Определение № 799 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 70/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1501 от 24.10.2012 г. по т.д. № 1350/2012 г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението в обжалваните му части не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, в частта му с която след частична отмяна на решението на първостепенния съд, иска по чл.422 ГПК е бил отхвърлен за разликата над 4152.77лв. до 13871.74лв. и в частта, с която е бил уважен насрещно предявения иск по чл.82 ЗЗД, след отмяна на отхвърлителното решение на първостепенния съд, както и в частта за разноските. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството –касатор, чрез пълномощника си- адв. Н. е възпроизвел текста на нормата на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.Касаторът е изложил накратко разбирането си за фактическата обстановка по спора, свързано с оплакване за неправилност на изводите на съда относно прекратяването на договора между страните, като е поставил въпросите – „ Прилагат ли се спрямо договора за митнически склад разпоредбите касаещи наемното правоотношение…2/Има ли значение прекратяване на договора за митническо складиране и освобождаване на стоките от него, наличието или не на специално разрешение за промяна на режима… 3 /Дължи ли заплащане на възнаграждение възложителя по договора за митническо складиране дори и след изтичане на срока на договора… 4/ Дължи ли връщане на стоките… при положение че не е налице разрешение на митническите органи…и при положение че влогоприемателят е длъжен да не допуска отклонение на стоките…” С оглед така поставените въпроси страната е сочила противоречие с решение №68/11г. на ВКС, ТК. Страната пространно е развила оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с това, че решаващият състав е извел своите фактически изводи от доказателства, които не били представени по делото / визирана е митническа декларация /, както и това, че бил съобразил представени доказателства – след преклузивния срок за представянето им като подробно е развито оплакване в тази насока. Поставени са множество общи процесуални въпроси, като също така общо са изброени и решения на ВКС, за които е поддържано противоречие при правните изводи с тези на въззивния съд. В заключение, страната е заявила, че съдът се е произнесъл и по въпроси, по които не била налице съдебна практика свързани „предимно” със заплащането и дължимостта на възнаграждение по договор за митнически склад, както и въпроси свързани със „статута и реквизитите на митническата декларация”, като в този контекст са формулирани и два въпроса.Заявено е лаконично, че в случай, че бъде допуснато касационно обжалване решението щяло да допринесе за развитие на правото.Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че са хипотетични, като не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая по отношение на първите четири формулирани въпроса, страната е сочила противоречие с решение №68/11г. на ВКС, І т.о. с което, обаче, със задължителна практика са разрешени въпросите -1/ прекратява ли се действието на договора за влог по режим „ митническо склазиране след изтичане на определения в него срок ако влогодателя не вземе вещите, 2/ има ли право влогоприемателя по режим „ митническо складиране” да претендира заплащане на възнаграждение за пазене на вещите след изтичане на предвидения в договора срок и 3 / може ли влогоприемателят по режим „ митническо складиране” да търси друг вид обезщетение по съхраняване на вещите вместо уговореното възнаграждение. По това решение страните са спорили дали след изтичане на уговорения срок, сключеният между тях договор за митническо складиране се счита прекратен, с оглед, на което и след като влогодателя не е взел складираната стока дължи заплащане на възнаграждение до вдигането й от митнически склад. Разглежданата хипотеза от въззивния съд е свързана с изрично упражняване на правомощие договорено с договора- чл.6.3, с оглед заявено писмено желание за прекратяването му, съобразно цитираната клауза, като притежателя на стоките – ответник по иска по чл.422 ГПК е изисквал връщането им т.е. вдигането им от митническия склад, включително, както е приел състава е изявил такава готовност в присъствието на митнически инспектор. Следователно, разгледаните в сравняваните решения въпроси не са били идентични по критерий значимост при определяне на изхода на спора- чл.280, ал.1 ГПК. Или не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е налице противоречие при разрешаването им. Доколкото решението на ВКС, дава определение на сключения договор, а въззивният съд не е приел нещо различно – нито по отношение на неговата дефинитивност, нито по установените му съществени елементи то и в тази връзка не е допуснато противоречие, още повече че поставените от касатора въпроси не са били разглеждани от въззивния съд в поддържания от страната контекст. Общите оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не са обосновани с оглед решаващите изводи на съда, а изцяло са изложени като оплаквания за неправилност на решението, с оглед предпоставките по чл.281 ГПК, което е ирелевантно към настоящето производство. Не променя този извод и общото изброяване и прилагане на съдебни актове, за които не е обосновавано конкретно противоречиво разрешаване на правен въпрос, което прави и довода ирелевантен към основанията за допускане на касационно обжалване. Страната не е сочила доводи по чл. чл.280, ал.1, т.2 ГПК, въпреки че е възпроизвела текста на основанието. Развитите от касатора доводи за неправилност на постановения съдебен акт, в контекста на неговото разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на множество хипотетични въпроси и общото твърдение, че липсва съдебна практика. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложима норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Приложеното към настоящето производство молба с искане от ответника по касация да бъдат взети предвид „ новооткрити обстоятелства”, свързани със становището на касатора взето по друго дело с което той е заявил, че договорът между страните е прекратен,както и че на датата, отбелязана в обсъждания от въззивния съд протокол от 10.09.2010г. те наистина са дошли да получат стоката, чието предаване не е било осъществено, са ирелевантни към настоящето производство по чл.288 ГПК тъй като са извън неговия предмет. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение