Определение № 758 от 27.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1076/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Л. Г. от САК касационна жалба на ищеца Г. Т. Г. срещу решение № 198/23.03.2023г. по възз.т.д.№ 612/2022г. на САС, с което е потвърдено решение № 260305/29.04.2022г. по т.д.№ 2084/2020г. на СГС. С обжалвания първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Г. Т. Г. против „Дрийм Тийм Филмс“ ООД обективно съединени искове, както следва: главен иск, предявен като частичен за вземане в размер на 60 000лв., представляващо част от общо вземане в размер на 599 532.19лв., за стойността на дружествения дял на дял на ищеца, поради прекратяване на членственото му правоотношение на 06.04.2020г., определена по междинен баланс към 30.04.2020г., и след като за размера от 92.19лв. е уважено възражението за прихващане на ответното дружество „Дрийм Тийм Филмс“ ООД с насрещно негово вземане за обезщетение за вреди, причинени от ищеца от сключване на договор за заем с „Милстейн Продакшън“ ЛТД, и акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на 488.89лв., съизмерено със законната лихва върху сумата 40 000лв. за периода 16.09.2020г. -29.10.2020г. В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът оспорва изводите относно редовността и справедливостта на изготвения междинен счетоводен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ, в частност правилността на провизирането като несъбираемо вземането на ответното дружество по сключения с „Джи Еф Кепитъл Лимитид“договор за инвестиционен заем от 05.05.2018г.Счита, че не съответстват на събраните по делото доказателства както извода за невъзможност на „Джи Еф Кепитъл Лимитид“ да получава приходи от реализацията на филма „Умираме млади“, респективно –възможност да погасява с тях задълженията си по договора за заем от 05.05.2018г., така и извода за изчерпване на търговския потенциал на филмовата продукция към датата на провизирането на вземането по договора за заем от 05.05.2019г., предвид данните за това, че и след датата на съставяне на междинния счетоводен баланс филмовата продукция e продължила да генерира приходи.Касаторът намира, че избраният момент за извършване на обезценка на актива не съответства на изискванията на приетия от съда за приложим счетоводен стандарт 36.Поддържа, че доказателство за това, че извършената провизия не отразява справедливата стойност на актива е, че, при отписването му, със съответната сума е следвало да бъде преобразуван финансовият резултат и да бъде заплатен дължимия данък, а, видно от представените финансови отчети за 2020г.на ответното дружество, такъв данък не е начисляван. Касаторът оспорва и извода за основателност на релевираното възражение за прихващане с доводи, че не е налице негово вредоносно действие, предвид на това, че преводът на заемната сума не е извършено от него, а от посоченото в банковия документ друго лице, както и, че не е налице причинна връзка и вреда за ответното дружество, тъй като вземането по договора за заем съществува и към 31.08.2021г. и не е отписано като несъбираемо.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.Претендира за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Допустимо ли е след напускане на съдружник и преди изготвяне на междинния баланс по реда на чл.125, ал.3 ТЗ да се извърши обезценка на активи на дружеството на основание решение на общото събрание на съдружниците, когато това не съвпада с края на отчетния период и съставяне на годишен финансов отчет? По този въпрос е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/2011г., II т.о. 2.Следва ли съдебният състав да извърши преценка на други доказателства, свързани със законосъобразност и правилност на решение на общото събрание на съдружниците за обезценка на актив на дружеството, прието в хипотезата на изготвяне на междинен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ? 3.В случай, че след обезценка на актив на дружество, извършена преди изготвяне на междинен баланс по чл.125, ал.3 ТЗ, след напускането на съдружник същият повиши своята балансова стойност, напусналият съдружник има ли право да поиска преуреждане на имуществените последици от напускането? По въпроси № 2 и № 3 е въведено основанието за допускане на касационен контрол по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Наред с това, е въведено и основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност. С представения чрез адв.В. П. от САС писмен отговор ответникът „Дрийм Тийм Филмс“ ООД изразява становище, че не са налице въведените основания за допускане на обжалване и касационната жалба е неоснователна.Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният състав е приел за установено и безспорно, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, с дялово участие 28 % от капитала, когато, след изтичане на тримесечния срок по чл.125, ал.2 ТЗ на даденото предизвестие, на 06.04.2020г., участието му в дружеството е прекратено и е възникнало вземане за стойността на дружествения му дял, който, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, е определяем въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, към 30.04.2020г.Установил е, че, по отправената от ищеца до ответното дружество нотариална покана, с платежно нареждане от 16.09.2020г., на ищеца е заплатена сумата 467.81лв. за стойността на дружествения му дял. Спорният въпрос между страните е за стойността на дружествения дял на ищеца в аспекта на това каква е стойността на чистия актив към 30.04.2020г., конкретно, дали вземането на ответното дружество по отношение на Джи Би Еф Кепитъл Лимитид, произтичащо от сключения от тях договор за инвестиционен заем, следва да бъде отнесена изцяло или само частично към активите по междинния баланс към 30.04.2020г. По този въпрос въззивният съд приел от фактическа и правна страна следното: Дейността на ответното дружество е свързана с продуциране на филми и сериали, сред които е филмът „Умираме млади“, започнат пред 2017г. и завършен през второто полугодие на 2018г.Във връзка с този филм ответното дружество, като заемополучател, е сключило през 2017г. няколко инвестиционни договора за заем, които са отразени коректно в счетоводството на ответното дружество, като по част от тези договори заемодателите са придобили бенефициерски права при разпределение на приходите от реализацията на филма.С договор от 10.05.2018г. ответното дружество е прехвърлило правата върху филма на Павилиън Акуизишън Лтд срещу цена от 1 433 304 паунда, но само част от нея в размер на 116 117 паунда реално е постъпила по сметката на ответното дружество.Останалата част от цената по договора от 10.05.2018г. в размер на 1 317 187 паунда Павилиън Акуизишън Лтд е следвало да преведе по сметката на ДжиБиЕф Кепитъл Лимитид, с което ответното дружество като заемодател е имало сключен договор за инвестиционен заем от 05.05.2018г., по който ДжиБиЕф Кепитъл Лимитид е заемополучател.Договорът за инвестиционен заем от 05.05.2018г. е сключен за срок от 15 години и в него е уговорено връщането на заемната сума да бъде единствено с приходите от филма и то само - от лицата, които са получили права върху филма, като в договора изрично е уговорено, че заемът няма да се връща със собствени средства на заемополучателя. Още преди да сключи договора от 10.05.2018г. с ответното дружество, със споразумение от 04.05.2018г. Павилион Акуизишън Лтд е прехвърлило всички свое настоящи и бъдещи права върху филма на В. К., а със споразумение от 25.05.2019г. В. К. е прехвърлило придобитите права на WDY.LLC, което е носител на авторските права върху филма.Официалната премиера на филма се е състояла на 01.03.2019г., а към 30.04.2020г. от филма са събрани приходи от продажби в размер на 1 396 849.76 щатски долара, при първоначално заложен максимален прогнозен приход от 3 900 000 щатски долара.Продажбата на филма е осъществявана на твърда цена на територии, което прави предвидими очакванията за бъдещи постъпления от филма. На проведеното извънредно общо събрание на съдружниците на ответното дружество на 20.04.2020г., след прекратяване на участието на ищеца в дружеството, е взето решение за начисляване на провизия в размер на 56.66% от заемната сума по договора за заем от 05.05.2018г., сключен с ДжиБиЕф Кепитъл Лимитид, в размер на 1 317 187 паунда.Въз основа на взетото решение на ОС от 20.04.2020г. от групата дългосрочни финансови активи, раздел нетекущи дълготрайни активи, е приспадната посочената част ( 56.66%) от вземането на дружеството по отношение на ДжиБиЕф Кепитъл Лимитид, съответно тази част от това вземане не е включена в междинния счетоводен баланс, по който е определена стойността на дружествения дял на ищеца. Съставът на апелативния съд е извършил съвкупна преценка на обвързването на връщането на заетата сума по договора за инвестиционен заем на 05.05.2018г. единствено с приходите от филма, съответно изрично уговореното, че връщането на сумата не се дължи със собствени на заемополучателя средства; реализираните приходи от продажби на филма след официалната премиера на 01.03.2020г. и към 30.04.2020г. в размер на 1 396 849.76 щатски долара, съпоставени с първоначална заложен максимален прогнозен приход от 3 900 000 щатски долара; осъществяването на продажбата на филма на твърда цена на територии, което прави предвидими очакванията за евентуални бъдещи постъпления; обичайното реализиране на най-големите приходи преди официалната премиера на филма; това, че ответното дружество не притежава правата за разпространение на филма и липсата на нормативно определен ред или доказана търговска практика, че търговската реализация на филм трае 52 седмици и приход се реализира непрекъснато в такъв период.Въз основа на тази преценка съставът на апелативния съд е приел, че в междинния баланс към 30.04.2020г. правилно е отразена стойността на търговското вземане на ответното дружество при отчитане на неговата обезценка.По отношение на реализирането на приходи от търговска реализация на филма и след 20.04.2020г. и очакваните приходи съставът на апелативниясъд е счел, че тези факти са неотносими, тъй като касаят общия брутен приход от филма, а не прихода, който би получил заемополучателят по договора- ДжиБиЕф Кепитъл Лимитид.По тези съображения е прието, че правилно и обосновано ответното дружество с решението от 20.04.2020г.е отписало като несъбираема и подлежаща на приспадане посочената част от актива.За да отхвърли иска, въззивният съд е намерил за основателно и релевираното от ответното дружестно възражение за прихващане с насрещно негово вземане в размер на 92.19лв.за обезщетение за вреди, настъпили от сключването от ищеца като управител на дружеството на договор за заем в период след вземане на решение за освобождаването му като управител, преди вписването в ТРРЮЛНЦ, предвид на това, че заемната сума не е върната на дружеството. Въпрос № 1 отразява тезата на ищеца, че не е било допустимо със съставения преди годишния междинен баланс към 30.04.2020г. да бъде извършено обезценяване на паричното вземане на ответното дружество, произтичащо от договора за инвестиционен заем от 05.05.2018г. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от това, че възможността да се извърши подобна обезценка преди годишния счетоводен баланс не е обсъждана.По този въпрос липсва и въведената допълнителна предпоставка по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК.Към него е неотносимо даденото разрешение в посоченото от касатора решение № 87/06.06.2012г. по т.д.№ 468/2011г., II т.о.В него е даден отговор на въпроса по каква цена следва да се определи стойността на дълготрайните материални активи /ДМА / от имуществото на ООД, при определяне на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружник в него, който е изведен от общата разпоредба на чл.125 ал.3 от ТЗ; от чл.13 ал.1 от ЗСч, че активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга според приложимите счетоводни стандарти, като самата историческа цена представлява цената на придобиване, евентуално ако липсват данни за нея, то себестойността или справедливата цена и от § 1, т.3 от ДР на ЗСч, че справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка сделка при информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач, като тя представлява продажна, борсова или пазарна цена. Въпрос № 2 е процесуалноправен и е свързан с доводите за необсъждане на финансовите отчети за 2020г.на ответното дружество.По въпроса за правомощията на въззивната инстанция е формирана постоянна практика на касационния съд, вкл. и задължителна.Наличието на съдебна практика по въпроса, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва въведеното от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Въпрос № 3 не е значим за крайния изход по делото в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Въпросът е хипотетично формулиран и не съответства на изводите на въззивния съд, в които същият не е обсъждан, съответно по него не е формирана воля.Той не съответства и на данните по делото, предвид на това, че не са въведени и не са обсъждани твърдения, че обезцененото вземане е повишило балансовата си стойност след прекратяване на участието на ищеца. Не е налице и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че очевидната неправилност е налице при особено тежки пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност, като напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Тези пороци трябва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция пряко от мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Очевидната неправилност подлежи на обосноваване от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция. Въведените в случая доводи от касатора съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не обосноват приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2 предл. 3 от ГПК, тъй като не се поддържа нито една от изведените от съдебната практика хипотези на очевидна неправилност. По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: