Определение № 873 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. и М. Г. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 854 от 17.08.2022 г. по гр.д.№ 1007/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 260603 от 16.04.2021 г. по гр.д.№ 6506/ 2020 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г. иск, квалифициран по чл.124 ал.5 ГПК, за признаване за установено, че наследодателят на ответниците - Г. Н. Г., починал на 25.08.2019 г., е извършил престъпления по чл.315 ал.2 вр.чл.309 ал.1 НК - на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30 000 лв., склонил М. Т. К. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер; и че на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30 000 лв, склонил М. Г. Н. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер. В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите поддържат наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол като очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Освен това като основание за допускане на касационното обжалване повдигат правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: при твърдение за извършено престъпление по чл.315 ал.2 НК, когато документът представлява разписка за платена сума, релевантно обстоятелство ли е фактът разполагал ли е платецът с означената в разписката като платена сума; при твърдение за извършено престъпление по чл.315 ал.2 НК има ли измама, ако деецът се е възползвал от заблуждението, неопитността или неосведомеността на пострадалите; в същата хипотеза, ако се касае за две разписки с идентичен текст, но с различни суми, от значение ли е каква е действителната воля на съставилия и на подписалия документите и дали същите имат удостоверителна или гаранционна функция; в същата хипотеза, длъжен ли е съдът при изграждане на извода си относно извършването на престъплението да вземе предвид изявленията, обективирани в документи по образувано за същото престъпление досъдебно производство и да вземе предвид противоречията в писмените твърдения на дееца; предвид фактическата обстановка и доказателства по делото коя е вярната правна квалификация на деянието - по чл.315 ал.2 НК или по чл.317 НК; и противоречи ли на закона и добрите нрави лице, което се намира в изключително близки и предполагащи безрезервно доверие отношения с други лица, едното от които на пределна възраст, да ги въведе в заблуда какви документи подписват и да ги използва за користни цели. Според касаторите тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г. оспорват касационната жалба като поддържат, че в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени въпроси, които касаят спора по същество и се свеждат до твърдения за необоснованост на обжалвания акт. Според тях такава проверка в производството по чл.288 ГПК не може да бъде извършена, поради което молят обжалването да не бъде допускано. Излагат и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищците, свидетеля П. и наследодателя на ответниците - Г. Г., били близки родственици, ищцата Н. била леля на Г. Г., а ищцата К. и свидетеля П. -негови първи братовчеди. На 03.08.2011 г. при пътнотранспортно произшествие загинал съпругът на ищцата Н. и баща на ищцата К. и на свидетеля П. - Т. Н.. Против виновния за произшествието водач било образувано наказателно производство, завършило със споразумение, с което деецът се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б."в"НК. С решение от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 1676/ 2013 г. на Софийски градски съд ЗАД „В." АД било осъдено да заплати на всеки от наследниците на Т. Н. застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди в размер на по 22 500 лв на всеки, ведно със законната лихва, а с решение № 1637/ 30.07.2014 г. по гр.д.№ 1958/ 2014 г. на Софийски апелативен съд това обезщетение било увеличено на по 60 000 лв. В това производството ищците упълномощили адвокат Г. Г. да ги представлява, включително с право да преупълномощава други адвокати и да получи на своя адвокатска банкова сметка присъденото обезщетение. На 10.07.2014 г. ищците оттеглили това упълномощаване и присъденото им обезщетение било заплатено по личните им банкови сметки. На 18.11.2014 г. св.П. превел по сметката на Г. Г. сумата 40 000 лв, представляваща адвокатско възнаграждение и извършени разходи от адвокат Г. и преупълномощените от него лица по горепосочените дела. С влязло в сила решение по т.д.№ 69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд ищците били осъдени да върнат на Г. Г. сумите от по 30 000 лв всяка, с които са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. За тези суми по делото били представени разписки, носещи подписа на всяка от ищците. Освен това по т.д.№ 69/ 2015 г. били представени и разписки за получени от двете ищци суми от по 10 000 лв от Г. Г., като и в четирите разписки било посочено, че получената сума представлява „пълния размер на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта на Т. Н. при настъпило ПТП на 03.08.2011 г. в [населено място]". След образуване на т.д.69/ 2015 г. ищците превели по банков път на Г. Г. сумата от по 10 000 лв всяка и исковете против тях били оттеглени за тези суми. На 11.02.2014 г. ищците подали жалба до Районна прокуратура - Бургас за извършено от Г. Г. престъпление от общ характер спрямо тях, състоящо се в предоставяне за подпис на бели листи и кочан с адвокатски пълномощни, непопълнени, и представяне впоследствие по образуваното против тях дело на разписки за получени от тях суми, каквито те не са получавали. По жалбата било образувано досъдебно производство ДП № 291/ 2016 г. на ОД МВР - Бургас и срещу Г. Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.315 ал.2 вр. чл.309 ал.1 НК. На 27.05.2019 г.срещу него бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 2123/ 2019 г. на Бургаски районен съд, прекратено на 12.09.2019 г. поради смърт на дееца. Подписите върху представените в т.д.№ 69/ 2015 г. 4 разписки, съответно за 10 000 лв и за 30 000 лв за всяка от тях, били положени от ищците. Разписките били изготвени предварително с омастиляващо техническо средство, като подписите са положени върху мастилото. При тези установени обстоятелства съдът намерил за недоказани твърденията на ищците, че са се подписали върху вече изготвени документи /с печатен текст/, като поради начина на разгръщане на документите от страна на Г. Г. и голямото доверие което са му имали, не са се запознали със съдържанието на документите, които разписват. Посочил, че четирите разписки били изготвени по такъв начин, че печатният текст се намирал в горната половина на лист А4, а подписите и ръкописното изписване на имената били извършени в средата на листа. И при четирите разписки подписът бил непосредствено след печатния текст, и то след текст „Получил сумата:". Подписвайки се по този начин, дори да не били уведомени предварително под какъв текст се подписват, ищците са имали възможност да се запознаят с текста в момента на подписването и да съобразят, че се подписват два пъти за получени суми. Свидетелят П. не потвърждавал твърдението на ищците, че не са имали възможност да се запознаят със съдържанието на документите и че не са знаели за заведеното дело против застрахователя за обезщетенията за неимуществени вреди. Твърденията на Г. Г. в сведение и в протокол за разпит на свидетел по ДП № 291/2016 г., че след посещението при нотариуса и подписването на пълномощните е дал на ищците и на св.П. по 30 000 лв, а на следващия ден - по още 10 000 лв, за което те са му подписали съответните разписки, се потвърждавали от показанията на свидетелката С., които съдът ценил като непредубедени и обективни. От същите показания съдът намерил за опровергани твърденията на ищцата К., че не е знаела за образуваното дело за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на баща й. Съдът не кредитирал обаче показанията на свидетелката З. - дъщеря на ищцата К. и внучка на ищцата Н., поради заинтересоваността й и защото не е била очевидец на подписването на разписките и на водените разговори. Обстоятелството дали към 20.08.2013 г. Г. Г. е разполагал с достатъчно парични средства, за да изплати на ищците и на свидетеля П. посочените в разписките суми, както и /евентуално/ откъде е намерил тези пари, за да плати сумите, съдът счел за ирелевантно, тъй като този факт бил извън предмета на делото. Обясненията на Г. Г. по досъдебното производство не съдържали декларация, че процесните разписки са му били нужни като гаранция за спазване на направените предварително договорки с роднините си, а не за да докажат действително извършено плащане. В досъдебното производство по отношение на разписките Г. заявил единствено, че за негова сигурност е поискал освен полагане на подпис, ищците да си изпишат и имената. Той не съобщавал, че разписките са изготвени като бъдеща гаранция. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно". Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателите не излагат съображения, които могат да бъдат подведени към хипотезата на очевидна неправилност, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То обаче следва да бъде допуснато по първия повдигнат от касаторите и уточнен от съда правен въпрос - при твърдение за извършено престъпление по чл.315 ал.2 НК, когато документът представлява разписка за платена сума, релевантно обстоятелство ли е фактът разполагал ли е платецът с означената в разписката като платена сума. Въззивният съд е разрешил този въпрос, като е приел, че въпросното обстоятелство е ирелевантно. Основателно се поддържа от касаторите, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването му няма установена съдебна практика. Затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а останалите доводи на страните съдът ще вземе предвид при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд