Определение № 50032 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 550/08.02.2022 г. на Г. Х. Ю. и М. Ш. Ю., чрез процесуалния им представител адвокат С. О., срещу въззивно решение № 136/10.12.2021 г. по гр.д. № 416/2021 г. на Окръжен съд - Шумен. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да се формулира правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – А. Ш. Ю., чрез адвокат С. И., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение № 136/10.12.2021 г. по гр.д. № 416/2021 г. на Окръжен съд - Шумен е потвърдено решение № 248/22.06.2021 г. по гр. д. № 877/2021 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което са отхвърлени предявените от М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. срещу А. Ш. Ю. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за признаване по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ 60 кв. м., представляваща западната половина от недвижим имот /млекопункт - масивна сграда, функционално разделена на две части/ с обща застроена площ 120 кв. м., находящ се в УПИ * „Изкупвателен пункт на АПК“ по плана на [населено място], [община], област Шумен, с площ 0,920 декара, за осъждане на ответника да предаде владението на процесната реална част от сградата, както и за заплащане на 3027 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 20.08.2015 г. до 31.12.2018 г. Въззивният съд е приел за безспорен факта, че ответникът владее процесния недвижим имот - западната реална част от сграда - бивш млекопункт. С нотариален акт № 138/2014 г. ищците М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот: млекопункт - масивна сграда със застроена площ 120 кв. м, построена в УПИ * "Изкупвателен пункт на АПК" от кв. 12 по плана на [населено място], [община], област Шумен, целият с площ 0.920 дка. С договор № ДО-64/11.09.2015 г. [община] продала на ищците правото на собственост върху имот - частна общинска собственост УПИ * с площ от 1000 кв. м по плана на [населено място]. С нотариална покана рег. № 7159/7151/14.08.2015 г., по описа на нотариус peг. № 222, връчена на ответника А. Ш. Ю. на 21.08.2015 г., ищците уведомили последния, че са собственици на млекопункт - масивна сграда със застроена площ 120 кв. м., поради което го канят да освободи имота и да им предаде владението върху него, като в противен случай нотариалната покана следва да се счита за покана за плащане на наем за ползването на имота в размер на 80 лева месечно. Съгласно приетите съдебно-технически експертизи в УПИ *, кв. 12 по плана на [населено място], с административен адрес: [улица], е изградена масивна сграда, бивш млекопункт, на един етаж, която функционално била преустроена в две жилища, като е разделена с вътрешна преградна стена на две части, всяка по 60 кв. м, а дворното място условно е разделено на две части и в западната половина по улична регулация към [улица]има две постройки. Ответникът ползва западната част, а ищците източната част от имота - сградата и парцела. Пазарният наем за целия имот, за периода 20.08.2015 г. - 31.12.2018 г., възлизал на 6 054 лева, а за половината от него - 3 027 лева. С извършените от ответника подобрения в западната половина на сградата от 2001 г. до момента, стойността на имота се била увеличила с 6 200лв. Западната половина със застроена площ 60 кв.м. от недвижим имот - млекопункт - масивна сграда, отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен обект - жилище. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците за придобиване на спорния имот въз основа на търг по ЗСПЗЗ. Съгласно протокол от 27.06.2001 г. на ликвидационната комисия на ЗК "Бъдеще" - [населено място] /в ликвидация/ за проведен търг за продажба на ДМА - млекопункт, за спечелил търга е определен единственият участник - М. Ш.. Представена е и фактура от 27.01.2001 г., съгласно която Ш. е заплатил достигнатата цена от 2400лв. Спечелването на търга и плащането на цената представляват само елементи от фактическия състав на предвидения в Наредбата за търговете (обн. ДВ. бр. 50/1992 г., приета с ПМС № 105/15.06.1992 г., отменена с ПМС № 213/2003 г.) придобивен способ. Съобразно чл. 18 от Наредба за търговете, приложима съгласно чл. 48, ал. 8 и, ал. 10 ППЗСПЗЗ, предметът на търга преминава в собственост на купувача от момента и при условията, посочени в сключения договор. По делото не са представени доказателства за сключен между ЗК "Бъдеще“ /в ликвидация/ и ищеца писмен договор за продажба на процесната сграда, като вписването на ищеца във фактурата за внесената сума - цена на сградата /млекопункт/ няма вещнотранслативен ефект. Следователно в случая не може да се приеме, че сградата е преминала в патримониума на ищците на соченото основание. Доколкото предявеният ревандикацонен иск е неоснователен, то неоснователен е и обусловеният от него иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на имота. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва формулиран по смисъла на цитираното тълкувателно решение правен въпрос. В конкретния случай в изложението си касаторите бланкетно се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да посочат съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи. Релевирани са единствено доводи за произнасяне по ненаведени от ответната страна възражения срещу предявените искове, както и твърдения за изтекла в полза на ищците придобивна давност. В тази връзка следва да се посочи, че изложеното представлява касационни оплаквания, касаещи правилността на въззивното решение, поради което не могат да се проверят в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Предвид липсата на формулиран правен въпрос, следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба – А. Ш. Ю. не е представил доказателства за извършени от него разноски по настоящото дело, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.