Определение № 3586 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на „КПН Фотон“ ООД, ЕИК 206730243, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Радев, против протоколно Определение от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7344/2024 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „КПН Фотон“ ООД против Решение № 2052 от 29.05.2024 г., постановено от Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 303/2024 г. и производството по делото е било прекратено. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че в случая делото не е с определен материален интерес, с аргументи че не е оспорен размерът, а принципната дължимост на вмененото с оспорения Акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК публично общинско вземане за такса битови отпадъци. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна – Началник отдел „Местни приходи, събиране и контрол“ при Община Септември, не взема становище. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, I колегия, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 7344/2024 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба на „КПН Фотон“ ООД, против Решение № 2052/29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на „КПН Фотон“ ООД против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с изх. № 194-2023-1/05.12.2023 г., потвърден с Решение № 001-МПСК/08.01.2024 г. на Началник Отдел „Местни приходи, събиране и контрол“ при Община Септември, в частта му, с която на дружеството за установени задължения за такса битови отпадъци за 2023 г. в размер общо на 1 690,38 лева – главница и лихви. В проведеното открито съдебно заседание, касационната инстанция с протоколно определение е приела, че ход на делото не следва да се дава поради обстоятелството, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК, с която правна норма е възприема окончателността на съдебните актове на административните съдилища в случаите, в които материалният интерес на правния спор е до 4 000 лева (главници без лихви). Казусът е приет да попада в приложното поле на посочената правна норма. С обжалваното определение тричленен състав на Първо отделение на Върховния административен съд на основание чл. 215, т. 4 от АПК е оставил без разглеждане касационната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Преди всичко следва да се посочи, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК – чл. 4, ал. 1 ЗМДТ; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 и ал. 4 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация определени с нарочна заповед на кмета на община имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 - 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. Редът за оспорване на ревизионните актове е субсидиарно приложим и спрямо всички останали актове на органите по приходите, издавани по ДОПК, в случаите, в които не е предвидено нещо друго – чл. 144, ал. 1 от ДОПК. За актовете по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, извън конкретно дефинирания горестоящ орган, друго не е регламентирано. Или изцяло приложимо е правилото на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., съгласно което са изключени от възможността за касационен контрол решенията на „административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица“. Правилно при конкретната фактическа установеност тричленният състав на ВАС е приложи посочената правна норма. В случая установеният с процесния АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК размер на главницата на публичното общинско вземане, за която е предприето съдебно оспорване, е 1 632,96 лева, съответно размерът на лихвите – 157,42 лева (или общо главница и лихви – 1 690,38 лева), и това ясно личи от жалбата, с която е сезиран Административен съд - Пазарджик. Т.е. под законоустановения максимум от 4 000 лева, за която следва да се подчертае още веднъж меродавен е размерът на главницата. Изложеното обуславя приложимост на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, както правилно е възприел тричленният състав на ВАС. Не могат да бъдат споделени аргументите, изложени в частната жалба за липсата на материален интерес на правния спор. Характерът на акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в битието му на установяващ размерът на конкретно публично задължение с цел снабдяване взискателя с годно изпълнително основание за предприемане на действия по принудително удовлетворяване, изключва едно такова твърдение. Независимо от конкретно поддържаното основание за незаконосъобразност на един такъв индивидуален административен акт, крайната цел на търсената съдебна защита е отпадане задължението на лицето за неговото (на публичното вземане) плащане. Или в обобщение Определението на тричленния състав на ВАС, първо отделение, като валидно, допустимо и правилно и нестрадащо от релевираните в частната жалба пороци, следва да бъде оставено в сила.