Определение № 72 от 20.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1459/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Районен кооперативен съюз „Ч.” - [населено място] срещу Решение № ІІІ-154 от 16.11.2012 г. по гр.д.№ 1523/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 76 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 6145/ 2011 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, предявени от Районен кооперативен съюз „Ч.” - [населено място] срещу ПК ”Пробуда” - [населено място],обл. Б. за признаване вземания на ищеца, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2875/2011 на БРС: за 8112 лв. по Договор за доставка на стоки от 19.04.2006. и за 5125.77 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 20.05.2006 г. - 05.04.2011 г., с оплакване за неправилност. В Изложение относно касационни основания по изложените съображения жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ПК ”Пробуда”- [населено място], обл. Б. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има срещу ответника вземане за 8112 лв. - по Договор за доставка на стоки от 19.04.2006. и за 5125.77 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 20.05.2006 г. - 05.04.2011 г. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по искове с цена до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение