Определение № 336 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2093/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 108 от 09.06.2025 г. по в.т.д. № 137 /25 на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение №2/19.01.2025 г. по т.д. №291/24 на ОС-Сливен, В ЧАСТТА му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати по предявения пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ на ищците Г. К. И. /К./ и М. К. К. сумите от по 95 000 лева на всеки /разликата между общопретендираните суми от по 200 000 лева и платените в хода на процеса -по 105 000 лева на всеки от ищците-родители на загиналия при ПТП на 26.08.2023 г. И. М. К. по вина на Й. З. водач на МПС „АУДИ“ А4, с рег. № СН 0546, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат, уредените в чл.280 ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. От страна на пълномощника на Г. К. И. /К./ и М. К. К. е предявена насрещна касационна жалба при условията на чл.287 ал.2 ГПК срещу същото въззивно решение, В ЧАСТТА, с която се потвърждава първоинстанционното решение в съответните отхвърлителни части. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5000 лева/ делото е гражданско по своя характер-чл.113 предл. второ ГПК / ЗИД ДВ, бр.100/2019/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения: Вината на дееца, противоправността на деянието, механизмът на ПТП, настъпилите вреди от ПТП и авторът на деянието са били установени с влязла в сила присъда спрямо прекия причинител на ПТП и на смъртта на сина на ищците И. М. К.. Не е имало спор между страните и относно основанията за отговорността на ответника като застраховател на ГО на виновния причинител на вредите като водач на МПС. Спорът е бил съсредоточен върху справедливия размер за обезщетяване на неимуществените вреди на родителите от смъртта на техния 16 годишен син и по възражението от ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Според изложеното от съда, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съдебната практика приема, че за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. В всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди. Икономически условия в страната при настъпване на процесното ПТП сочат средна работна заплата около 2123 лв. месечно. Лимитът на застрахователна отговорност общо за неимуществени вреди към момента на ПТП е до 10 420 000 лв. /чл.492, т.1 от КЗ/. Инфлацията за периода от настъпване на ПТП до предявяване на иска по статистически данни е 8,6%. Предвид конкретните обстоятелства установени по делото съдът намира, че в резултат на внезапната и ненавременна смърт на сина им при процесното ПТП, когато той е бил само на 16 години, ищците са претърпели съпътстващите трагичното събитие душевни болки и страдания - мъка, тъга, отчаяние, стрес, дълбока болка от загубата на обично и подкрепящо ги дете, които продължават да изпитват и към момента, макар с не толкова висока интензивност, колкото в дните и месеците непосредствено след смъртта. Болката и мъката на родителите от загубата са несъизмерили и те никога няма да отшумят напълно за ищците. Те никога вече няма да могат да изпитат радостта от живота, която са имали пред смъртта на детето им. Съдът категорично е отхвърлил възраженията на застрахователя за съпричиняване основан на това, че родителите са били отговорни при отглеждане на децата си, включително на първородния си син И., на когото са възлагали големи надежди за бъдещето. Въпреки житейските трудности и липсата на работа в малкия град, родителите са се старали да дадат възможност за добро образование на децата си и са полагали усилия да осигурят необходимата им издръжка. Ето защо и предвид установените по делото отношения на любов и разбирателство приживе между починалото при ПТП лице и неговите родители и отражението, което трагичното събитие е оказало върху тях, съдът е приел, че справедливият базов размер на обезщетението за неимуществени вреди от по 200 000 лв. за всеки от родителите е правилно определен от окръжния съд, поради което не е споделил възраженията на застрахователя на ГО за прекомерност на този размер. В мотивите на обжалвания акт е изложено, че всеки отделен случай, при който е настъпила загуба на близък човек при ПТП е специфичен по отношение на определящите критерии за размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не следва да се направи аналогия с други подобни случаи. Обстоятелството, че родителите за определени периоди са работели в чужбина в случая не сочи, че връзката между тях и децата им е била прекъсната. Както вече беше посочено, работата в чужбина е била необходима за да осигурят издръжка на децата си, а когато са имали възможност, за една година те са взели със себе си и децата си Не е установено по делото, че през поголяма част от живота си загиналият при процесното ПТП И. не е бил отглеждан от родителите си. От свидетелските показания, които, според съда, съответстват и на изложеното от родителите по реда на чл.176 от ГПК става ясно, че те са милеели за бъдещето на децата си, уважавали са амбициите на сина си И. да получи образование и са го подкрепяли, като същевременно са разчитали на неговата помощ като найголямо дете в семейството при грижата за по-малките деца и в бъдеще - за тях. Относно възражението за съпричиняване, въззивният съд е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. С Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В мотивите е посочено, че при определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. В този смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленум на ВС. По настоящото дело, според съда не се установявало поведение на непълнолетния И. или на неговите родители, които да са в пряка причинно - следствена връзка с неговата смърт при процесното ПТП. Заключението на приетата от окръжния съд комбинирана съдебно-медицинска и техническа експертиза изрично сочи, че по време на настъпване на ПТП непълнолетният И. е бил пътник на задната дясна седалка в автомобила, без поставен обезопасителен колан, но наличието на колан не би предотвратило фаталния за него удар. Не е установено и вредоносно поведение на родителите. Съгласно чл.125, ал.3 от СК, родителите са задължени да осигурят подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Установените до делото обстоятелства не сочат безотговорност или небрежност на родителите при осъществяване на подходящ контрол спрямо сина им. Последният е бил 16-годишен младеж, живеещ в малко населено място, по време на лятната ваканция на учениците, като не е било необичайно, а е било нормално, той да излиза сам извън дома си и да общува с приятели. Според съда, самото пребиваване на лица на 16 години в автомобил, управляван от правоспособен водач, не е по подразбиране рисково поведение. Предвид горното съдът е счел, че по делото не е установено обективно поведение на родителите или на техния син, в пряка причинно- следствена връзка, с което да е настъпил вредоносния за непълнолетния И. резултат при процесното ПТП, а възраженията на въззивника за противното не се споделят от съда. Ето защо съдът приема, че дължимото от ответника по предявените искове обезщетение за неимуществени вреди за всеки от родителите е в размер на по 200 000 лв., което следва да се присъди ведно със законната лихва, за чиито начален момент не се спори пред въззивния съд – т.е. считано от 26.02.2024 год., до окончателното изплащане на сумите. На осн. чл. 235, ал.3 от ГПК въззивният съд е отчел доказателствата за нововъзникналите обстоятелства. След постановяване на обжалваното решение, от ответника по делото са извършени частични плащания на дължимите в полза на ищците- родители на загиналия при ПТП И., обезщетения и лихви, а именно на 14.02.2025 год. по посочените сметки за плащане, са получени парични преводи от по 105 000 лв. главници и по 14 171,53 лв. лихви за периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025 год. При зачитане на извършените частични плащания, оставащите дължими главници в полза на всеки от ищците Г. и М. са в размер на по 95 000 лв., ведно със законните лихви, както следва: върху неплатената разлика от по 95 000 лв. за периода от 26.02.2024 год. до 14.02.2025 год. в размер на по 12 821,86 лв., ведно със законната лихва върху разликата от по 95 000 лв., считано от 15.02.2025 год., до окончателното изплащане на сумите. Във връзка с развитите от касатора-застраховате на ГО на виновния водач на МПС основания за касация по ал.1, т.1 и ал.2 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до: критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и дали неупражняването на родителски контрол и надзор върху непълнолетно дете представлява съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. Първият въпрос, според настоящия състав на ВКС,Първо т.о., е разрешен в пълно съответствие с посоченото в мотивите на обжалваното решение, ППВС №4/68, съгласно което, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, отчитайки стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на 16 годишния син на ищците, степента на преживените от тях негативни емоции от характера на фаталната загуба на дете, вкл. и обстоятелството, че те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на сина им. Относно липсата на съпричиняване на основанията, посочени от ответника като такива, обосноваващи наличието му, въззивният също е направил преценка в съответствие с цитираните в самото въззивно решение:Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС т.7 от Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленум на ВС и е приел, че самото пребиваване на лица на 16 годишна възраст в автомобил, управляван от правоспособен водач, не е само по себе си рисково поведение. Предвид това съдът е счел, че по делото не е установено обективно поведение на родителите или на техния син, в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен за непълнолетния И. резултат при настъпване процесното ПТП. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Липсва и установена очевидна неправилност, бланкетно наведена като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. По отношение на разноските: Разноски в полза на ответниците по КЖ не се дължат, поради липса доказването на направата на такива. С оглед недопускането на касационно обжалване по първоначалната КЖ, подадена от страна на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място] ЕИК[ЕИК], съгласно чл.287 ал.4 ГПК, не следва да се разглежда, подадената като насрещна КЖ, от страна на Г. К. И. /К./ и М. К. К.. С оглед изложеното, съдът