Определение № 104 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 257 от 28.05.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 42 от 9.01.2019 г. по гр. д. № 543/2018 г. на Пловдивския окръжен съд и е осъдил жалбоподателите С. Н. Ш. и А. Н. Ш. да заплатят на ответниците по касационната жалба С. Н. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. разноски по делото пред ВКС в размер на 3 384 лв. В законоустановения срок по ГПК С. Н. Ш. и А. Н. Ш. са направили искане, с молба от 24.06.2020 г., за изменение на горепосоченото определение в частта на присъдените разноски чрез намаляването им до размера, визиран в чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване постановките на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В молбата са изложени съображения за прекомерност на присъдените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. От С. Н. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. е постъпил отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който е изложено становището им за неоснователност на същата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните. С подадената касационна жалба С. Н. Ш. и А. Н. Ш. са атакували решение № 42 от 9.01.2019 г. по гр. д. № 543/2018 г. Пловдивският окръжен съд, с което е потвърдено решение № 408 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1019/2016 г. на Районен съд – Асеновград. С последното е отхвърлен предявеният от С. Н. Ш. и А. Н. Ш. иск по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. ГПК срещу С. Н. Ш., Г. С. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: четириетажна жилищна сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], находяща се в [населено място], [улица], както и на следните СОС в сградата: 1. СОС с идентификатор ***** - жилище/апартамент, с площ от 129.75 кв. м; 2. СОС с идентификатор ***** - жилище/апартамент, с площ от 125.15 кв. м; 3. СОС с идентификатор ***** - жилище/апартамент, с площ от 123 кв. м; 4. СОС с идентификатор ***** - за обслужваща дейност, битови услуги, с площ от 33.28 кв. м и 5. СОС с идентификатор ***** - гараж, с площ от 30 кв. м. За да отхвърли иска, съдът е приел за основателни направените от ответниците възражения за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на конкретни имоти от сградата. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е уредена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно високо с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът може да намали възнаграждението най-много до предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съгласно възприетото в т. 17 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във фазата на допускане на делбата искът е неоценяем (в този смисъл са и напр. определение № 178/2.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3294/2018 г. на ВКС, І г. о. и определение № 93/28.05.2020 г. по ч. гр. д. № 3875/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.). Ето защо и на основание чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 4 от цитираната наредба, за подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по дело за допускане на делба минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 500 лв. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, дължимият данък се начислява върху размера на минималното дължимо адвокатско възнаграждение по наредбата (§ 2а от ДР). С оглед на това и като взема предвид значителната фактическа и правна сложност на спора, обстоятелството, че в конкретния случай всеки от ответниците по касационната жалба има самостоятелен правен интерес и самостоятелна защита, доколкото твърди да се легитимира като собственик на конкретни обекти от процесната четириетажна жилищна сграда, различни от тези на останалите, както и подадения подробен и аргументиран отговор на касационната жалба от пълномощника на С. Н. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. - адвокат Ш., настоящият съд счита, че договореното и заплатено от С. Н. Ш., Н. С. Ш. и В. С. А. адвокатско възнаграждение, възлизащо общо на 3 384 лв. с включен ДДС, не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение