Определение № 50450 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2052/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на АГРОКЕМИКЪЛ ЕООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 268/13.07.2022 г. по ч.т.д.№ 376/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1032/27.04.2022 г. по т.д.№ 888/2021 г. по описа на ОС – Пловдив за прекратяване на производството по делото и изпращането му по правилата на местната компетентност на ОС – Добрич. В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е необосновано и е в нарушение на процесуалните правила. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна като неправилно и за връщане на делото на сезирания от ищеца окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касаеща признанието на иска, като въззивният съд е игнорирал изцяло нормата на чл.237 ал.1 ГПК. На следващо място излага доводи, че обжалваното определение е очевидно неправилно, съгласно чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ВЪЗХОД-А.-А. СД, [населено място], [община], чрез процесуален пълномощник, съдържащо становище за неоснователност на същата. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт /с характер на преграждащо определение/, както и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. Не се установяват обаче предпоставките на закона за допускане на исканата касационна проверка, по следните съображения: За да потвърди обжалваното разпореждане, съдът е съобразил подадения от всички ответници отговор на исковата молба с вх.№ 10230 от 15.04.2022 г., в който е направено възражение за местна неподсъдност, на основание чл.119 ал.4 ГПК, с оглед седалището на дружеството и постоянните адреси на ответниците – физически лица; както и извода на първостепенния съд, че е редовно сезиран с това възражение само от страна на събирателното дружество, което е и съответно уважено. Въззивният съд на първо място е разгледал оплакванията на частния жалбоподател срещу редовността и допустимостта на възражението по чл.119 ал.4 ГПК, поради това, че искането е направено след изтичане на срока по чл.367 ал.1 ГПК, доколкото физическото лице В. А. е получила препис от исковата молба на 10.01.2022 г., а тя е управител на ВЪЗХОД-А.-А. СД и следва да се счита, че е уведомена и в качеството й на управител на дружеството. Съдът е отхвърлил това оплакване, като е приел, че нейното уведомяване не е равнозначно на уведомяване на ответното дружество, което не е адресат на съдебните книжа. Поради това е съобразил срока, започнал да тече от връчване на исковата молба на дружеството-ответник на 04.04.2022 г., в който е подаден и отговорът на исковата молба с възражението за неподсъдност. На следващо място въззивният съд е преценил оплакването, че първата инстанция не е съобразила направеното на 30.12.2021 г. признание на иска, след което съдът не може да предприема други процесуални действия, освен да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието. Това оплакване също е намерено за неоснователно, т.к. „признанието на иска“ е направено с оглед извършено предходно погасяване на главното задължение, което не изчерпва предмета на спора, и преди на страната да й бъде връчен препис от исковата молба. Затова е преценил, че заявлението в този смисъл не представлява отговор на исковата молба и не освобождава съда от задължението да изпрати препис от последната за отговор на ответниците, както и да укаже какво е задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. По отношение на доводите, свързани с приложението с чл.237 ГПК съдът е посочил, че същите касаят въпроси, които са извън предмета на производството по обжалване на разпореждането по чл.119 ал.4 ГПК, с характер на определение. Изводът на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на касационното обжалване се основава на следното: Частният касатор не е формулирал правен въпрос, от значение за изхода на делото /а именно такъв, включен в предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда за постановения резултат/, по който касационният съд да даде отговор, съобразно общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК. При позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК той се е задоволил да посочи, че въззивното определение противоречи на практика на ВКС по чл.237 ГПК, а същевременно апелативният съд е приел, че приложението на чл.237 ГПК е неотносимо към спорния предмет, който разглежда. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, отговарящ на посочените по-горе условия, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съобразно задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Липсват данни и за наличие на хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е особено тежка форма на неправилност, основанията за която не съвпадат с тези, посочени в чл.281 т.3 ГПК. Нужно е същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, че законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща, или отменена правна норма, както и когато е явно необоснован – постановен при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Подобни пороци от съдържанието на обжалваното определение не се констатират, като доводите за наличие на самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК са идентични с основанията по чл.281 т.3 ГПК и не могат да обусловят селектирането на частната жалба за разглеждане по същество. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска, колегия, второ отделение