Определение № 140 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2409/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1121 / 11.02.2013 год. на [фирма] С., представлявано от Изп. директор Л. А. чрез процесуален представител адв. М. П.- САК срещу въззивно Решение Nо 578 от 18.12.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 765/ 2012 година на ОС –Враца. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на възивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил частично решение Nо 164/ 13.07.2012 год. по гр.д.Nо 597/2000 г. на РС-Бяла Слатина, в частта, с която по отношение на ответниците- Т. „А.- 93” [населено място] и [фирма] [населено място] на основание чл. 440 ал.1 ГПК е прието за установено, че процесните сгради: 1./ стопанска сграда- столова / масивна монолитна на дървен гредоред/ със застроена площ от 273 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място], 2./ стопанска сграда- работилница / масивна, монолитна / със застроена площ от 99 кв.м с прилежаща към нея стопанска града- навес със застроена площ от 184.50 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място], 3./ стопанска сграда Г. със застроена площ от 40 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС- стопански двор, 4./ стопанска сграда склад за отрови със застроена площ от 85 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място] – стопански двор, по отношение на копито е насочено принудително изпълнение по изп. дела Nо */2006 г. и присъединено изп. дело Nо */2008 год. на ЧСИ Г.Б., не са собственост на длъжника по изпълнението Т.’ А.- 93” и постановил ново решение, с което иска е отхвърлен.Със същото решение е постановено обезсилване решението на първата инстанция, в частта, с която е отхвърленото възражения за нищожност на НА Nо */2008 година и НА Nо */2006 год. и е потвърдено решението на първата инстанция в останалата му част. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по правния въпроса дали по отношение на спряно изпълнително производство намира приложение разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и дали спирането на изпълнителното производство съставлява пречка за нейното приложение, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителна практика на ВКС- Решение Nо 223 от 12.07.2011 година по т.д. Nо 124/2010 год. на ВКС-ТК-II отд., както и с Решение Nо 94 от 27.07.2010 год. по т.д. Nо 943/ 2009 год. на ВКС-ТК-I, Решение Nо 76 от 07.06.2011 год. по т.д. Nо 634/2010 год. на ВКС-ТК-I, Решение Nо 31 от 09.09.2010 год. на ВКС-ТК-II и ТР Nо 47 / 01.04.1965 год. на ОСГК на ВС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация [фирма] представлявана от С. Т. С. от [населено място], чрез адв. Р.Р.- САК, с който се релевира възражение за недопустимост на касационното производство на основание чл. 280 ал.2 ГПК при заявените обективно съединени искове за всеки един от посочените 4 недвижими имота, с индивидуална данъчна оценка по 5000 лв., респ. за недопускане на касационното обжалване поради липса на противоречие със цитираната съдебна практика, която не касае хипотеза на спряно изпълнително производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е процесуално недопустима. Производството е образувано по заявените обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 440 ал.1 ГПК на следните недвижими имоти: 1./ стопанска сграда- столова / масивна монолитна на дървен гредоред/ със застроена площ от 273 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място] с данъчна оценка от 4 847 лв. 2./ стопанска сграда- работилница / масивна, монолитна / със застроена площ от 99 кв.м с прилежаща към нея стопанска града- навес със застроена площ от 184.50 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място] с данъчна оценка от 1 527 лв. 3./ стопанска сграда Г. със застроена площ от 40 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС- стопански двор с данъчна оценка от 302 лв. и 4./ стопанска сграда склад за отрови със застроена площ от 85 кв.м., находяща се в ПИ Nо * по КВС на [населено място] – стопански двор с данъчна оценка от 614 лв. Данъчните оценки са на л. 27, а самата посочена цена на иска от ищцовата страна от 8 169 лв. е сборът от посочените по-горе данъчни оценки на имотите. При тази данъчни оценки за всеки един от имотите, цената на иска по чл. 440 ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК, съгласно действащите към 23.06.2010 година правила на чл. 68 и 69 ГПК и обстоятелството, че се касае до заявени обективно съединени искове, всеки от които с цена под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК праг за допустимост на касационното обжалване, следва да се приеме, че касационната се явява процесуално недопустима. На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия