Определение № 60408 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Т. Л. чрез неговия пълномощник адв. Сл. Х., срещу въззивно решение № 260351 от 09.03.2021 г. по в.гр.д. № 3102/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго по същество на спора, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне всички изградени от него незаконосъобразни съоръжения в сифоните на трите коминни тела и да възстанови съществуващото предходно положение, съгласно одобрения архитектурен проект на сградата, и преустанови навлизането на миризми през сифонните тела в жилището на ищцата В. П. П., находящо се в [населено място], [улица], вх. В, ет.6, ап.71, като демонтира свързаната с коминното тяло тръба от кухненския аспиратор, разположен над готварската печка, намиращи се в кухнята на собствения на Х. Л. апартамент, находящ се 5 ет. на посочения адрес в [населено място], и преустанови отвеждането на изпарения от готвене през коминните тела. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при събрани противоречиви и взаимно изключващи се доказателства, като въззивният съд не е посочил в мотивите си кои от тях кредитира като съответстващи на обективната действителност и по какви причини. Счита също, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, тъй като не е изследвал всички предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, позовал се е на несъществуваща правна норма / чл. 32, ал.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормативите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите/, допуснал е нарушение и на правилата на житейската логика. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице всички основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК. В отговор на касационната жалба ответницата по касация В. П. П. изразява чрез своя процесуален представител адв. Г. И. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че жалбоподателят е собственик на жилище на 5 етаж от сградата в [населено място], [улица], вх. В, а ищцата В. П. е титуляр на пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на разположеното над жилището на жалбоподателя жилище на 6 етаж. Твърдението на ищцата е било, че ответникът ползва не по предназначение коминните тела, като е изградил в тях съоръжения за печене на различни продукти, в резултат на което в жилището й навлизат дим и различни миризми, които правят невъзможно ползването му по предназначение. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че в коминното тяло в кухнята на ответника има монтирана тръба от кухненския аспиратор, разположен над готварската печка. Тъй като коминът е бил предназначен да отвежда дима от отоплителните уреди на твърдо гориво, а не на пара от кухненския аспиратор, съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 32, ал.6 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съгласно която не се разрешава нарушаване целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухоотводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с тяхното предназначение. Оттук е заключил, че включването на тръбата на аспиратора в коминното тяло представлява незаконосъобразно действие, в резултат от което в жилището на ищцата навлизат силни и неприятни миризми на готвено, които влошават условията за живеене в него и в този смисъл създават пречки за нормалното ползване на имота според предназначението му–за живеене. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че като е приел, че влошаването на хигиенно-битовите условия в едно жилище чрез навлизане на неприятни, остри и/или задушливи миризми от друго жилище и обект всякога пречи на нормалното ползване на това жилище по предназначение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която изисква във всеки отделен случай съдът да установи до каква степен се препятства упражняването на собственическите права. Настоящият състав намира, че твърдяното противоречие не е налице, поради което липсва основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да обоснове извод, че включването на тръбата на аспиратора в коминното тяло представлява неоснователно действие, което препятства нормалното ползване на жилището на ищцата, въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че коминното тяло в сградата е предназначено за отвеждане на дим от печки на твърдо гориво, а не на пара и миризми от готвене; на показанията на свидетелите Сл. С. и А. Т., които са заявили пред съда, че в жилището на ищцата постоянно се усеща силна миризма на готвено; взел е предвид и жалбите, които ищцата е отправяла до различни органи с оглед разрешаване на съществуващия проблем и резултатите от извършената от РСПБЗН-гр. П. проверка, т.е. изводът му, че в случая е налице пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, се базира на конкретна преценка на събрани по делото доказателства, а не на принципното разбиране, че неприятните миризми във всички случаи създават пречки на собственика за ползва жилището, които не се нуждаят от доказване. На следващо място в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, според която за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно да се установи, че ищецът е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че това въздействие създава за ищеца пречки по- големи от обикновените за ползване на собствения му имот. В тази връзка жалбоподателят не поставя конкретен правен въпрос, а излага доводи за това, че в случая не било установено с категоричност, че именно действието на ответника е това, което смущава правото на собственост на ищцата, без да е било изяснено дали са налице повреди или запушване по дължината на коминното тяло. По естеството си това са оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането на доказателства и изясняване на делото от фактическа страна, които не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство и съответно-да обосноват достъп до касационно обжалване. Във връзка с искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. Всякога ли влошаването на хигиенно-битовите условия в едно жилище чрез навлизане на неприятни, остри и/или задушливи миризми от друго жилище или обект препятства нормалното ползване на това жилище по предназначение повече от обикновеното, или това следва да се установи за всеки отделен случай, като се съобрази фактическата обстановка и материалите по делото. Навлизането на миризми, породени от готвене в съседен апартамент в режим на етажна собственост, когато това готвене е свързано не с търговска, а с ежедневна битова необходимост на живеещите в апартамента, представлява ли такова нарушаване на хигиенно-битовите условия. 2. При доказване на неоснователното действие на ответника по дело по чл. 109 ЗС следва ли задължително да се разгледа въпросът относно чужд принос за настъпване на смущението в правната сфера на собственика/ ползвателя/. Ако е налице смущение от няколко лица, искът, насочен към действието/бездействието на едно от тях, може ли да бъде основателен, ако с постигнатата чрез него защита ищецът не би могъл да иска пълно прекратяване на смущението, респ. да се защити пълноценно. 3. Имат ли императивен характер нормите на чл. 38, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Направеното в тези норми разграничение на комините относно тяхната поддръжка през есенно-зимния период води ли до извод, че комините по ал.2 и 3 са с различно предназначение по смисъла на чл. 32, т.6 от същата наредба, които подлежат на различен режим на експлоатация и регулация. Така формулираните въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като не кореспондират с изложените от въззивния съд фактически и правни изводи по спора. Квалифицираното от съда като неоснователно действие на ответника не е приготвянето на храна в собствената му кухня и отделяните при този процес миризми, които по естествен начин навлизат в жилището на горния етаж, а включването на кухненски аспиратор за извеждане на парата и миризмите от готвенето към комина, който не е пригоден за такова ползване, което съставлява нарушение на установената в чл. 32, т.6 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, и ползването им за други цели, несвързани с предназначението им. В случая съдът е приел това нарушение да е довело до трайно навлизане през коминното тяло в кухнята на неприятни миризми в жилището на ищцата, които влошават хигиенно-битовите условия за живот. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Твърдението на жалбоподателя, че същото е явно необосновано, тъй като не е подкрепено от ясно изложение на мотивите, формиращи вътрешното убеждение на съдебния състав, което препятства възможността да се провери дали същите са в съответствие с диспозитива; че противоречи грубо на правилата на формалната логика; че решението е основано на правна норма, която към момента на постановяването му не е съществувала; и че се е произнесъл извън предмета на иска, не се подкрепя от съдържанието на обжалвания съдебен акт. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът