Определение № 5850 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.698/8.10.25 по ч.г.д.№.563/25 на АС Варна, ІІ състав, е потвърдено определение №.3371/16.07.25 по г.д.№.1559/25 на ОС Варна за прекратяване на производството и изпращане на делото по подведомственост на Административен съд Варна. Постъпила е частна касационна жалба от И. К. Д., представляван от адв.З. И. /предвид отпуснатата му правна помощ под формата на процесуално представителство/, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че заявената претенция е с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно действие на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност - търсеното обезщетение е за вреди, настъпили при и по повод твърдян незаконен арест на ищеца, а действията на органите на МВР за лишаване на лица от свободно придвижване на основания, посочени в ЗМВР – чл.72 ал.1 и чл.74 ЗМВР, представляват административна дейност; на основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни действия на полицейските органи, като при преценката на законността на задържането съдът преценява адекватността на предприетите от полицейските служители мерки, в това число на сила и помощни средства /реш.№. 216/27.07.10 по г.д.№.185/09, IV ГО, реш.№.2865/25.02.11 по а.д.№.12866/ 10, III отд. ВАС, реш.№.9123/30.06.14 по а.д.№.874/14, III отд ВАС/; съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1 ЗОДОВ-пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения; при тези обстоятелства и доколкото ищецът е с адрес Затвора [населено място], компетентен да разгледа предявения от него иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ по реда на АПК е Административен съд – Варна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение, респективно определение, подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът, чрез назначения му служебен защитник адв.З. И., се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложението на същия по чл.284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,