Определение № 3355 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място], чрез адв. Я. Я., срещу разпореждане № 70 от 13.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 306/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е върната подадената от Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място], касационна жалба с вх. № 8261 от 29.12.2023 г. против решение № 223 от 26.10.2023 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Навеждат се доводи, че макар и лаконично, е посочено основание за обжалване, което е ясно и дава възможност да се изследва дали поставеният въпрос е достатъчно основание за допускане на жалбата. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и даване ход на подадената касационна жалба. Ответната страна по жалбата К. П. Б., чрез адв. Й. Д., взема становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното разпореждане въззивният състав е посочил, че с предходно разпореждане № 14 от 10.01.2024 г. е дал подробни указания на жалбоподателя Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място], да отстрани недостатъците на касационната си жалба, подадена против решение № 223 от 26.10.2023 г., постановено по делото. Констатирал е, че препис от разпореждането е редовно връчен на жалбоподателя на 30.01.2024 г. Изложени са съображения, че по делото е постъпило допълнение към касационната жалба с вх. № 988/08.02.2024 г., чрез адв. Я. Я., с дата на пощенското клеймо 06.02.2024 г. Въззивният съд е приел, че с това допълнение въпреки дадените конкретни указания, жалбоподателят Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място] не е отстранил изцяло допуснатите нередовности на касационната жалба, тъй като липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Формиран е извод, че за такова изложение не може да се приеме и последният абзац от допълнението към касационна жалба с вх. № 988/08.02.2024 г. Предвид гореизложеното въззивният състав е приел, че касационната жалба следва да бъде върната. Разпореждането е неправилно. Съображенията за това са следните: След постановяване на решение № 223 от 26.10.2023 г. по възз. гр. д. № 306/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, жалбоподателят в настоящото производство Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място] е подал касационна жалба с вх.№ 8261/29.12.2023 г. С разпореждане № 14 от 10.01.2024 г., постановено по въззивното дело, администриращият жалбата съд е констатирал, че същата е нередовна, тъй като няма означение на обжалваното решение, липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания, не е представено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, не е представено пълномощно в полза на приподписалия жалбата адвокат, както и не е представен документ за внесена държавна такса. Препис от цитираното разпореждане е редовно връчен на Средно училище „Христо Ботев“ – [населено място] на 30.01.2024 г. В срока за изпълнение на указанията страната е подала „Допълнение към касационна жалба“ с вх. № 988/08.02.2024 г. /п.к. от 06.02.2024 г./, в което са отразени основанията с оглед, на които се иска отмяна на въззивното решение и като приложения са представени адвокатско пълномощно и платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. В допълнението е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване- касаторът се позовава на чл.280 т.3 ГПК във връзка с въпроса „дали правилно Окръжен съд приема, че датата на влизане в сила на разпореждането на НОИ, с което се отпуска обезщетението, е без правно значение“. При тези обстоятелства следва да се приеме, че неправилно въззивният съд е върнал касационната жалба с мотиви за липсата на посочени от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В касационната жалба и уточняващото я „допълнение“ е процесуално въведено формално изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като преценката относно неговото съдържание, включително за наличието на релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт, е изцяло в правомощията на ВКС и е предмет на производството по селектиране на жалбите по чл. 288 ГПК. От горното следва, че констатацията в мотивите на обжалваното разпореждане, че към касационната жалба не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не съответства на действителното фактическо и правно положение. Поради това връщането на жалбата с оглед преценката на администриращия съд за липсата на такова изложение е незаконосъобразно и разпореждането, мотивирано с тези съображения е неправилно. Предвид изложеното, разпореждане № 70 от 13.02.2024 г., с което е върната касационна жалба № 8261 от 29.12.2023 г., следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,