Определение № 148 от 05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2019 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2567 от 14.05.2014 по гр. д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1696/20.11.2014 г. по в. гр. д. № 1874/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено по предявения от Н. Г. М. и Т. Н. С. иск, че молителите не са собственици на поземлен имот с идентификатор .............. по кадастралната карта на СО „М.”, кв. „Вл. В., с площ 563 кв. м., и е отменен н. а. №.../2011 г. в тази му част. В молбата за отмяна и допълненията към нея молителите твърдят, че решението е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и искат то да бъде отменено на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановеното от Конституционния съд на Република България решение № 15/06.11.2018 г. по к.д. № 10/2018 г., обн. ДВ, бр. 95 от 16.11.2018 г., което считат за „нововъзникнало обстоятелство“, за което съществува „писмено доказателство“ – публикуването на решението в ДВ. В писмения си отговор ответникът по молбата Н. Г. М. прави възражение за недопустимостта й като просрочена. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството по така подадената молба за отмяна е недопустимо, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Според задължителните указания, обективирани в 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г., допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Решение на Конституционния съд на Република България, постановено след влизането в сила на съдебното решение, не е сред предвидените в процесуалния закон изчерпателно изброени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК. Това решение не представлява и новооткрито обстоятелство и писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /т.е. такова, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото- ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. Същото е постановено след приключване на съдебното дирене по делото, в което е постановено влязлото в сила съдебно решение и не съдържа данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства. По същество молителите поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, които биха били релевантни в производство за проверка на допустимостта и правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. С оглед изложеното и доколкото липсват надлежни твърдения за наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение