Определение № 1884 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3801/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 129/23.07.2024г. по в.гр.д.№ 252/2024г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, е уважен предявения от А. Е. С. иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от образувано наказателно производство за извършване на престъпление по чл.167, ал.2 от НК, до размер от 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2023г. до окончателното й изплащане. Касаторът Прокуратура на Р България иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. В контекста на оплакванията си поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК два въпроса, първият от които е: „Следва ли да се счита в хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, наличието на валидно повдигнато спрямо ищеца обвинение по реда на чл. 219, ал.1 НПК или е достатъчно образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, без да е налице повдигнато по реда и условията на НПК обвинение спрямо него?“ Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г., чиито предмет е въпросът: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Отговорът на цитирания въпрос ( по същество идентичен с поставения от касатора) е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от решаващо значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът