Определение № 416 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2368/2019 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Надежда – Медикал“ ООД, [населено място] чрез особен представител адв. А. Р. В срещу решение № 1382 от 10.06.2019г. по т. дело № 1970/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 333 от 18.02.2019г. по т. дело № 1298/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав и „Надежда – Медикал“ ООД е осъдено да заплати на Д. Г. Д. на основание чл. 78 ГПК сумата 800 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ взетите решения на Общо събрание на съдружниците на „Надежда – Медикал“ ООД от 08.06.2018г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Д. Г. Д. сумата 1 070 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба в изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 79/30.06.2011г. по т. д. № 680/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 210/05.01.2018г. по т. д. № 6/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 547/19.09.2005г. по т. д. № 25/2005г. на ВКС, ТК, както и на определения, постановени от САС, АС Пловдив, АС Варна и АС Бургас, във връзка с правата на третите лица да встъпят като помагачи. В тази насока касаторът прави оплакване, че въззивният съд неправилно не е уважил искането на особения представител съдружниците на дружеството София В. А. и И. В. М. да бъдат уведомени за исковото производство и да им бъдат изпратени приложените към отговора на дружеството молби.

Касаторът поддържа също, че решението на САС противоречи на приетото в определение № 766/05.08.2011г. по гр. д. № 1348/2010г. на ВКС и определение № 500/24.07.2013г. по ч. гр. д. № 4198/2013г. на ВКС, че съдилищата, действащи като първа и въззивна инстанция, разрешават правни спорове по конкретни дела, производството по които се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване. Прави оплакване, че неправилно въззивният съд е отказал спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като не е съобразил че в СГС и САС между съдружниците и дружеството са налице множество спорове, касаещи валидността и законосъобразността на решения на общото събрание на съдружниците на дружеството, включително че е налице идентичен спор между същите страни по исково производство, образувано преди настоящото, и по което има постановено невлязло в сила решение № 750/29.03.2019г. по т. д. № 4050/2018г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 119/05.06.2018г. по т. д. № 3009/2017г. на СГС, ТО, VI-18 състав.

Касаторът релевира и доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. При представителство на ответното дружество от назначен от съда особен представител следва ли да бъдат уведомявани останалите съдружници за предявен от управителя иск срещу дружеството, респективно допустимо ли е привличането на тези лица като помагачи на ответника по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, т. е. на търговското дружество?

2. Отхвърлянето на този въпрос от обсъждане не представлява ли случай на това да бъде лишен ответникът от правото на защита срещу иска, дори тя да е своевременно заявена?

Касаторът поддържа също, че решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът Д. Г. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Н. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил правни въпроси, които са от значение за изхода на делото и които са разрешени в обжалваното решение; липсват материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС; посочените от касатора определения на САС, АС Пловдив, АС Варна и АС Бургас са неотносими, тъй като касаят встъпване на трето лице-помагач, докато особеният представител на ответника е поддържал тезата за привличане на трети лица – помагачи, което е недопустимо съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, т. 5, както и че решението не е очевидно неправилно. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.

Въззивният съд е споделил фактическите мотиви на Софийски градски съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, като по този начин ги е направил свои собствени. Посочил е, че при формиране на изводите си първоинстанционният съд е съобразил актуалните данни по електронното досие на „Надежда – Медикал“ ООД, преценил е наличието на спрени регистърни производства и при съобразяване със законовите норми, включително и непротиворечивата съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, за действието на решенията, подлежащи на вписване в търговския регистър във вътрешните отношения и по отношение на трети лица, както и действието им занапред при отмяна по иск по чл. 74 ТЗ е направил съответните изводи. Приел е, че ищецът Д. Г. Д. е бил избран за управител и към него е следвало да бъде отправено искането за свикване на общо събрание.

Въз основа на изготвения на 31.05.2018г. от нотариус М. Д. – С. констативен протокол въззивната инстанция е установила, че на 31.05.2018г. съдружникът И. М., притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, в присъствието на ищеца Д. Г. Д., последният вписан като управител на дружеството, е свикал общо събрание на съдружниците на „Надежда – Медикал“ ООД с посочен дневен ред за 08.06.2018г. За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите на 08.06.2018г. от общото събрание на съдружниците на ответното дружество /настоящ касатор/ решения, съдебният състав се е аргументирал с неспазване на разпоредбата на чл. 138 ТЗ във връзка с чл. 139 ТЗ, вкл. и на дружествения договор при свикване на процесното общо събрание. Изложил е, че няма твърдения и доказателства, че съдружникът И. М. е поискал от управителя на дружеството да свика общо събрание и че в законоустановения двуседмичен срок Д. Г. Д. не го е свикал, след което да се породи правото на легитимирания съдружник за свикване на общо събрание.

Поради направения извод за незаконосъобразно свикване на общото събрание на дружеството от 08.06.2018г. въззивният съд е приел, че е безпредметно обсъждането на действителността на клаузата на чл. 27 от дружествения договор, указваща начина на вземане на решения от общото събрание.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречиво разрешаване от въззивния съд на въпроса за правото на трети лица /съдружници в ООД/ да встъпят като трети лица помагачи в производството по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ срещу дружеството с ограничена отговорност е неоснователен. Въпросът не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е ирелевантен за спора - въззивният съд не се е произнесъл по него, не го е обсъждал и същият не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Действително съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 79/30.06.2011 г. по т. д. № 680/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., в производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е допустимо встъпване при условията на чл. 218 ГПК /преди чл. 174 ГПК, отм./ на трети лица - помагачи на страната на ответното дружество при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване. В настоящия случай обаче липсва направено искане от останалите съдружници за встъпване в процеса като трети лица помагачи, поради което и съдилищата не са дължали произнасяне по чл. 218 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въпросът се отнася до преценка за допустимостта на решението на Софийски апелативен съд. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт не е налице, тъй като въззивното решение е допустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустимо. Съобразно Тълкувателно решение № 8/07.05.2014г. по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело - което има значение за правилното му решаване. В настоящия случай липсват данни за висящо производство, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора за законосъобразност на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Надежда – Медикал“ ООД на 08.06.2018г. С решение № 750/29.03.2019г. по т. д. № 4050/2018г. на САС, ТО, 13 състав, на което касаторът се позовава, е потвърдено решение № 119/05.06.2018г. по т. д. № 3009/2017г. на СГС, ТО, VI-18 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. срещу „Надежда – Медикал“ ООД за отмяна на решенията, взети на 24.10.2017г. от Общото събрание на съдружниците на „Надежда – Медикал“ ООД и заявени за вписване със заявление по обр. А4 с вх. № 2017102155859, а именно за освобождаване на управителя Д. Д. и избор на нов управител - С. В. А., който е овластен да впише промените в Търговския регистър. Посоченото въззивно решение към настоящия момент е влязло в сила – с определение № 253/14.04.2020г. по т. дело № 1850/2019г. на ВКС, ТК, І т. о. не е допуснато касационно обжалване. Решението по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 24.10.2017г. от Общото събрание на съдружниците на „Надежда – Медикал“ ООД, не би имало значение за настоящия спор, тъй като отмяната на решенията на общото събрание действа занапред. От значение за правилното решаване на спора е преценката кое лице към датата на свикване на процесното общо събрание е управител на ответното дружество и дали въззивният съд е следвало да съобрази решенията, взети на 24.10.2017г. от Общото събрание на съдружниците на дружеството. Тази преценка обаче е от значение за правилността, а не за допустимостта на въззивния съдебен акт, предвид действие на решението на общото събрание за съдружниците от момента на приемането му. Касационната инстанция не би могла да извърши проверка на правилността на въззивния съдебен акт в производството по чл. 288 ГПК, нито да формулира или уточни релевантните процесуалноправни и материалноправни въпроси, когато такива не са посочени от касатора.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в края на изложението процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Първият въпрос е свързан с твърдението на касатора, че съдружниците следва да бъдат привлечени като трети лица помагачи по иска с правно основание чл. 74 ГПК, а вторият въпрос е обусловен от отговора на първия. От една страна, по първия, посочен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, не е изложил мотиви, които да обосноват правните му изводи. От друга страна, по този въпрос е формирана константна практика, обективирана в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, съгласно която е недопустимо привличането на подпомагаща страна в процеса по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, която не се налага да бъде променяна. За съда не съществува задължение да уведоми останалите съдружници на дружеството при предявен иск по чл. 74 ТЗ от съдружник, който е и управител на дружеството, когато дружеството се представлява от определен от съда особен представител.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер 840 лв., представляваща направени разноски в касационното производство – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение