Определение № 432 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 420/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Е. И. А. от гр. Р.,чрез адв. Бл. Божкова,срещу въззивно определение №532 от 24.04.2009г по ч. гр.дело № 676/2009г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6 от 29.01.2009г на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 72/2009г. Жалба по чл. 436 от ГПК срещу действия на съдия-изпълнител е върната като недопустима ,тъй като от наследник на длъжника са обжалвани действия извън случаите по чл. 435 от ГПК. Жалбоподателката поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,съображения за допускане са развити с оглед обстоятелството ,че съдът не е обсъдил доводите на нейната защита и поставеният въпрос е съществен. Съдилищата незаконосъобразно са приели, че в чл. 435 от ГПК основанията за обжалване и лицата, имащи право на жалба за конкретните случаи, са изчерпателно изброени. Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима, но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид следното: Върховен касационен съд не приема твърдението, че като е извел тълкуване от закона, противно на застъпваното от частната жалбоподателка, решаващият съд не е обсъдил доводите на последната и е налице основание за допускане до касация по този процесуален въпрос, засягащ формата и съдържанието на обжалваните актове. На следващо място Върховен касационен съд не приема довод, че ясните и категорични разпоредби на чл. 435 от ГПК позволяват друго тълкуване, освен оспорваното от частната жалбоподателка. В чл. 435 от ГПК законът изрично ограничи основанията за обжалване на действията на съдия-изпълнител и съдилищата правилно са съобразили това. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение, за да бъдат коминтирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания, противоречащи на изричната норма на закона. За случая, изтъкван от Е. А. като основание за обжалване, а именно конституирането на правоприемник на длъжника и насочване на принудителни действия спрямо имуществото му при спор относно субективните предели на изпълнителния лист, пътят за защита е исков (чл. 439 и сл. от ГПК ),тъй като жалба по реда на чл.435 и сл. ГПК не е допустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.