Определение № 213 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 44/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№5017/70230/05.11.2019г., подадена от С. Г. А., действащ като ЕТ“Роял-С. А.“, чрез процесуалния му представител адв.З. В. Г.-М. от АК-М., срещу решението на Окръжен съд-Монтана, постановено на 02.10.2019г. по в.гр.д.№201/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Г. А., действащ като ЕТ“Роял-Стилян Аврамов“ срещу М. Л. З. по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск за признаване правото му на собственост и осъждането ѝ да му предаде владението върху краварник с площ от 516 кв.м., находящ се в ПИ №.......... в землището на [населено място], [община], област М., с площ на имота 31.418 дка, с начин на трайно ползване спопански двор, а заявените като евентуални възражения на ответницата по чл.72, ал.1 и чл.72, ал.2 ЗС са оставени без разглеждане. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Л. З. чрез процесуалния си представител адв.К. И. Б. от АК-М., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: С. Г. А., действащ като ЕТ“Роял-Стилян Аврамов“ е предявил срещу М. Л. З. иск за признаване правото му на собственост и предаване владението на процесния недвижим имот, с твърдението, че на 22.04.2014г. сключил с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на сградата краварник-телчарник /без покрив/, съгласно който се задължил да ѝ прехвърли собствеността, на 06.06.2014г. се снабдил с нотариален акт за три сгради – адм. сграда от 84кв.м., краварник от 516кв.м. и краварник с площ от 486кв.м. / н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.... от 2014г./, след което на 06.08.2014г. с нотариален акт прехвърли на ответницата краварник с площ от 516кв.м. / н.а.№..., том..., рег.№...., дело №... от 06.08.2014г./, при което обаче допуснал грешка в имота – уговорката им била да ѝ прехвърли краварника, който е без покрив, описан подробно в предварителния договор, докато с нотариалния акт ѝ прехвърли краварник с покрив. Поддържа, че с влязло в сдила решение от 17.10.2017г., постановено по в.гр.д.№227/2017г. Окръжен съд-Монтана унищожил на основание чл.27 във вр. с чл.28, ал.1, предл. 1 ЗЗД договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№..., том ..., рег.№......., дело №........ от 06.08.2014г., но въпреки това ответницата отказала да освободи имота и да му предаде владението. В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила така предявения иск, като е оспорила правото на собственост на предявилото иска лице. Оспорила е н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №.......... от 2014г. с твърдението, че изводите на нотариуса за придобита по давностно владение сграда с площ от 516кв.м. са неверни, тъй като ищецът не е осъществявал владение на тази сграда за период, който да му дава възможност да придобие собствеността върху нея. Оспорила е и искането за предаване на владението с твърдението, че съгласно представеното с исковата молба решение от 17.10.2017г. по в.гр.д.№227/2016г. на Окръжен съд-Монтана владението върху имота следва да се предаде при заплащане от страна на ищеца на сумата от 5000лв., която е получил като продажна цена по сключената сделка, но ищецът не е изпълнил това свое задължение, поради което тя не е длъжна да му предаде сградата. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че с н.а. №.., том .., рег.№......., дело №........ от 06.06.2014г. ЕТ“Роял-Стилян Аврамов“, представляван от С. Г. А., на основание постановление от 05.06.2014г., издадено по обстоятелствена проверка, е признат за собственик на основание чл.587, ал.2 ГПК на административна сграда към селскостопанско предприятие с площ от 84 кв.м., краварник с площ от 516 кв.м. и краварник с площ от 486 кв.м., находящи се в ПИ №.......... в землището на [населено място], след което е извършил разпоредителна сделка / н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №...... от 06.08.2014г./, като продал на М. Л. З. процесната сграда. За безспорно е прието също така, че с решение на Окръжен съд-Монтана по в.гр.д.№227/2017г. сделката е унишожена на основание чл.27 във вр. с чл.28, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както и че от момента на продажбата имотът се владее от М. Л. З.. Изложени са съображения, че в случая, за да е налице хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС, ищецът е следвало да докаже, че е владял имота от 06.08.2004г. до 06.08.2014г. Прието е обаче, че такова владение /непрекъснато в продължение на 10 години, постоянно, несъмнено, явно и спокойно/ не е доказано. Посочено е, че единствено в показанията на св.Д.С. се съдържат данни, че ищецът владее имота от 2004г., но показанията на тази свидетелка не са кредитирани, тъй като същата живее с ищеца на съпружески начала от 2006г. и към настоящия момент, поради което възникват основателни съмнения относно нейната обективност, а и самите показания противоречат на останалите събрани доказателства. Взето е предвид, че свидетелката е заедно с ищеца от 2006г., т.е. две години след като се твърди последният да е завладял имота, а и самото ѝ изявление е по-скоро декларативно, но не и подкрепено с някакви факти – дословно същата е заявила „аз знам, че А. владее сградите от 2004г.“. Взето е предвид, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил някакви суми за стопански постройки на ЗПТК “Градище“-К. Р., като е представен и протокол от 09.12.2006г., от който се установява, че поради големите задължения на кооперацията следва да се продаде движимо и недвижимо имущество и именно на тази дата е взето решение за тяхната продажба. Взето е предвид също така, че представените фактури са съставени след тази дата и „продажбите“ са извършени в изпълнение на решението на кооперацията /2007-2008г./. С оглед на това твърдението на ищеца, че владее имота от 2004г. е прието за алогично с оглед обстоятелството, че към онзи момент кооперацията не е имала необходимост да разпродава имуществото си, а липсват и каквито и да е доказателства, че е предоставила по какъвто и да е начин процесния имот на ищеца. Взето е предвид също така, че по представеното нотариално дело и тримата разпитани свидетели са заявили, че имотът се владее от ищеца повече от 5 години, а не повече от 10 години, както и че от показанията на св. Е. А. и св.П. И. се установява, че ищецът владее имота от 2008-2009г., а П. И. е категоричен, че е започнал да се заминава с животновъдство /в каквато връзка е закупил и стопанските сгради/ не по-рано от 2008г. Показанията на св.Е. А. и св.П. И. са кредитирани изцяло от въззивния съд като обективни и безпристрастни, тъй като са подкрепени и от представените и посочени в решението писмени доказателства. Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, което противоречи на практиката на ВКС /т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т.19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС; определение №217/27.05.2016г. по гр.д.№853/2016г. на Второ ГО на ВКС; решение №283/14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №220/02.10.2015г. по гр.д.№2314/2015г. на Трето ГО на ВКС/, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това, като съдът в тази връзка е длъжен да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос на първо място по причина, че в изложението не се сочи необсъждането на кои доказателства според касатора обосновават произнасяне в противоречие с посочената практика на ВКС. Освен това всички изброени в решението доказателства са обсъдени. Касаторът не поставя въпрос, свързан с начина на обсъждане и преценка на доказателствата, поради което, въпреки наведените в касационната жалба доводи, касаещи обсъждането на показанията на разпитаните по делото свидетели, подобна преценка на този етап от касационното производство не може да бъде извършвана. Според касатора досежно възможността владелецът, в чиято полза е изтекъл законоустановеният срок за придобиване на собствеността по давност, да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, решението на въззивния съд противоречи на решение №204/11.01.2013г. по гр.д.№272/2012г., според което самото иницииране на нотариално производство за снабдяване с констативен нотариален акт не е израз на намерение за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на вещта, а не спрямо трети лица и нотариуса, като снабдяването с констативен нотариален акт далеч не е единствения начин, по който владелецът може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос, тъй като в обжалваното решение значението на снабдяването с констативен нотариален акт като израз на намерение за своене не е обсъждано и преценявано. Въззивният съд е преценявал наличието на предпоставките за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност само от обективна страна. Според касатора решението на въззивния съд противоречи и на ППВС №6/27.12.1974г.; решение №95/10.06.2019г. по гр.д.№2609/2018г. на ВКС, Първо ГО; ТР №10 от 05.12.2012г. по тълк.д.№10/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че в настоящия случай е налице покупко-продажба на сграда, извършена с фактура и договор, а не по нотариален ред, като страни по сделката са ищецът и кооперацията, собственик на постройките, т.е. налице е сделка с опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. С оглед на това счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите представлява ли прехвърлителна /транслативна/ двустранна или едностранна сделка /покупко-продажба на сгради/, извършена не по нотариален ред, а с фактура и договор; налице ли е сделка с опорочена форма на валидност, като приобретателят не е знаел за порока; ако приемем, че фактурата и договорът представляват по своята същност вид предварителен договор за покупко-продажба на сгради и възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен при условията на чл.19, ал.3 ЗЗД, налице ли е началото на добросъвестно владение с подписването на договора и фактурата. Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС по така поставените въпроси не е налице противоречие със соченото от касатора ППВС №6/27.12.1974г., тъй като с последното не е давано тълкуване кога е налице опорочена форма за валидност на правното основание, за който порок приобретателят не е знаел. Подобен въпрос не е разискван и в соченото от касатора решение №95/10.06.2019г. по гр.д.№2609/2018г. на Първо ГО на ВКС, както и в ТР №10/05.12.2012г. и ТР №4/17.12.2012г. Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС установеното въз основа на предварителен договор владение е винаги недобросъвестно /решение №520/05.08.2010г. по гр.д.№1070/2009г. на І ГО на ВКС; решение №101/14.07.2015г. по гр.д.№891/2015г., Второ ГО на ВКС /. Според касатора обжалваното решение е и очевидно неправилно по причина, че ответницата няма правен интерес да оспорва правото на собственост на ищеца, тъй като тя е черпила права от правото на собственост на ищеца. Поддържа също така, че въззивният съд не е приел за безпристрастни показанията на св.Д. С. поради обстоятелството, че живее на семейни начала в ищеца, но е приел показанията на св.Е. А., въпреки че той живее на семейни начала с ответницата. Действително при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да е налице хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС С. Г. А. е следвало да докаже, че е владял имота от 06.08.2004г. до 06.08.2014г., но такова владение не е доказано, без при това да вземе предвид обстоятелството, че ответницата М. Л. З. черпи права от сключения помежду им договор за покупко-продажба /н.а.№.., том ..., рег.№.........., дело №......... от 06.08.2014г./, както и обстоятелството, че при сключването на този договор С. Г. А. се легитимира с оспорения по делото н.а.№..., том...., рег.№......., дело №.......... от 2014г. С оглед на това настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд за начина, по който с оглед особеностите на настоящия случай, следва да бъде разпределена доказателствената тежест по направеното оспорване на н.а.№ ..., том ......., рег.№......., дело №......... от 2014г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение