Определение № 179 от 29.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1596/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на С. С. Велчева срещу въззивно решение №360 от 21.02.2014 г. по в.гр.д. №2827/13 на ОС-Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Пловдив, с което е съдът се е произнесъл по обективносъединени искове с цени, както следва: 8 500 лева-иск по чл.265 ал.1 т.3 ЗЗД-намаляване на дължимото възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка сключен с ответника [фирма], и 2000 лева на основание чл.265 ал.1, т.т.2 ЗЗД. Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела до 10 000 лева. Вземането се основава на търговска сделка по смисъла на чл.287 ТЗ във връзка с чл.286 ал.1 ТЗ и е с цена на всеки иск под 10 000 лева, поради което касационното обжалване в този случай е недопустимо. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение