Определение № 587 от 12.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2453/2017 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. В., А. Д. И. и Г. Д. С. срещу въззивно решение № 36 от 16.02.2017 г. по възз. гр. д. № 5 /2017 г. на Сливенски окръжен съд, г. о., с което е отменено първоинстанционно решение по допускане на делба на недвижим имот – двуетажна къща, индивидуализирана в решението в частта за квотите и вместо него е постановено друго, с което са определени различни делбени части (квоти). Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу Насрещната страна К. А. В. не е подал писмен отговор. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 28.10.2017 г.).. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното: Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС и се намира на първата фаза на делбата, като с първоинстанционното решение са определени съделителите, обектите на делбата и квотите. Налице е съсобственост между страните, която е възникнала на основание наследство и прехвърлителна сделка. Съдът приема за неоснователно възражението за изтекла имот в полза на ответниците десетгодишна придобивна давност върху собствената на К. А. В. 1 /6 ид.ч. от процесния съсобствен имот със следните мотиви: Съсобствеността върху имота между страните произтича от наследяване и прехвърлителна сделка. В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си, като законовата презумпция е неприложима. От съдържанието на писмена покана от 01.10.2015 г. (да изкупят неговата ид.ч. от имота в определен срок) не би могло да се приеме, че волята на ищеца е да признае владението на ответниците, нито че същите са били манифестирали пред него промяната в намерението си да своят целия имот и включително и неговата 1 /6 ид.ч. от имота. Поканата не прекъсва давностния срок, тъй като той изобщо не е започвал да тече, защото липсва манифестиране от страна на ответниците съсобственици на промяна в намерението им за своене на имота по отношение на ищецът съсобственик. С констативния нотариален акт от 2005 г. се признава собствеността на ищеца и наследодателя на ответниците върху посочените идеални части от процесния имот, но датата на констативния нотариален не е датата, на която наследодателят на ответниците е манифестирал промяна в намерението си за своене на имота и не се е превърнал от държател на съсобствените идеални части от процесния имот във владелец на същите. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и преди всичко от свидетелските показания на свидетелите въззивният съд приема, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на ответниците спрямо ищеца не е налице. От показанията на всичките свидетели се установява уговорка между двамата братя семейството на наследодателя на ответниците да продължава да живее в процесната сграда, но сочи, че същите не са демонстрирали на ищеца съсобственик промяна в намерението си за своене на имота, нито някакви конкретни действия, с които да са му показали, че третират имота като свои. Обитаването на къщата, извършването на подобрения и уговорките на страните относно нейното ползване не съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик. Освен изложеното въззивният съд приема за установено, че първоинстанционният съд неправилно е определил квотите между съсобствениците и излага мотиви за правилните квоти. В касационното производство спорът отново се свежда до основателността на възражението на жалбоподателите за придобивна давност и по конкретно до извода, че по делото не е доказана промяна на намерението, с което жалбоподателите са упражнявали фактическа власт върху имота - от държане във владение на идеалната част на насрещната страна и отблъскване на всички нейни претенции за ползване на имота. В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите излагат следния материалноправен въпрос (дословно): Могат ли да се определят действията на един съсобственик, изразяващи се в обитаване на съсобствения имот, извършване на подобрения в него, уговорки относно разпределението му като действия на отблъскване на владението на друг съсобственик и обективиращи намерението на този съсобственик да владее и придобие по давност и дела на другия съсобственик? Жалбоподателите твърдят, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с посочени решения на Върховния касационен съд - основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр.86 от 28.10.2017 г.): поради противоречие с решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., на ВКС, І г.о. и с решение № 68 /02.08.2013 г. по гр.д. № 603 /2012 г., на ВКС, І г.о.. В редакцията на жалбоподателите въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не е приел (написал), че уговорки относно разпределението на съсобствения имот могат да се определят като действия на отблъскване на владението. Този въпрос не е обуславящ. Видно от мотивите на въззивния съд обуславящият въпрос е: Дали обитаването на съсобствения имот (къщата), извършването на подобрения и уговорките на страните относно неговото ползване не съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик? Този въпрос не е разрешен в противоречие с разрешенията в нито едно от посочените от жалбоподателите съдебни решения, в нито едно от които не е прието, че обитаването на съсобствения имот, извършването на подобрения в него и уговорките на страните относно неговото ползване съставляват действия по отблъскване на владението на единия съсобственик. С посоченото решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., ., на ВКС, І г.о. е прието, че действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и той се препятства да упражнява правото си на собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху имота. По същество е прието, че едната страна е демонстрирала пред другата, че владее за себе си. С решение № 68 /02.08.2013 г. по гр.д. № 603 /2012 г., на ВКС, І г.о. е даден отговор на въпроса: дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито? В отговора също е прието, че за да придобие имот по давност, владелецът трябва да осъществява непосредствена власт върху имота, като отблъсква владението на собственика, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тъй като приетото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с разрешенията в двете посочени решения на ВКС, не са осъществени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представил списък и доказателства за разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното съдът