Определение № 60324 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1364/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. М., представляван от адв. В. О., срещу решение № 861 от 21.04.2020г. по гр.д. № 5147/2019г. на САС, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5743 от 26.07.2019г. по гр.д. № 15073/2018г. на СГС, I ГО, 15 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Армеец” иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 7500 лева до 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 27.09.2017г.. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е нарушил установения в чл.52 ЗЗД принцип и трайната практика на ВКС по прилагането му, без да съобрази и оцени всички релевантни обстоятелства – високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение, вместо което е изложил обстоятелства, които не обосновават извода му за определяне на посочения размер на обезщетението. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС № 4/68г., относно приложението на принципа на справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен рамер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът „ЗАД Армеец” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че е настъпило ПТП, при което са причинени телесни увреждания на ищеца, както и че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, с което е имало сключена застраховка виновното за ПТП лице. Приел е за спорни вида на настъпилите телесни увреждания и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Приел е за установено от представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузни рани на двете колена, представляващи нарушаване на кожата на дадена област на ниво дерма, субдермален слой и подкожие с различна дълбочина, ширина и дължина, и водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, единични рани в областта на подбедриците. По предната повърхност на дясната подбедрица в горната й трета са били установени 2 охлузвания на кожата с размери 5,5/2 см и 3/2 см, покрити с кафеникави корички. По предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица в средната към долна трета имало групирани охлузвания на кожата с размери от 0,3/0,3 см да 3/1 см, покрити с кафеникави корички. По предната повърхност на лявата подбедрица в горната й трета е било установено охлузване на кожата на площ 2/1,5 см, покрито с кафеникава коричка. Взел е предвид, че според заключението посоченото „Изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на дясното коляно“ е кодировка от Международната класификация на Болестите (М. 10 ревизия) - S 83.4, а не клинична диагноза в медицинския смисъл на думата, тъй като между термините изкълчване, навяхване и разтягане има голяма разлика. Съобразил е, че при проведения на 12.10.2017 г. от ортопед-травматолог преглед на ищеца не е потвърдена със съответните мануални тестове увреда на мекотъканните структури на колянната става, в конкретния случай чрез варус/валгус стрес тест на колатералните лигаменти, а на предоставените от ищеца диагностични рентгенографии от деня на процесното ПТП няма данни за травматични увреди на костите. Посочил е, че във връзка с процесното ПТП е и получена травма на дясната гръдна половина. Взел е предвид, че раните в областта на двете коленни стави и подбедриците зарастват за 14 дни при нормален ход на оздравителния процес, както и че към момента на клиничния преглед ищецът не е съобщил за болки и няма остатъчни увреждания. Въззивният съд е обсъдил и приетата по делото съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, според която резултатите на ищеца показват типични (нормативни) степени на тревожност (и като личностна характеристика, и ситуативна такава), липса на депресивни преживявания и преживявания за безнадеждност; проследяването на естеството и на развитието й насочва към познатото от клиничната практика постепенно отзвучаване на симптоматиката, като в нито един момент не е настъпило връщане на симптомите или появата на нов клас симптоми. Не са установени данни за наличието на предходно хронично психично заболяване. Извършена е била консултация с психиатър след процесното събитие. Ищецът е имал “тик с очите” от преди събитието, но това не е представлявало психично заболяване. Същият тик е бил станал по-изразен след събитието. Според вещото лице това не противоречи на познатите последици от преживян стрес, сред които е и вероятността от влошаване на разстройства в координацията (тикове, дистонии и/ или тремор - по същество неврологични) при наличието на емоционална нестабилност. Проведеното психотропно лечение е продължило около месец. Било е прекратено и състоянието на ищеца е продължило да се подобрява. Наблюдавано е персистирането на неприятен спомен от събитието, оживявящ се при преминаване на пострадалия по същият път, където се е случил процесният инцидент. Не е налице посттравматично стресово разстройство. Обсъдени са и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката М. А. М., съпруга на ищеца, която свидетелства, че след инцидента пострадалият се е оплаквал от болки в краката и гърдите, придвижвал се е трудно и не е можел да става сам. Костта, в участъка между глезена и коляното, е била бинтована. Свидетелката се е грижела за него, поради което се е наложило да си вземе отпуск по болест. Ищецът започнал да се придвижва самостоятелно около две седмици след инцидента. Изпитвал е страх и е започнал да шофира след петия месец. При така установените факти, за да определи размера на дължимото се на ищеца обезщетение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: възрастта на пострадалото лице, което е било на 42 години към датата на ПТП; претърпените телесни увреждания, изразяващи се в контузни рани на двете колена, единични рани в областта на подбедриците-2 охлузвания на кожата, групирани охлузвания на кожата, травма на дясната гръдна половина, стресово разстройство, с кратък общ възстановителен период 3 седмици; нуждата на ищеца от чужда помощ след ПТП; периода от около 2 седмици, през който е изпитвал болки и страдания; липсата на остатъчни увреждания и последици и пълното му възстановяване. Намерил е за неоснователни възраженията на ищеца, че са налице изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална ставна връзка на дясното коляно и тиково невротично разстройство, тъй като вещите лица са категорични, че такива увреждания на са настъпили за пострадалия, а и не са били оспорени техните заключения при приемането им. Взел е предвид, че не се е налагало болнично лечение, а само прием на медикаменти. С оглед на това въззивния съд е намерил, че справедливото обезщетение възлиза на 7500 лева, за каквато сума искът се явява основателен. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касатора въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото.Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетението е съобразил претърпените от ищеца вреди, явяващи се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, взел е предвид момента на настъпване на ПТП и е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contralegem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extralegem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,