Определение № 148 от 26.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 527/2022 г.
ВКСII търговско отделение26.05.2022 г.докладчик Костадинка Недкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1 ГПК на влязло в сила решение № 16/12.01.2021г. по т.д. № 2184/2021г. на Апелативен съд – София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/, с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като недопустимо, на влязло в сила на 05.10.2021г. решение № 16/ 12.01.2021г. по т.д. № 2184/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 294/10.01.2020г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС, постановено по чл.710 ТЗ, вр. чл.711 ТЗ при участието на незаконно назначен синдик - М. Ш., с което дружеството е обявено в несъстоятелност в противоречие на влязлото в сила решение № 27/22.05.2019г. по т.д. № 1595/2018г. на ВКС. Сочи се, че са открити нови обстоятелства от съществено значение за решението, които не са били известни на страната при постановяване на решението, изразяващи се в: 1/ публикувано в търговския регистър на определение № 265278/ 16.11.2021г. по т. д. № 5669/2012г. на СГС, по което по искане на кредитора „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), на основание чл.657, ал.1, т.4 ТЗ е освободен синдика М. Ш. и е назначен нов синдик – Т. И. на дружеството – длъжник (според молителя, определението потвърждава противозаконното участие на синдика Ш. в производството по несъстоятелност за периода от 04.11.2015г. до 16.11.2021г.); 2/ публикуване в книгата по чл.634в ТЗ на 16.12.2021г. на разпореждане на съда по несъстоятелността за приложен отчет на освободения синдик М. Ш. по чл.664, ал.1 ТЗ от 13.12.2021г .; поддържа се, че в отчета синдикът е посочил, че с влизане в сила на решението, предмет на настоящата молба за отмяна, е отпаднала пречката за извършване на действия по осребряване, с което е извършено противоправно незачитане на влязлото в сила решение № 27/22.05.2019г. по т.д. № 1595/2018г. на ВКС, с което е отменено предходно решение, постановено по чл.710 ТЗ, които действия имат за цел да осъществят осребряване и разпределение на имуществото и по този начин „да покрият“ липсата на основание за откриване на самото производство по несъстоятелност; 3/ решение № 27/ 22.05.2019г. по т.д. № 1595/2018г. на ВКС, с което е отменено решение № 2433/24.11.2017г. по т.д. № 3816/2017г. на САС и потвърденото с него решение № 957/18.05.2017г. по т.д. № 5669/2012г. на СГС, с което на основание чл.710 ТЗ, вр. чл.711 ТЗ „Ай Пи Ем“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е оставена без уважение молбата по чл.710 ТЗ на „Банка Пиреос“ АД (отмяната е постановена, поради представяне от длъжника на оздравителен план в преклузивния за това срок, течащ от влизане в сила на решението на САС, с което частично е отменено постановеното от окръжния съд решение по чл.630, ал.2 ТЗ в частта му за обявяване на длъжника в несъстоятелност); Твърди се, че решението, чиято отмяна се иска от молителя, пререшава спор, който е разрешен с неотменен влязъл в сила акт на ВКС и противоречи на постановения в него диспозитив, предвид тъждеството на предмета на двете решения, като е налице нарушение на чл.299, ал.1 ГПК и не е зачетена силата на присъдено нещо, поради което, както първоинстанционното, така и въззивното решение са недопустими; 4/ определение № 2179 /30.03.2017г. по т. д. № 5669/2012г. на СГС за назначаване на основание чл.657, ал.1, т.4 и чл.657, ал.9 ТЗ на М. Ш. за синдик на „Ай Пи Ем“ ЕООД по молба на кредитора „Банка Пиреос България“ АД. Поддържа се, че с въззивното решение, предмет на производството по чл.303 ГПК, е постановено в привиден процес. Ответникът, „Юробанк България“ АД, поддържа, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена от лице без представителна власт- от управителя на дружеството, чийто правомощия са прекратени по чл.711, т.3 ТЗ с обявяване на дружеството в несъстоятелност, като процесуалните действия могат да се извършат от дружеството само чрез синдика, който следва да преподпише молбата за отмяна по реда на чл.101 ГПК. Сочи се, че искането е недопустимо и предвид на това, че молбата се основава на нововъзникнали факти, които не се преклудират от силата на присъдено нещо на решението, съответно не са от значение за постановеното решение по чл.710 ТЗ. В тази насока се излагат съображения, че освобождаването на синдика, видно от датата на определението – 16.11.2021г., е станало след постановяване и влизане в сила на 05.10.2021г. на решението на въззивния съд, като този факт не е от значение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, което решение е постановено, поради недопускане с влязло в сила определение до разглеждане от събранието на кредиторите на предложения от длъжника план за оздравяване, постановено на 28.06.2019г., след решение № 27/22.05.2019г. по т.д. № 1595/2018г. на ВКС, с което е отменено предходно решение по чл.710 ТЗ по делото по несъстоятелност. Счита за неоснователно становището на молителя, че ако по едно дело по несъстоятелност е отменено решение по чл.710 ТЗ, съдът по несъстоятелността не може да постанови друго решение по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност, ако за това са налице други предпоставки, визирани в цитираната разпоредба. Поддържа, че доводите за незаконен синдик и евентуални негови незаконосъобразни действия не касаят обявяването на длъжника в несъстоятелност, като те са относими единствено към правоотношението между длъжника и синдика Ш., което е предмет на висящо исково дело по предявени срещу освободения синдик искове по чл.663, ал.3 ТЗ за причинени от него вреди, които искове за отхвърлени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Неоснователен е доводът на ответника по настоящото дело, че молбата за отмяна е подписана от името на дружеството в несъстоятелност от управителя му при липса на представителна власт. В производството по несъстоятелност длъжникът, вкл. когато е обявен в несъстоятелност, се представлява от органите си – чл.635, ал.3 ТЗ (обстоятелство, което не се оспорва от ответника по молбата). Доколкото предмет на производството по отмяна е именно решение, постановено по делото по несъстоятелност и съгласно чл.307, ал.3 ГПК, при уважаване на молбата за отмяна, делото се връща от ВКС за ново разглеждане в надлежния съд, представителството на длъжника в производството по чл.303 и сл. на ГПК се осъществява по същия ред, който е приложим за производството по несъстоятелност. От друга страна, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е недопустима с оглед следното: Иска се отмяна на въззивно решение, с което е потвърдено решение на съда по несъстоятелността по чл.710 ТЗ, постановено в хипотеза на предложен от длъжника оздравителен план, който с определение на съда по несъстоятелността от 28.05.2019г., влязло в сила на 25.12.2019г., не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, като е счетено, че е налице хипотезата на неприет оздравителен план (при липса на други предложени планове в преклузивния за това срок). Съгласно разяснителната част на т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Посочено е, основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/. Посочено е, че по аналогичен начин въпросът за допустимостта на молбата за отмяна е решен в т.16 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото ОСГТК на ВКС приема, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител при основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Видно от дадените разрешения в цитираното тълкувателно решение на ВКС, основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност, а не недопустимост на влязлото в сила решение. Ето защо, твърденията на молителя за недопустимост на въззивното решение, поради незачитане на силата присъдено нещо на решението на ВКС, с което е отменено предходно решение по чл.710 ТЗ, не се обхващат от основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, свързани единствено с правилността, а не с допустимостта на влезлите в сила решения. На следващо място, отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения на изчерпателно посочени в чл.303, ал.1 ГПК основания, между които не попадат „участието /самостоятелно в производството по чл.710 ТЗ/ на незаконно назначен синдик“, нито провеждането на привиден процес, на които се позовава молителят. В случая липсват твърдения на молителя да е нарушено правото му на участие в процеса лично или чрез представител, като синдикът е призоваван като самостоятелна страна в развилото се производство по чл.710 ТЗ, а не като представител на молителя. Не се оспорва и факта, че по време на висящността на производството по чл.710 ТЗ синдикът Ш. е била назначена от съда по несъстоятелността за синдик, като дали назначаването й е законно или не, не е от значение за правото на участие в това производство на молителя – длъжник, представляван в него от управителя си. Нещо повече, доколкото предложеният план не изхожда от синдика, същият не е легитимиран да участва в производството, в което е постановено решението по чл.710 ТЗ, с оглед на което, само на това основание, обстоятелството, дали синдикът е законно или не назначен, е ирелеватно за посоченото производство и не би могло да е от „съществено значение“ за резултата от него. В настоящия случай по естеството си твърдените от молителя факти - изразеното мнение на синдика в окончателния му отчет относно предпоставките за започване на осребряването в производството по несъстоятелност, не са от „съществено значение” за изхода на производството по чл.710 ТЗ, тъй като не са обстоятелства, относими към фактическия състав на постановеното решение по чл.710 ТЗ, обхващаш недопускане с влязло в сила определение до разглеждане от събранието на кредиторите на единствения предложен оздравителен план в преклузивния за това срок по делото по несъстоятелност. С оглед изложеното и предвид дадените разрешения в т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, наведените в молбата за молбата за отмяна обстоятелства не се обхващат от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания и не са от „съществено значение“ за произнасянето на съда в решението по чл.710 ТЗ, предмет на молбата, поради което същата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
Цитирани разпоредби
20- чл. 303, ал. 1 ГПК
- чл. 101 ГПК
- чл. 299, ал. 1 ГПК
- чл. 303 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 307, ал. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 3 ГПК
- чл. 630, ал. 2 ТЗ
- чл. 634 ТЗ
- чл. 635, ал. 3 ТЗ
- чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ
- чл. 657, ал. 9 ТЗ
- чл. 663, ал. 3 ТЗ
- чл. 664, ал. 1 ТЗ
- чл. 710 ТЗ
- чл. 711, т. 3 ТЗ
- чл. 711 ТЗ
- чл. 303
- чл. 657, ал. 1, т. 4