Определение № 200 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 782/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл.чл. 15 и 19 ГПК. ( т. 9, б.” в ” от ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.)

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3464 от 31.01.2020 г. на софийското „Рапид КБ” ООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 135 на Варненския окръжен съд, ТК, от 17.01.2020 г., постановено по ч. т. дело № 14/2020 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 13149/7.Х.2019 г. на РС-Варна по гр. дело № 7211/2019 г.: за прекратяването - на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК - на първоинстанционното производство поради неподведомственост на спора, образувано по заведен от него по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск срещу спедитора „Дискордиа” АД с цена 21 621.08 лева.

Оплакванията на частния касатор „Рапид КБ” ООД-София са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение по чл. 15, ал. 1 ГПК в нарушение на процесуалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на друго от настоящата инстанция за връщане на делото на първостепенния съд /РС-Варна/ с оглед „продължаване на съдопроизводствените действия”, а също и за присъждане на направените разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар - съгласно приложеното пълномощно, в размер общо на 390 лв. (триста и деветдесет лева).

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърдение за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), така и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т.т. 1 и 3 ГПК, изтъквайки, че този свой акт въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два правни въпроса, явяващи се и от значение за точното прилагане на закона /не „и за развитието на правото” – бел. на ВКС /:

1. / „Дали наличието на арбитражна клауза в сключен между страните договор изключва възможността ищецът да упражни правата си за събиране на дължимо по същата сделка вземане по реда на чл. 410 и сл. ГПК?”;

2. / „Може ли да се приеме за дерогирана въпросната арбитражна клауза, ако ищецът е избрал този /на заповедното производство по чл. 410 ГПК/ път за защита?”

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Дискордиа”АД- сега със седалище и адрес на управление в [населено място], писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски, но без да се ангажират доказателства, че такива реално са били направени. В подкрепа на становището се инвокира следния довод: „Наистина, според по-старата практика на съдилищата, на която се позовава частният жалбоподател, когато е предявен иск за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, независимо от наличието на валидно арбитражно споразумение между страните, спорът подлежи на решаване от съда, издал заповедта по чл. 410 ГПК, тъй като производството по установителния иск представлявало продължение на заповедното производство. В по-нови решения обаче, вкл. на ВКС (Решение № 229 от 22.VІІ.2014 г. на с-в на І-во т.о. по т. д. № 2789/2013 г.), тази стара съдебна практика е изоставена ”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския ОС, настоящата частна жалба на „Рапид КБ” ООД-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

1. Относно наличието на допълнителните предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 за допустимост на частното касационно обжалване:

За да потвърди определението на първостепенния съд за прекратяване на образуваното пред него исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК поради неподведомственост на спора /чл. 15, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК/ въззивната инстанция е приела, стриктно позовавайки се на разпоредбата чл. 20а ЗЗД, че щом „ищецът е предпочел вместо да спази изричната уговорка в сключения договор за разрешаване на споровете от арбитражен съд, да предяви претенциите си по реда на заповедното производство, то той е поел риска при позоваване от ответника на арбитражната клауза, производството по делото да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена”.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на горецитираното ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от двата въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба на „Рапид КБ” ООД се отнася до правилността на атакуваното с нея въззивно определение, докато другият е с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частния касатор две допълнителни предпоставки /по т.т. 1 и 3 на същия законов текст/.

2. По твърдението на частния касатор „Рапид КБ” ООД за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на частното касационно обжалване:

Атакуваното въззивно определение на ОС-Варна не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимите към института на подведомствеността процесуалноправни норми в ГПК и ЗМТА да са билr приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Варненският ОС да се е произнесъл по съществото на въззивната частна жалба въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

3. По защитния довод, наведен в писмения отговор на търговеца ответник по касация:

Съгласно разяснението по т. 2 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания акт на въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото е бил разрешен в противоречие „с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК”. Докато цитираното в отговора на ответника по касация Р. № 229 от 22.VІІ.2014 г. на състав на І-во т.о. по т. д. № 2789/2013 г., няма такъв характер. Последното обаче е било постановено вместо в производство по чл. 290 ГПК - в исково производство за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 ЗМТА.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение