Определение № 229 от 03.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1100/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. [фирма] против постановеното въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав по гр.д.№ 1668 / 2011 год., с което е отменено първоинстанционното решение на СГС, І-во гр. отд., 8 състав, в отхвърлителната му част и предявения от Ц. Ф. Л. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ е уважен в пълния му размер от 270 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на увреждането. К. твърди недопустимост на постановеното въззивно решение, като несъобразено и надхвърлящо, в противоречие с принципа на диспозитивното начало, претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди. В евентуалност обосновава неправилност на решението, в частта в която е осъден за заплащане на обезщетение над сумата от 20 000 лева, за разликата до присъдените 270 000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: присъждане на завишено, с оглед застрахователната и трайната съдебна практика за сходни случаи, застрахователно обезщетение, в несъответствие със събраните доказателства и с всички установени и релевантни за определяне размера на обезщетението обстоятелства. В изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът се позовава на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Ответната страна - Ц. Л. - оспорва касационната жалба. Намира неоснователен довода за произнасяне свръх петитум, а досежно допустимостта на касационното обжалване не излага относими съображения, а такива по основателността на иска и правилността на постановеното въззивно решение, преценими по същество, на основанията съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като намира че жалбата е подадена от легитимирана и обуславяща правен интерес от обжалването страна, отговаря на изискванията на чл.283 и чл.284 от ГПК и е насочена срещу валиден съдебен акт, по основанията за допустимост на касационното обжалване намира следното: С въззивното решение е уважен до пълния му предявен размер от 270 000 лева / при уважен от първоинстанционния съд размер от 20 000 лева / предявеният от Ц. Л. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване претърпени от същия неимуществени вреди, в резултат на ПТП, по вина на водача П. Х., на основание задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” за собственика и водача на увредилото МПС, сключена с ответника Д. [фирма]. За да присъди пълния размер на исканото обезщетение въззивният съд се е обосновал с установените множество увреждания, вкл. трайно застрашили живота на ищеца, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, вкл. лишаващи го от възможност за самостоятелно обслужване и социални дейности, характера и продължителността на лечението, настъпилите посттравматични увреждания в пряка причинна връзка с увреждането от ПТП и крайно неблагоприятната прогноза за увреденото лице – невъзможност за пълно възстановяване и възможно утежняване на съществуващия синдром на посттравматична енцефалопатия, вкл. възрастта на увредения и затруднената му и непълноцена за в бъдеще социална адаптация. Съдът изрично е мотивирал справедлив размер на обезщетението от 300 000 лева, дори да не би се взела предвид установената дислексия, доколкото по делото са събрани данни за проявни форми на такова страдание отпреди ПТП. Съдът и за произнасяне в присъдения размер е съобразил петитума на исковата молба, в която отчитайки заплатеното от застрахователя обезщетение от 30 000 лева, ищецът е обосновал дължимост на допълнително застрахователно обезщетение от 270 000 лева. В този смисъл твърдението му е за търпими неимуществени вреди, обуславящи обезщетяване в размер на 300 000 лева. В съответствие с обстоятелствената част и петитума на иска, въззивният съд не е приспаднал вече заплатеното от претендираното с иска обезщетение, а от обоснования и приет за основателен общ, твърдян от ищеца, като дължим за обезщетяване на вредите, размер от 300 000 лева. Не се касае за недопустимо произнасяне свръх петитум, поради което и не е налице вероятна частична недопустимост на въззивното решение, на самостоятелно основание предпоставящо допускане на касационното обжалване, съгласно т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Недопустимостта на съдебното решение, поради нарушаване принципа на диспозитивното начало, не предпоставя мотивиране на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, поради което и изложението в п.1 на приложението по чл.284 ал.3 от ГПК не подлежи на коментар. К. не е формулирал конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос, най-общо позовавайки се на такъв, свързан с определяне размера на застрахователното обезщетение и с приложението на чл.235 вр. с чл.236 ал.2 от ГПК / мотивиране на съдебното решение / досежно определянето на този размер ,сочейки допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК и формално по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Твърди, че размерът на застрахователното обезщетение не е съобразен с всички, относими при прилагане критерия за справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД, обстоятелства и по начало - при липса на мотиви относно съобразените от въззивния съд релевантни такива, в противоречие със задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. .Твърди определяне застрахователното обезщетение и в противоречие с т.2 от ППВС № 7 / 1959 год., във връзка с приложението на чл.45 от ЗЗД, включвайки в обезщетяването и вреди, ненамиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането. Последното касаторът твърди с оглед установени по делото проявни форми на интелектуален дефицит при увредения / горепосочената дислексия /, датиращи отпреди увреждането. Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и в съответствие с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е този, който е включен в предмета на спора и отговорът на който е обусловил решаващите изводи на съда. Правният въпрос е винаги конкретен за съответното дело и не следва да бъде фактологично обусловен, а относим към правните аргументи на съда по приложението на закона и практиката. К. не е формулирал конкретен правен въпрос, но дори да се приеме като такъв въпросът, свързан с вложения от съда смисъл в приложението на критерия за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД и задължителните указания на ППВС № 4/ 1968 год. и приложението на чл.45 от ЗЗД, във връзка със задължителните указания на ППВС 7 / 1959 год., действително обуславящи решаващия извод относно размера на обезщетението, изложението касае конкретна преценка на факти и обстоятелства, относими към определяне на този размер .Тази преценка е предмет на проверка по същество за правилността на решението, на основание чл.281 т.3 от ГПК. Касае се за фактологично обусловен въпрос, а не до правни аргументи на съда, навеждащи на приложение критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД, с различен от вложения от законодателя смисъл. Неоснователно е твърдението за липса на мотиви относно съобразените при определяне размера на обезщетението обстоятелства, както и за решаващ извод на съда, обосноваващ присъдения размер и с увреждането „ дислексия „. Както се посочи по-горе, въззивният съд изрично е мотивирал справедлив размер на обезщетението независимо от това увреждане, предвид спорния му за причинност с настъпилото от ПТП увреждане, характер. В този смисъл, дори да би бил надлежно формулиран правен въпрос съответстващ на критериите по т.1 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение не се явява в противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК - горецитираните ППВС 4 / 1968 год. / относно мотивиране прилагане критерия за справедливост / и ППВС № 7 / 1959 год. / относно обезщетяване на вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането /. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно да мотивира допълнителен селективен критерий за обжалваемост. Уеднаквяване на съдебната практика при определяне размера на обезщетението за сходни случаи не обосновава произнасяне по въпроса, с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, в смисъла съгласно т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното,Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение