Определение № 973 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7296/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 05.02.2014г. по гр.д.№5030/2013г., с което ВКС- трето г.о. не е допуснал касационно обжалване на решение от 18.12.2012г. по гр.д.№12503/2012г. на ГС София. Жалбоподателят – Р. Р. Ч., чрез процесуалния си представител моли да се отмени определението като неправилно и да бъде разгледана по същество касационната й жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното определение, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС- трето г.о. не е допуснал касационно обжалване на решение от 18.12.2012г. по гр.д.№12503/2012г. на ГС София. Същото е обжалвано с частна жалба от Р. Р. на 09.05.2014г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че частната жалба е недопустима. Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т. 1 от цитираната разпоредба, защото те не преграждат развитието на делото. Съобразно философията на действащия ред за гражданско съдопроизводство – ГПК 2007 г., касационното обжалване е факултативно и за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 от ГПК, в което се извършва селекция на касационните жалби съобразно критериите, заложени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. То е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Същият е извън произнасянето по правилността на съдебния акт, т. е. касае се за една специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационният съд, но извън правомощията му на редовна, макар и факултативна съдебна инстанция. Естеството на този съдебен акт, с който не се дава конкретно разрешение на правния спор, поради което и не е преграждащ производството, обосновава и извода за неговата необжалваемост, каквато не е и предвидена в процесуалния закон. С оглед на горното, частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,