Определение № 2381 от 10.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 726/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД срещу решение № 333/30.11.2023 г. по в. т. д. № 129/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 60/31.10.2022 г. по т. д. № 125/2021 г. на Окръжен съд Шумен за уважаване на предявения от „А. номер едно“ ООД срещу касатора и „Концепт про“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с предмет 151 броя земеделски имоти.

В касационната жалба се заявяват оплаквания за неправилно приложение на закона, нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати от страна на въззивната инстанция, както и необоснованост на обжалваното решение. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд с определение от 18.10.2023 г. е отказал да назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза, а в същото време като решаващ мотив е отхвърлил въззивната жалба като е счел за недоказано основанието за възникване на задължение на „Концепт Про“ ЕООД спрямо „ДЕФ“ ЕООД. Мотивира се становище, че искането за назначаване на експертизата не е било просрочено, тъй като едва при изслушване на изготвеното експертно становище се установило, че счетоводните документи в тяхната цялост не се намират при/не са предадени на синдика на „Концепт про“ ЕООД, поради което вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса откъде произтича вземането на „ДЕФ“ ЕООД. Отделно, експертизата е допусната по искане на „А. номер едно“ ООД поради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Въпреки представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том II, рег. № 928, дело № 169/2019 г., договор за цесия от 25.02.2019 г. и спогодба от 15.03.2019 г., от които е видно, че дружеството придобива собствеността върху 151 броя недвижими имоти срещу сумата от 53 224, 50 лв., която прихваща срещу парични задължения на продавача към купувача съдът необосновано е приел, че липсват доказателства за идентификация на дълга, предмет на спогодбата. Наред с това се релевира неправилност на извода за наличие на свързаност по смисъла на §1 от ДР на ТЗ на страните по сделката, предвид факта, че едноличен собственик на капитала на „Концепт про“ ЕООД е „Сифал“ ЕООД, а едноличен собственик на капитала на „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД е „Бренер Германия“ ООД. При изложените съображения се формулира искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира се присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява наличие на очевидна неправилност на въззивното решение поради грубо противоречие с нормата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК и при преповтаряне на оплакванията, заявени в касационната жалба. Отделно се твърди, че постановяването му е в отклонение от практика на ВКС. Формулират се въпроси, за които касаторът счита, че са обуславящи изводите на въззивния съд, а именно:

1. „Настъпва ли преклузия по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК за искането за назначаване на повторна или допълнителна експертиза в случаите, при които заключението на вещото лице е непълно и необосновано и същото не дава пълни и ясни отговори на въпросите, за които е допусната експертизата?“

2. „Задължен ли е съдът да назначи повторна или допълнителна експертиза в случаите, при които вещото лице не е в състояние да отговори на част от въпросите, поради обстоятелството, че не са му предоставени част от документите за проверка?“

3. „Задължен ли е съдът да следи служебно дали заключението на експерта е пълно, ясно и обосновано?“

4. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита и нарушаване принципа за равенство на страните недаването на възможност на една от тях да вземе отношение по доказателствено искане на насрещната страна?

5. „Кога е налице знание за определени факти у юридическо лице?“

6. „Приложима ли е презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД в случаите на свързаност по смисъла на §1 ДР на ТЗ на юридическите лица, страни по сделката? Може ли да се тълкува разширително презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД?“

7. „Прилага ли се правилото на чл. 649, ал. 4 ТЗ в случаите на предявен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД?“

8. „Как следва да се разпредели доказателствената тежест при предявен иск по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в случаите, в които се атакува възмездна сделка и по-специално ищецът ли следва да установи знание за увреждане у длъжника и третото лице или длъжникът и третото лице следва да установят, че не са знаели за увреждащия характер на сделката? Кой носи тежестта на доказване в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД в случаите, когато лицето, с което длъжникът е договарял не попада в кръга на посочените в чл. 135, ал. 2 ЗЗД лица?“

По първите три въпроса се твърди отклонени от приетото с решение № 174/2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на т.о., решение № 50028/2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г. на IV г.о., решение № 50201/2023 г. по гр. д. № 4891/2021 г. на IV г.о. По материалноправните въпроси се твърди противоречие с решение № 1016/2005 г. по гр. д. № 1198/2003 г. на II г.о., решение № 13/2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на IV г.о., решение № 64/2021 г. по гр. д. № 2549/2020 г. на IV г.о., ВКС и др.

Постъпил е отговор от „А. номер едно“ ООД, с който се оспорва основателността на касационната жалба и се заявява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Според ответника, в случай, че бъде допуснато до касация, въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

От „Концепт про“ ЕООД не е постъпило становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по предявен от „А. номер едно“ ООД срещу “Концепт про“ ЕООД и „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на 151 броя земеделски земи.

За да потвърди постановеното от окръжния съд решение, с което е уважен иска, въззивният съд е отчел като установени фактите, че ищецът „А. номер едно“ ООД е кредитор на “Концепт про“ ЕООД с изискуемо вземане. Атакуваната разпоредителна сделка е осъществена между свързани юридически лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, по линия на физическите лица И. А. /крайният собственик на „Верт 1“ ЕООД, което като едноличен собственик на „Сифал“ ЕООД се явява собственик на „Концепт Про” ЕООД и „Бренер Германия“ ООД, а последното притежава „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД/ и П. П. /лице, чрез което „Верт 1“ ЕООД и „Сифал“ ЕООД упражнява контрол върху „Концепт Про” ЕООД, и лице, чрез което Бренер Германия ООД упражнява контрол върху „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД/. Процесната сделка между „Концепт Про” ЕООД и „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД е осъществена въз основа и в изпълнение на сключена на 15.03.2019 г. между тези две дружества спогодба и за погасяване дълг на „Концепт Про” ЕООД към „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД /придобил вземането от „ДЕФ” ООД чрез договор за цесия/. С решение № 962/04.08.2022 г. по т. д. №2125/2021 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Концепт Про” ЕООД.

Въззивният съд е преценил постановеното от първоинстанционния съд решение като допустимо, доколкото исковете по чл. 135 ЗЗД са конститутивни по своята природа и нямат ефект върху въпросите от обхвата на откритото производство по несъстоятелност на „Концепт Про” ЕООД, нито попадат в ограниченията на чл. 637 ТЗ, нито са налице основания за прилагане на възникналата по-късно специална компетентност на съда по несъстоятелността. Възприел е извода на Окръжен съд Шумен за доказаност и основателност на упражняваната от „А. номер едно“ ООД искова защита по чл. 135 ЗЗД срещу процесната разпоредителна сделка. Съставът на Апелативен съд Варна е преценил характера на разпоредителната сделка, в основата на която стои “собственост срещу дълг”, неустановеността на погасявания по този начин дълг, както и свързаността на страните по процесната сделка и е приел, че тя е извършена със знанието на страните по нея за увреждащия й характер спрямо кредитора. В резултат на това е достигнал до извод за основателност на предявения иск. В мотивите на решението е изтъкнал, че ответниците не са ангажирали доказателства за документалната обоснованост и идентификация на дълга, за който е била сключена спогодбата. За да формира този извод, съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, според което нито към м. февруари 2019 г. /когато е бил сключен договорът за цесия между „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД и „ДЕФ” ЕООД/, нито към момента на спогодбата между „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ” ЕООД и „Концепт про” ЕООД в счетоводството на длъжника „Концепт про” ЕООД е имало осчетоводени задължения към „ДЕФ“ ЕООД в размер на 77 102 лева. Осчетоводяване на задължения в този размер е било извършено към 31.03.2019 г., но то не е документално обосновано /липсват първични документи/ и не може да се съотнесе към процесните отношения. Ответниците са представили на вещото лице единствено договора за цесия от 25.02.2019 г. и спогодбата от 15.03.2019 г., но в тях липсва яснота как е формирано вземането, от какво произтича и какви са неговите съществени параметри.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани от жалбоподателя.

Порокът по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е обоснован с относими твърдения, а са преповторени оплакванията в касационната жалба относно обикновена неправилност относно наличие на обикновена неправилност - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност и тя не предполага проверка на събраните по делото доказателства или анализ на установените факти, а следва да е видна само при запознаване с мотивите на въззивното решение. Това са случаите на приложена норма, която не е част от обективното право, драстично нарушение на основни правни принципи, на логическите и опитни правила.

Процесуалноправните въпроси, свързани с оплакването срещу отказа на въззивния съд да допусне допълнителна експертиза, не могат да осигурят достъп до касация, тъй като при формиране на извод за неоснователност на заявеното от въззивника /касатор в настоящото производство/ процесуално искане въззивният съд не е допуснал нарушение на своите задължения да съдейства на страните при изясняване на спора от фактическа страна. Съдът не е длъжен да допуска нова експертиза при всяко заявено оспорване. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага само, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Когато липсва такава /както е в случая/ съдът не е длъжен да назначава нова експертиза и нови вещи лица. В този смисъл е и решение № 542/2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В конкретната хипотеза експертиза е била допусната по искане на ищеца въззиваем, а не по искане на въззивника „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, съответно страната, която е ангажирала това доказателствено средство, е счела, че експертът е отговорил на всички поставени въпроси, свързани с проверка в счетоводството на „Концепт Про“ ЕООД. В случай, че дружеството въззивник е целяло изследване счетоводството и на дружеството цедент „ДЕФ“ ЕООД, то е следвало надлежно да заяви такова искане в преклузивните срокове с цел да се проведе обратно доказване. Молбата за назначаване на повторна експертиза пред въззивната инстанция не може да преодолее пасивността, а оттам и пропуска на страната да ангажира своевременно доказателства за установяване на релевантни по делото факти. За пълнота е необходимо да се отчете и обстоятелството, че първите два въпроса са некоректно зададени, тъй като са изцяло фактологични и техен отговор не можа да бъде даден вън от конкретиката на спора. Това обуславя отсъствието на характеристиката правни, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпроси пети и седми не отговарят на изискването да са обуславящи произнасянето на въззивния съд, тъй като петият е общо и неясно зададен, а седмият не е намерил място в мотивите на обжалваното решение.

Последните два въпроса са разрешени от въззивния съд в съгласие с практиката на касационната инстанция – решение № 181/2016 г. по т. д. № 2372/2015 г. на II т.о., цитирано от касатора, както и в съгласие с решение № 37/2020 г. по гр. д. № 4500/2016 г. на III г.о., решение № 189/2018 г. по т. д. № 2646/16 на II т.о., решение № 34/2022 г. по гр. д. № 1250/2021 г. на III г.о. и др. В по-новата практика по чл. 290 ГПК се отчитат фактите, които мотивират извод за степен на близост в отношенията между страните по атакуваната по реда на чл. 135 ЗЗД сделка - съвместно съжителство на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др. Те имат значение при формиране на правните изводи за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства - свързаните лица по § 1 ДР на ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, в които участват по някакъв начин. В решенията се посочва, че юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.

При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер от 1 200 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС