Определение № 50212 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 44/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Я. срещу решение №514/20г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен искът му срещу „Юробанк България“АД за установяване, че не дължи сумата от 13391,85лв. по изпълнително дело №981/10г. на ЧСИ Т. К., с район на действие Плевенски окръжен съд, на основание чл. 439 ГПК. В изложението се твърди очевидна неправилност и се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, както и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Представлява ли действие, което прекъсва давността, искането до съдебния изпълнител да бъде приложен определен изпълнителен способ, без да е бил предприет? Правният спор между страните по делото е заради твърдения на ищеца, че вземането на банката по изпълнителното дело е погасено по давност, поради непредприемане на изпълнителни действия, които да прекъснат давността, както и поради перемция на изпълнителното дело, след която е започнала да тече погасителната давност. Според ищеца последното изпълнително действие е било извършено на 29.02.2012г., когато е наложен запор на банковите му сметки. В срока за отговор банката е възразила, че изпълнителното дело е било образувано на 23.08.2010г., когато е поискано изпълнение върху движими вещи и банкови сметки на длъжника. На 08.02.12г. е поискано изпълнение върху банковите сметки на длъжника. С молба по изпълнителното дело- на 08.11.2013г., банката е поискала изпълнение върху движими вещи на длъжника и е изпратена призовка за извършване на опис на движими вещи на 10.12.2013г.. След това на 29.09.2015г. е депозирана нова молба пред ЧСИ за изпълнение върху движими вещи. Съответно на 18.03.2016г., и след това на 25.08.2017г. са депозирани нови молби за извършване на изпълнителни действия. Според банката, подаването на молба за предприемане на изпълнително действие прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го извърши. Въззивният съд е приел, че според т.10 от тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГТК искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Тъй като е констатирал, че банката е правила такива искания своевременно, то давността за вземането е била прекъсната, перемция не е настъпила, нито вземането е било погасено по давност, поради което е отхвърлил иска по чл. 439 ГПК. В касационната жалба се оспорва приетото от въззивния съд правно тълкуване, тъй като според касатора тълкувателното решение постановява нещо друго, а именно, че не искането прекъсва давността, а предприемането на всяко изпълнително действие. Затова в изложението към жалбата се поставя следния въпрос „Дали искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността на вземането или предприемането на всяко изпълнително действие?“. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, евентуално се иска да се допусне касационно обжалване, за да бъде установен точния смисъл на разпоредбата и за развитие на правото. Твърди се и очевидна неправилност на решението. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на тълкувателната практика на ВКС. Съгласно т.10 от ТР 2/15г. на ОСГТК искането за предприемане на изпълнително действие прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го извърши, а перемцията настъпва в 2- годишен срок от последното изпълнително действие. Според ТР, постановено по т.д. 3/20г. на ОСГТК давност на вземането не тече до 26.06.2015г., заради действието на ППВС 3/80г.. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че в случая изпълнителното дело не е перемирано, не е текла давност до 26.06.2015г., давността е прекъсната след това с искането за извършване на конкретен изпълнителен способ, съответно няма как погасителната давност да е изтекла и към момента на предявяване на иска. Доколкото въззивното решение съответства на тълкувателната практика на ВКС, няма как то да очевидно неправилно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО