Определение № 30 от 16.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2491/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на МОДСТРОЙ ЕООД с ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя С. Н. Д., срещу разпореждане на ОС – Пловдив № 3021 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1173/2022 г., с което е върната като недопустима частна касационна жалба вх. № 19594/21.07.2022 г. на същия жалбоподател против постановеното по делото определение № 1459 от 10.06.2022 г. С частната жалба се твърди незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се претендира неговата отмяна. Излагат се доводи, че след като тричленният съдебен състав е дал указания за обжалваемост на определението пред ВКС, не може едночленният да приема същото за необжалваемо. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ДЕЛТА КОНТРОЛС ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Изрично на администриращия касационната жалба съд е възложено да прецени, дали обжалваният въззивен акт подлежи на касационен контрол по правилата на ГПК, като ако условията за това не са налице, съдът е длъжен да върне жалбата /вж. чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.3 ГПК/. Дължимата от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на постъпилите чрез него касационни жалби намира приложение и относно частните касационни жалби, по аргументи от чл.274 ал.3 и ал.4 ГПК. В конкретния случай, действайки съобразно правомощията си, съставът на окръжния съд е направил преценка за необжалваемост на постановения въззивен съдебен акт и е постановил връщане на жалбата на посоченото основание, като при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от дадените преди това указания във връзка с обжалването. По същество следва да бъде споделен изводът на ОС – Пловдив, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като с него съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първата инстанция, с което е оставена без уважение молба за издаване на изпълнителен лист (съобразно одобрена по делото съдебна спогодба), като атакуваното разпореждане е в съответствие със задължителната съдебна практика по този въпрос. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 12.07.2018 г., т.3, въззивно определение, постановено в посочената хипотеза, не подлежи на обжалване, по множество изложени в мотивите му съображения. Предвид горното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение