Определение № 4407 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез юрк. В. Й., срещу въззивно решение № 1323 от 21.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 417/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3416 от 25.11.2022 г., постановено по гр. д. № 10504/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца А. К. Т. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 27 272,44 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. [рег.номер на МПС], при ПТП на 14.05.2021 г., дължими по договор № 440120215007002 и ликвидационна преписка по щета № 44012132113715, ведно със законна лихва от 03.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. С решението са присъдени разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация А. К. Т., подаден чрез адв. П. В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е изложил, че по делото не е било спорно, че между страните е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. [рег.номер на МПС], със срок на действие от 18.05.2020 г. до 17.05.2021 г., с включен застрахователен риск „клауза пълно КАСКО“, обективиран в надлежно оформена застрахователна полица № 440120215007002, поради което е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. По силата на същото ответникът е поел задължение в случай на настъпване на застрахователно събитие да плати на застрахования ищец обезщетение в размер на действителната стойност на вредите по застрахованото МПС към датата на събитието в границите на договорената застрахователна сума. Съдържанието на застрахователната полица е допълнено от това на Общите условия, които са били надлежно връчени на застрахования (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, чл. 298, ал. 3 ТЗ). В срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което е съставен двустранен протокол за ПТП между лицата, участващи в произшествието. При ответната застрахователна компания е заведена щета № 44012132113715, по която след оглед на автомобила е постановен отказ, поради това, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на щетата, не съответстват на установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им. От приетата по делото САТЕ е видно, че за лекия автомобил ударът е настъпил отдясно централно в зоната на средната колонка, като е обхванал задния десен панел и предна дясна врата. За лек автомобил БМВ 727 ударът е настъпил челно. Според вещото лице уврежданията по двата автомобила отговарят, като местоположение и интензитет на такива, получени по описания в исковата молба механизъм. Експертът е заключил, че е възможно от техническа гледна точка уврежданията да са получени по описания в исковата молба механизъм, а описаните увреди се намират в причинно-следствена връзка с твърдяното събитие. Въззивният съд е приел, че възражението на ответника, поддържано и пред първата съдебна инстанция, че събитието не представлява покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС, а риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.9.1.9 от ОУ, е неоснователно. Прието е, че противно на развитите от жалбоподателя доводи, по делото не са установени действия на застрахования, които да представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число – умишлено деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително настъпилите, или представяне на документи с невярно съдържание. Прието е, че соченото в отговора на исковата молба твърдение за наличие на следи по лекия автомобил, наподобяващи стрелба с ловно оръжие (групирани вдлъбнатини), също не е установено по категоричен начин в производството. Изложени са съображенията са съда, че дори такива щети да са били налични, това обстоятелство е правно безразлично, тъй като обезщетението, което се търси, е за поправяне на щетите от процесното ПТП, а не на тях. Тежестта на доказване на така противопоставеното възражение пада върху страната, която го е направила и след като същата не е провела доказване в тази насока, то следва да се приеме, че не е налице посочената хипотеза на изключен риск от ОУ на договора за застраховка „Каско“ на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД. Дължимото обезщетение е определено на база размера на щетата към деня на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от действителната стойност на застрахованото имущество. За целта е съобразено заключението на изслушаната автотехническа експертиза. Ето защо е прието, че искът е основателен за сумата от 27 272,44 лв., така като е уважен, ведно със законна лихва от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирал е следните четири правни въпроси: 1. „При образувани две съдебни производства по различни искове, без да е налице формално основание за съединяването на двете дела, но исковете са основани на едно и също основание и решаващото за изхода на делото обстоятелство е едно и също, допустимо ли е да бъдат постановени противоречиви съдебни решения, основаващи се на противоречиви заключения по приетите експертизи?“; 2. „Допустимо ли е съдът да кредитира като компетентно и професионално заключение на вещо лице и да не допусне повторна автотехническа експертиза, при положение, че стане безспорно ясно, че вещото лице не е извършило каквито и да било измервания, нито изчисления, нито е достигнало до заключение посредством специални знания и методи, а е обосновало заключението си единствено върху субективни данни, изходящи от едната страна по делото?“; 3. „Допустимо ли е съдът да обоснове своето решение единствено със заключението по автотехническа експертиза при липсата на други обективни доказателства по делото, с които да съпостави това заключение, при положение, че заключението е било оспорено от страна по делото?“ и 4. „При липсата на всякакви други доказателства по делото, може ли е съдът да обоснове своето решение единствено със заключението на вещо лице като единствено доказателство?“. Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнасял по първия поставен въпрос в решението и същият не е обусловил решаващите му мотиви за уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ. Останалите три правни въпроси също са неотносими към достъпа за касационно обжалване. В случая съдът не е основал решението си единствено на експертното заключение. Представени са писмени доказателства, снимки и е изслушано, като свидетел лицето управлявало процесния автомобил, което е свидетелствало за механизма на настъпване на вредите. Въззивният съд е оставил без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на авто-техническа експертиза по въпроси, поставени във въззивната жалба, по съображения, че в хода на производството пред първата съдебна инстанция ответникът нито е твърдял, нито е сочил доказателства относно друг механизъм на причиняване на щетите, различен от установения. Именно, застрахователят е представил протокола за ПТП, който не е бил оспорен. И, относно поставените във въззивната жалба въпроси, изискващи извършване на съответни замервания, вещото лице – автоексперт е отговорило в проведеното на 27.09.2022 г. съдебно заседание, че подобна задача е могла да бъде изпълнена само на място, при оглед по време на настъпване на местопроизшествието. На следващо място, касаторът не е аргументирал наличието на специалното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението му, че решението е в противоречие с приетото по друго дело, по което ищецът се представлява от същия процесуален представител (като по настоящото дело) и е направил отказ от иска не се отнася до критерия за допустимост на касационното обжалване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Решението не е и очевидно неправилно. Касаторът отъждествя очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. По изложените съображения касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати на адвокат П. В., представляваща ответната страна по касация А. К. Т. адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 2123,85 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение