Определение № 709 от 18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 392/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „Тера груп“АД ЕИК[ЕИК] срещу решение №2518 от 18.11.2019 г. по т.д. № 3395/2019 г. на Софийски апелативен съд, с коeто е потвърдено първоинстанционното решение №803 /25.04.2019 г. на СГС, постановено по т.д. № 346/2018, в осъдителната му част, с която е бил осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ 000695089 сумата от 112 264,38 лева- платена от ищеца на ответника при начална липса на основание-чл.55 ал.1,предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ, както и в частта за разноските.

Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

От страна на ответника се изпраща писмен отговор на касационната жалба, в която е оспорват основанията за допускане до касация.Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, следното:

Процесното вземане е възникнало първоначално между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Тера Груп“АД по силата на сключено договорно споразумение на основание клауза 1.7 „Прехвърляне“ от Общи условия от „Договорни условия за изграждане на строителни и инженерни работи, проектирани от възложителя“, хармонизирано издание на Банката за многостранно развитие от м. март 2006 г., публикувани от международния съюз на инженерите – консултанти. Правилата по ФИДИК, от своя страна, представляват типизирани договори за проектиране и строителство, които се състоят от общи и специфични условия и са приложими по проекти, които са с преимуществено финансиране от външни за страната кредитни институции, какъвто е и настоящият. Договорните условия на ФИДИК предвиждат от всеки сертификат за междинно плащане да бъде задържана гаранционна сума, която да послужи на възложителя, в случай на констатиране на дефекти. Задържаните гаранционни суми от своя страна се включват, съответно подлежат на плащане със сертификата за окончателно плащане, който се издава след изтичане на срока за съобщаване на дефекти.

С договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2013г. и анекс към него от 06.11.2013г. ответникът по иска „Тера Груп“АД е прехвърлил в полза на „Търговска банка Д“АД вземанията си за задържани гаранционни суми по сертификати за междинно плащане от №6 до № 24 вкл. на обща стойност от 1 462 009 лева. От представеното по делото и прието като доказателство писмо с вх.№ 17-00-589/07.11.2013г. става ясно, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е била уведомена за извършената цесия. Между страните няма спор относно обстоятелството, че след като общата стойност на задържаните гаранционни суми по сертификати за междинно плащане от №6 до № 24 вкл. е 1 574 273,38 лева,то извън предмета на прехвърлителната сделка е останало процесното вземане. С писмо с вх.№ 53-00-6149/31.05.2014г. „Тера Груп“АД е наредило при условията на делегация за плащане, Агенцията да заплати и сума в размер на 112 264,38 лева към „Търговска банка Д“АД. Установява се, че изрично от страна на въззивника, в писмото е посочено, че делегацията е по нецедираните вземания по сертификати за междинно плащане с №№ 6 до 24. Между страните няма спор, че тази сума- 112 664,38 лева, е следвало да бъде отчетена в сертификата за окончателно плащане. Видно от представеното по делото и прието като доказателство и неоспорено от ответника платежно нареждане № Е 00390/21.07.2014 г. и нареждане №00086/05.08.2014 г. Агенцията е извършила плащане по делегацията в размер на сумата от 112264,38 лева. Впоследствие е издаден сертификат № 26 на обща стойност от 713 759,03 евро, равняващи се на 1 675 189,59 лева, от които задържани пари 688 385,35 евро или 1 615 637,66 лева и строителни монтажни работи- 25 373,68 евро или 59 551,93 лева. Няма спор между страните, че задържаните суми в сертификата обхващат сумите по сертификати за междинно плащане от № 6 до № 24вкл.- в общ размер на 1 574 273,38 лева и тези по сертификат за междинно плащане № 25 в размер на 41 364,31лева.

Няма спор, че с нареждане за свободен валутен превод с изх.№ 17-00-422/09.12.2014г. за сумата от 907 394,36 лева; платежно нареждане № Е 04767/15.12.2014г. за сумата от 736 883,23 лева и платежно нареждане № Е 04757/15.12.2014г. за сумата от 30 912 лева сумите по сертификат № 26 са били изплатени изцяло. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общата стойност на сертифицираните от „Тера Груп“ АД дейности по процесния проект, съгласно приложените по делото сертификати и предоставените такива от ищеца е 16 980 932,69 евро с ДДС с левова равностойност 33 211 817,59 лева. По предоставените банкови извлечения, платежни нареждания и счетоводни справки от Агенция „Пътна инфраструктура“ се констатира, че общият размер на извършените плащания по сертификати с номера от 6 до 26 вкл. е в общ размер на 33 324 082,19 лева. Общата стойност на сумите за плащане по издадените от Тера Груп АД сертификати от № 6 до № 26 вкл. е в размер на 33 211 817,59 лева с ДДС. Общата стойност на извършените плащания от Агенцията по издадените сертификати от № 6 до № 26 вкл. е в размер на 33 324 082,19 лева. Разликата е в размер на 112 264,60 лева, платени в повече. В настоящия случай видно от представените по делото и приети като доказателства платежно нареждане № Е 00390/21.07.2014г. и от Е 00086/05.08.2014г.- всичките неоспорени от въззивника, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, е че А. е извършил превод по сметка на [фирма] в общ размер на сумата от 112 264,38 лева. Видно от преводните нареждания като основание за превода е посочен договор за цесия, но от друга страна размера на сумата съответства на тази, която е посочена в писмо вх.№ 53-00-6149/31.05.2017г. и в което при условията на делегация за плащане е направено искане за превод в полза на банката на дължимите от Агенцията към „Тера Груп“ АД суми по нецедираните вземания по сертификати за междинно плащане от №6 до №24 в размер на 112 264,38 лева. В писмото, съдържащо нареждане за плащане по делегацията, изрично са разграничени вземанията на банката в размер на 1 462 009 лева, които тя е придобила по силата на договора за цесия с „Тера Груп“ АД от остатъчното вземане в размер на исковата сума 112 264,38 лева, което не е предмет на договора за цесия и е останало притежание на „Тера Груп“АД. Следователно, според съда, въпреки че в платежните нареждания грешно са били посочени основанието за превода, чрез тях ищецът е погасил, макар и предсрочно, задължението си по нецедираното вземане по сертификат за междинно плащане № 24, което е станало преди изискуемостта на задължението му за възстановяване на задържаната гаранционна сума, което е следвало да стане една след съставянето на окончателен сертификат №26. Извод в тази насока следва и от заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице ССЕ, според което общият размер на установените по делото плащания на Агенцията по договора е в размер на 112 264,60 лева, платени в повече от ищеца. Липсват от друга страна и ангажирани доказателства, че с преводът на тази сума са погасени задължения по други облигационни отношения между страните по спора, както и въобще на такива твърдения в отговора на ИМ /последните били изложени за пръв във въззивната жалба, поради което са и преклудирани/. Въз основа на това, съдът е направил извода, че въпреки,че плащането по делегацията е извършено преди издаването на окончателен сертификат №26, който определя изискуемостта на притезанието на изпълнителя да получи задържаните суми за гаранционни плащания, с факта на превода възложителят Агенция „Пътна инфраструктура“ е погасил изцяло своето остатъчно задължение по договора в размер на сумата от 112 264,38 лева, макар и това да е станало предсрочно, преди да е настъпил падежа на това вземане.

Следователно сумата от 112 264,38 лева, която безспорно се установява от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице ССЕ, че е била изплатена след съставянето на окончателния сертификат №26, се явява платена повторно и без основание към дружеството ответника и като такава, подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1,пр.1 ЗЗД като платена, без същата да е дължима, с оглед на вече направените със същата сума разплащания към кредитор на дружеството-ответник.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които уточнени гласят:

1.Ако ищецът е представил подписани от него две платежни нареждания за плащане на трето лице с посочено основание цесия и твърди в производството, че плащанията са направени с друго основание-делегация за плащане на непадежирало задължение, следва ли да докаже това основание с пълно и главно доказване.

2. При липса на такова доказване, налице ли е обоснованост на изводите на съда по конкретния спор

Твърди се, че по част от въпросите, въззивният съд е възприел позиция в противоречие с практиката на ВКС.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Формулираните два въпроса, възпроизведени по-горе, са изцяло по правилността на обжалваното решение, доколкото се отнасят до преценката на обосноваността на изводите на съда относно наличието и значението на конкретните факти, специфични за конкретния спор. Същите не предполагат тълкуване на правни разпоредби, с оглед изясняване на съдържанието на съдържащи се в тях правни норми и в този смисъл нямат и качеството на правни въпроси, каквото е изискването на чл.280 ал.1 ГПК.

Непосочването от страна на касатора на обуславящи изхода на спора правни въпроси,само по себе си не позволява допускането на касационно обжалване и възпрепятства селективната преценка на въпросите по допълнителните критерии за това, уредени в чл.280 ал.1т.т.1-3 ГПК.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъди като разноски пред настоящата инстанция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед изготвяне на отговор на КЖ и изрично искане в тази насока.

С оглед изложеното, съдът