв., чието договаряне и заплащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 16. 11. 2021 г., фактура от същата дата и преводно нареждане от 17. 11. 2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение