Определение № 309 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2180/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Т. от [населено място] - чрез адв. София Н. от САК, срещу решение № 1517 от 10.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5409/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Т. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правна квалификация чл.432, ал.1 вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ за разликата над сумата 14 500 лв. до претендираните 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.05.2018 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството пред въззивната инстанция. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на разликата до пълния претендиран размер на обезщетението, ведно с разноските за всички съдебни инстанции. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл неправилно по приложението на чл.52 ЗЗД като в противоречие с практиката на ВКС в ППВС № 4/1968 г. е присъдил обезщетение, което не е съобразено с характера на уврежданията, степента на болките и страданията, периода на лечение и остатъчните последици от получените при произшествието травми, и в отклонение от практиката на ВКС в решение № 749/05.12.2008 г. на ІІ т. о. не е отчел обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Бланкетно са посочени като основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Национално бюро на българските застрахователи“ със седалище в [населено място] - чрез адв. М. К.. Ответникът изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради непосочване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че справедливото обезщетение, което ищецът М. Т. има право да получи като паричен еквивалент на претърпените при ПТП от 23.05.2018 г. неимуществени вреди, възлиза на сумата 14 500 лв., поради което предявеният срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл.432, ал.1 вр. чл.511,, ал.1, т.2 КЗ е неоснователен за разликата до претендираните с исковата молба 40 000 лв. Въззивният съд е формирал изводите си за размера на дължимото обезщетение след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието ищецът М. Т. е получил счупване на пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка; След открито наместване на травмата е поставена вътрешна фиксация с К. игла и по време на проведената след един месец оперативна интервенция за премахване на иглата е открито разкъсване на сухожилието от нея; Получената фрактура е причинила на ищеца затруднение на движението на увредената ръка, съпътствано от физически болки, за период от два месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Вещото лице, изготвило заключението, е пояснило, че е извършило личен преглед на ищеца и че увредената ръка има нормална функция - еднаква с функцията на здравата ръка, като на мястото на травмата се наблюдава надлъжен ръбец с лилав цвят и дължина 4 см и при разперване на пръстите настрани пети пръст се разперва по-малко от този на здравата ръка, но няма нарушения на хватателната способност на ръката, както и циркулационни и неврологични нарушения. Според показанията на свидетелката Т. - съпруга на ищеца, след инцидента пострадалият имал затруднения да се обслужва поради невъзможността да си служи с дясната ръка, не е посещавал рехабилитация поради недостиг на парични средства; Продължава да търпи болки в областта на травмата, изпитва затруднения при работа с увредената ръка и не може да се отърси от спомена за преживяното произшествие. Съобразявайки установените от доказателствата факти и критериите, указани в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е приел, че с оглед тежестта на получената травма, особеностите и продължителността на лечебно - възстановителния процес, интензитета на понесените болки и страдания, претърпените по повод на травмата неудобства и цялостното отражение на инцидента върху живота и здравето на ищеца, сумата 14 500 лв. /която е изплатена доброволно от ответника - застраховател/ е достатъчна за обезщетяване на претърпените по повод на увреждащото ПТП неимуществени вреди. Като съществено за размера на обезщетението съдът е преценил установеното от съдебномедицинската експертиза обстоятелство, че ищецът е напълно възстановен от травмата и остатъчните последици от нея са незначителни. При определяне на обезщетението съдът е отчел и обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите с уговорката, че според практиката на ВКС в решение № 34/27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., нивото на лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е водещо за размера на присъжданите обезщетения по водените срещу застрахователите преки искове. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с доводи за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 ЗЗД, които са относими към правилността на обжалваното решение и според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да предпоставят допускане на решението до касационен контрол. Дори да се приеме, че с изложението е въведен надлежно въпросът за приложението на критериите по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, не е осъществена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която касаторът е обосновал поддържаното основание за достъп до касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е отговорил на въпроса кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В т.11 на постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. В постановените от различни състави на ВКС решения е изразено разбирането, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има предвид решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според което лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Съобразени са както общите критерии, указани в ППВС № 4/68 г., така и специфичните за спора обстоятелства като вид и тежест на получената при произшествието травма, интензитет и продължителност на търпените по повод на нея физически болки, затруднения и неудобства, особености и времетраене на лечебния и на възстановителния процес, цялостно отражение на произшествието и на последиците от него върху живота, бита, физическото и психоемоционалното състояние на пострадалия. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания с прекия иск по чл.432 КЗ, е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на заключението на съдебномедицинската експертиза, че с оглед тежестта на получената при произшествието травма, произлезлите от нея болки и липсата на трайни неблагоприятни остатъчни последици от травмата сумата 14 500 лв. е достатъчна за обезщетяване на понесените неимуществени вреди. Размерът на определеното обезщетение е съобразен и с действалите към момента на проявление на вредите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като произнасянето на въззивния съд в тази насока кореспондира изцяло с практиката на ВКС, според която лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поради отсъствие на твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 5409/2019 г. на Апелативен съд - София. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в поискания с отговора по чл.287, ал.1 ГПК размер от 1 166 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, заплатено по банков път с преводно нареждане от 05.10.2020 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,