Определение № 923 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 389/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. М. срещу решение №5809 от 07.11.2011г. по гр.дело № 9645/2011г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2011г на Софийски районен съд, по отхвърлен иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,макар по други съображения и при друга квалификация на спорното вземане. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като насочен срещу ненадлежна за материалното правоотношение страна, докато въззивната инстанция го е приела за погасен по давност, по направено в първа инстанция възражение на ответника, което възражение Софиски районен съд не е обсъждал ,тъй като е приел иска за неоснователен Това обстоятелство е дало основание на касатора в изложение да постави шест въпроса, по допускане до касационно обжалване, с позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК - следва ли въззивната инстанция да се произнася по възражението ,не следва ли делото да се върне на първа инстанция ,не е ли опорочен процеса от липсата на произнасяне по възражението с първоинстанционното решение и произнасянето му от въззивния съд, следвало ли е при обсъждане на доказателствата по възражението - свидетелски показания, съдът да се позовава на уточнение по исковата молба, направени от ищеца ,неточно и погрешно да цитира свидетелстите показания, да предпроема тълкуването им. В оспорване на изводите на съда и процесуалните му задължения по преценката на гласни доказателства са останалите въпроси - при положение че няма ясно и точно свидетелство за конкретна дата, разполага ли съда с правомощието да „ проведе тълкуване” на показанията, не е ли процесуално нарушение тълкуването на неясни фрази, при пропуски и непълноти в свидетелски показания .Накрая се поставя и въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност по вземането за подобрания в чужд имот, при положение че подобрителят на държавен имот, негов държател, е имал очакване да го закупи, не тече ли давност от момента, в който органа откаже закупуването. Обосновка на соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3ГПК не се изтъква ,приложено е определение от практиката на ВКС по реда на чл. 288 ГПК Постъпил е отговор от ДП „Ръководство въздушно движение” трето лице помагач на ответника Министерство на транспорта, оспорват се основанията за нейното допускане до разглеждане .Изтъква се ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС във връзка с дължимата обосновка на въпросите и връзката им с делото .Претендира присъждане на възнаграждение за правна защита След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите в изложението, свързани с процесуалните действия на въззивния съд по обсъждане на възражение, което съдът по обжалваното пред него решение не е обсъждал, преформулират по същество един, общ въпрос, по който е налице разрешение в задължителната за съдилищата практика, вкл указанията по ТР № 1 / 2000г ОСГК в частта им, в която се очертават компетенциите на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Като съд по същество ,а не единствено като контролно- отменителна инстанция, въззивният съд следва да обсъди на свой ред доказателствата и доводите на страните, включително възраженията за погасителна давност, направени своевременно, когато същите не са били обсъдени - било поради процесуално нарушение, било по причина, че искът е приет за неоснователен и до обсъждане на защитните възражения, както в случая по делото, не се е стигнало. По процесуалните въпроси на касатора е даден отговор в тълкувателната практика, обратен на поддържания в изложението. Съответен на установената практика подход е следвал и въззивния съд в обжалваното решение. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по което основание, освен изложените вече съображения, не е налице и обосновка в изложението Останалите въпроси на защитата преформулират оплакване, свързано с преценката на гласни доказателства, която преценка касаторът неправилно квалифицира като „тълкуване”. Тази насока предпоставя въпросите му, чрез които изразява оплакването си, но без да е налице връзка с решаващите съображения на съда, нито с правилата, следвани при формирането им. Тълкуват се волеизявленията и юридическите факти, които ги съдържат, например договорите, тълкуват се правните норми, а фактическите обстоятелства се преценяват въз основа на доказателствата, което въззивният съд е и направил. От кой момент започва да тече давност за вземането, което подобрилият чужд имот може да упражни според възприетото правно основание ,също е изяснен в съдебната практика въпрос и приетото от въззивния съд не е в отклонение от тази практика. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Разноски по определяне ,задето е депозиран отговор от юрисконсулт, в полза на третото лице помагач в случая не се дължат. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.