Определение № 351 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1035/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба М. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Н. М. от САК срещу въззивното решение № 229 от 21.10.2019 г, постановено по гр.дело № 435/19 на Окръжен съд-Ловеч, Граждански състав, с което е отменено решение № 159/10.4.2019 г, по гр.дело № 1709/18 г на Районен съд-Ловеч в частта, с която Детска ясла № 1 „Шарено петле“-гр.Ловеч е осъдена да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка П. В. П., настъпила при трудова злополука, за разликата над сумата 29 820 лв до сумата 69 820 лв й искът в тази част е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се подържа, че въззивтото решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен до размера на сумата 69 820 лв, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба Детска ясла № 1 „Шарено петле“, представлявана от директора Р. Ж.-П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника адв.И. Х. от ВТАК.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което П. В. П. е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“.Същата е починала на 28.5.2015 г при злополука, която е призната за трудова, при почистване на прозорци в детската ясла.Пострадалата е оставила за наследници съпруг Н. П., дъщеря М. П. и син С. П..Исковете на първите двама, предявени по реда на чл.200 ал.1 КТ са уважени с влязло в сила решение, като са им присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 49 820 лв и 29 820 лв.С първоинстанционното решение искът на М. П. е уважен до размера на сумата 69 820 лв.Присъденото обезщетение е намалено от въззивния съд на 29 820 лв, като е прието, че между пострадалата и търсещата обезщетение е имало много силна връзка. Безспорно ищцата е страдала изключително много от смъртта на майка си, но последната е била привързана и към двете си деца и очевидно не е имала предпочитание към някое от тях.Поради това и позовавайки се на съдебната практика за присъждане на обезщетение по този вид дела, съдът е стигнал до извода, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е силно завишено и го е намалил на сумата 29 820 лв. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: По какъв начин следва да си приложи принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение при предявен иск по чл.200 ал.1 КТ.Следва ли обезщетението, което се присъжда да бъде определено в еднакъв размер по отношение на децата на починалия при трудова злополука, без да бъдат изследва всички факти и обстоятелства, установени в производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение с оглед данните по делото намира, че не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.По въпросите е налице съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 4/1968 г ., решение № 179/17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 228/2012 г. на Четвърто ГО, решение № 183/30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2016 г. на Четвърто ГО и решение № 558/28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г. на Трето ГО, решение № 414 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2011 г., IV г. о., ГК и решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., ГК.както и в редица други решения на ВКС.Съгласно тази практика размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Преценката за съответните обективни характеристики е винаги конкретна, в зависимост от установените факти и се прави въз основа на всички ангажирани по делото доказателства.Такива са обстоятелствата, свързани със злополуката са възрастта на пострадалата и ищцата, степента на родствената връзка и действителните отношения между тях, фактът, че дали лицата са живеели в едно домакинство, установените по делото претърпените болки и страдания. Тези конкретни обстоятелства са били подробно анализирани в мотивите на обжалваното решение и е било отчетено значението им при определяне размера на обезщетението – съгласно ППВС № 4/68 г. и практиката па чл. 290 ГПК, постановена по реда на чл.200 ал.1 КТ-взети са предвид отношенията между починалата и ищцата обстоятелството, че същите не живял в едно домакинство, последната е пълнолетна, има свое семейство, живее в друг град. Въззивното решение не е постановено в отклонение от цитираната от касатора практика, а напротив – е в съгласие с тази практика.Така например с решение № 1026/18.12.2009 г по гр.дело № 4001/2008 г на ВКС, Първо ГО е разгледана хипотеза на смърт при трудова злополука, при която на съпругата на 33 г и на непълнолетното дете на 12 години са присъдени на основание чл.200 ал.1 КТ обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв.С решение № 67 от 16.3.2012 г, постановено по гр.дело № 1101/2011 г на ВКС, Трето ГО при настъпила смърт поради трудова злополука, на основание чл.200 ал.1 КТ на наследниците: син на 13 г възраст и дъщеря на 16 г възраст са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв, като са отчетен критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Останалите решения не касаят съдебна практика по чл.200 ал.1 КТ, /с изключение на това по гр.дело № 136/11 г по гр.дело № 414/2010 г, отнасящо се до друг вид увреждане и друга фактическа обстановка,/ а се отнасят по присъдени обезщетения по чл.226 ал.1 КЗ-прекия иск срещу застрахователя или такива, при които са присъдени обезщетения по ЗОДОВ. По втория от повдигнатите въпроси също не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 КТ тъй като отговорът на същия отново се свежда до приложение на критериите по чл.52 ЗЗД относно, които е налице многобройна съдебна практика.Обстоятелството, че по въпросите е формирана многобройна съдебна практика изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК относно достъпа до касационен контрол. При това положение въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника сторените в това производство разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение