Определение № 7478 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София-град (АССГ) и Административен съд – Стара Загора (АС- Стара Загора) относно компетентния съд, който да разгледа и реши спора по жалба подадена от „Експрес Мъглиж“ ООД срещу Решение № 000030-3184 от 16.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с което е оставено без уважение искане вх. № 55-30-5845/01.04.2025 г. за възстановяване или прихващане на платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ). Върховният административен съд, състав на пето отделение намира за установено следното: С Определение № 15402/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4404/2025 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че не е компетентен да разгледа жалбата на „Експрес Мъглиж“ ООД срещу Решение № 000030-3184 от 16.04.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. Изложил е мотиви, че §21, ал.3 и §22, ал.3 от ПЗР ЗДБ за 2024г. препращат за декларирането и установяването на таксите по чл.30, ал.5 и ал.6 ЗХ към условията и реда на чл.92 ЗХ, като ал.4 на същия предвижда, че недължимо платени и събрани суми и подлежащи на възстановяване се прихващат по реда на ДОПК. В съответствие с чл.129, ал.7 във вр. с чл.156 ДОПК, АССГ е приел, че отказът подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на дружеството, като в случая това е АС Стара Загора. Посочил е, че дори да се приеме, че разпоредбите на ДОПК не са приложими и жалбата следва да се разгледа по реда на АПК, АССГ не е компетентен, тъй като в чл.28 от ЗХ е предвидена специална подсъдност само по отношение на оспорването на решение за издаване на лиценз или вписване на промяна в обстоятелствата в издаден лиценз, а в останалите случаи е приложим общия ред по чл.133, ал.1 АПК по седалището на посочения в акта адресат. Приел е, че в случая компетентният съд е Административен съд Стара Загора, в чиято административна област се намира седалището на жалбоподателя, което е в гр.Мъглиж. По изложените доводи е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на АС Стара Загора. С Определение № 2402/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 534/2025г. по описа на АС-Стара Загора, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗХ, като е приел, че независимо, че в изброените в чл.17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощие да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл.17, ал.1, т.16 от ЗХ, същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. С оглед изложеното е направил извод, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл.25 и сл. от ЗХ, а на основание чл. 28, ал.1 от ЗХ решенията на изпълнителния директор на НАП, подлежат на обжалване пред АССГ. Относно §22, ал.3 от ПЗР към ЗДБ за 2024г., препращаща към чл.92 ДОПК, съдът е посочил, че препращането е само относно реда за деклариране и внасяне на таксите, като тези по чл.30, ал.6 ЗХ се определят по формулата, посочена в §22, ал.1 от ПЗР на ЗДБ 2023г. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 3 АПК е повдигнал спор за подсъдност. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящия състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Съгласно чл. 16 от ЗХ (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая последният се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за хазартна игра и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз. По така направеното искане ИД на НАП дължи произнасяне в качеството си на орган, който осъществява държавния надзор в областта на хазарта и като такъв има функции и правомощия, посочени в чл.17 от Закона за хазарта, а като ръководител на държавен орган по чл. 7, ал. 1 от ЗДТ осъществява контрол по правилното определяне и събирането на таксите. От тази гледна точка се налага извод, че с издаването на този акт изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Според правилото на чл. 28, ал. 1 от Закона за хазарта решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им, като жалбите се разглеждат по реда на АПК ( чл. 28, ал. 2 от ЗХ). В §22 ал.3 от ПЗР към ЗДБ за 2024г. е указано, че декларирането и внасянето на таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ се извършва в срок до 28.02.2024г по реда на чл.92 от ЗХ. По силата на чл.92, ал.1 изречение първо от ЗХ, вр. с §22 ал.3 от ПЗР към ЗДБ 2024г. таксата по чл.30 ал.6 от ЗХ следва да се декларира по реда на ДОПК, което е направено от търговското дружество. В случая препращането е само за реда за деклариране и внасяне, който чл.92 от ЗХ посочва - по ДОПК. Тълкувайки стриктно препращащата правна норма на §22 ал.3 от ПЗР към ЗДБ за 2024г. се налага извод, че условията и реда на чл.92 ЗХ следва да се прилагат единствено за декларирането и внасянето на таксите, но не и за тяхното възстановяване. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Следователно, произнасянето на изпълнителния директор на НАП по повод наличието/липсата на основанието за нейното заплащане, не е възможно да бъдат разглеждани по реда на ДОПК, който е специален и се прилага само за изрично предвидени в кодекса хипотези. Също така, при този предмет на оспорване приложима е специалната хипотеза на чл. 28 от ЗХ, която дерогира общата местна подсъдност, установена в правилото на чл. 133, ал. 1 АПК. С оглед изложеното, компетентен да се произнесе по жалбата на „Експрес Мъглиж“ ООД срещу Решение № 000030-3184 от 16.04.2025 г. на изпълнителния директор на НАП е Административен съд София-град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, пето отделение