Определение № 4521 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6624/15.05.2024 г. на Г. З. И. и В. З. И.-Т., [населено място], приподписана от адвокат Н. Т., срещу въззивно определение № 486/30.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 451/2024 г. на Окръжен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви, дори когато при условията на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното определение; 2. Допустимо ли е съдът повече от две години да дава неясни указания за отстраняване на нередовности на редовно вписана искова молба; 3. За да е законосъобразно връщането на вписана искова молба, длъжен ли е съдът да извърши преценка за наличието на следните предпоставки, настъпили след вписването на исковата молба: - да е налице новооткрита нередовност на исковата молба; - съдът да е дал на ищците правилни и ясни указания в какво се състои новата нередовност и как да бъде отстранена; 4. При искове за собственост на недвижим имот допустимо ли е индивидуализацията на имота да се извърши на по-късен етап чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора; 5. Допустимо ли е съдът да преценява индивидуализацията на имота само и единствено на служебно изискана скица, без същата да бъде съпоставена със скицата представена от ищците при вписване на исковата молба; 6. Допустимо ли е съдът да не уведомява ищеца за служебно събрани документи; 7. Следва ли съдът да даде указания на ищеца, че неизпълнението на указанията за представяне на едни или други писмени документи не представлява основание за връщане на исковата молба, а би могло евентуално да породи последиците по чл. 147 ГПК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частна жалба от Г. З. И. и В. З. И. - Т. срещу определение № 131/24.01.2024 г. по гр. д. № 188/2022 г. на Районен съд - Разлог, с което е върната подадената искова молба и производството по делото е прекратено. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното дело е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против В. Г. Р.. С нея са предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], общ. Р., както и да бъде отменен констативен нотариален акт № 40, том V, рег. № 7215, дело № 837/2021 г. по описа на нотариус К. М., с който В. Р. се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание изтекла придобивна давност. Ищците навеждат твърдения, че са собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател – Г. В. И.. Оспорват придобиването му по давност от В. Р. с аргумент, че имотът е владян от Г. И. до смъртта му през 2019 г., съответно от 2019 г. до 2021 г. не е могъл да изтече предвиденият в закона срок за придобиване по давност. Първоинстанционният съд няколко пъти е давал указания на ищците за отстраняване на констатирани нередовности, като поради тяхното неизпълнение производството е прекратено. Въззивният съд е посочил, че редовността на исковата молба е от категорията на задължителните процесуални предпоставки за редовния исков процес, тъй като произнасянето по нередовна искова молба може да доведе до недопустимост на съдебното решение. Прието е, че в случаите когато се иска ревандикация на недвижим имот, той следва да е точно индивидуализиран с неговите актуални кадастрални и регулационни характеристики, съобразно последния кадастрален и регулационен план, а с исковата молба задължително следва да е представена скица /схема/ на спорния недвижим имот. Направен е извод, че правилно първоинстационният съд е счел исковата молба за нередовна, тъй като ищците не са изпълнили многократно даваните им указания относно индивидуализацията на спорния недвижим имот. Имотът не е описан в обстоятелствената част на исковата молба, нито в нейния петитум. Не е представена и актуална скица по КККР на [населено място] на претендирания като самостоятелен обект с идентификатор *****. Представеният документ е с различно съдържание от служебно изискания от СГКК – Благоевград. До идентично заключение съдът е стигнал и при съпоставка на описанието на имота в исковата молба и данните, съдържащи се в служебно изисканата схема за самостоятелен обект с идентификатор 02693.501.581.1.1, с оглед идентификатора на жилищната сграда, в която се намира спорният обект, и посочените съседи. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Жалбоподателите не сочат практика на ВКС, на която обжалваното определение да противоречи по поставените въпроси. Последните не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на определението поради липса на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основният извод на въззивния съд е, че ищците не са изпълнили коректно дадените им указания да индивидуализират процесния имот – като самостоятелен обект на правото на собственост, находящ се в сграда, с посочване на местоположение и граници, а при положение, че е нанесен в КК и КР – да приложат актуална скица /схема/ на обекта. Въззивният съд е констатирал, че представената такава от ищците е от 2020г. и не е за процесния обект /02693.501.581.1.1/, както е описан в исковата молба, от една страна, а от друга – служебно изисканата не съвпада с описанието на имота, дадено от ищците. В приложената от ищците скица е налице дописване в идентификационния номер и е налице отбелязване, че няма данни за самостоятеилни обекти в сградата. В практиката на ВКС се приема, че кадастралната карта има информативно значение и дали даден имот е отразен в нея, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. Данните могат да бъдат събрани чрез представяне на скица, установяваща как имотът е заснет и нанесен в кадастралната карта, могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота, както по документи за собственост, така и по кадастрална карта. В случая въззивният съд е приел, че обектът на спорното право не е индивидуализиран от ищците в исковата молба, а приложените скици също не дават такава идентификация, поради което е неясно кой е имотът, чиято ревандикация се претендира. Констатирал е, че няколкократно са давани указания на ищците да представят скица на спорния обект, които те не са изпълнили. Даденото от въззивния съд решение по поставените въпроси относно допустимостта на производството по така предявения иск за правото на собственост е в съответствие с практиката ва ВКС, поради което не предполага допускане на касационно обжалване на определението. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не се констатира недопустимост на акта или очевидна неправилност, както се твърди в частната касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.