Определение № 107 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 203 от 21.07.2020г., постановено по в.гр.д.№ 185/2020г. на Ямболския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 36 от 18.07.2019г., поправено с решение № 56 от 17.02.2020г., постановени по гр.д. № 47/2019г. на Тополовградския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че З. И. Н. е собственик на 1/3 ид. част от УПИ *, кв.37 по плана на [населено място], Я. област, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и второстепенни постройки и същата е осъдена да предаде на ищцата владението върху 1/3 ид.част от имота на основание чл.108 ЗС, като е отменен изцяло издаденият в нейна полза констативен нот.акт № 178/2018г. По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство З. И. Н. е дъщеря на И. Ж. Х., починал на 23.12.1999г., и на Н. Н. Х., починала на 28.01.2013г., а ответницата В. Д. Ж. е преживяла съпруга на починалия на 02.11.2013г. техен син Ж. И. Ж., който е оставил за свои наследници по закон и двете си дъщери Н. Ж. И. и В. Ж. И.. Общите наследодатели са придобили правото на собственост върху посоченото дворно място, ведно с построените в него сгради с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 104/1968г. Впоследствие наследодателите са разрушили старите постройки и са построили нови /през 1974г./ като са живели в имота до смъртта си заедно със своя син и семейството му. След смъртта на Ж. Ж. за имота се е грижила ответницата В. Ж., която с нот.акт № 109/18.04.2018г. е придобила по дарение от М. И. К. /сестра на ищцата/ 1/3 ид.част от имота, а с нот.акт № 178/19.06.2018г. е призната за собственик на 1/3 ид.част от него по давностно владение. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответницата не е придобила по давност собствената на ищцата по наследство от нейните родители 1/3 ид.част от имота, респ. че предпоставките за уважаването на предявения иск по чл.108 ЗС са налице. Изложени са съображения, че по делото липсват данни приживе някой от общите наследодатели да е предавал владението на имота на своя син, нито са налице данни за извършени след смъртта на И. Ж. Х. през 1999г. действия по отношение на ищцата, доведени до нейното знание, отричащи нейните права върху имота и сочещи намерение за своене, поради което в настоящата хипотеза презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за оборена и фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС не е осъществен, като обстоятелството кой и с какви средства е изграждал постройки в имота приживе на общите наследодатели е прието за ирелевантно. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност и чия е тя; 2. С какви действия следва да бъде демонстрирано властническото намерение при извършване на подобрения в съсобствен имот и извършването на подобрения и построяването на нови сгради представляват ли действия, с които се демонстрира намерение да се свои имота; 3. Следва ли да бъдат обсъдени всички представени по делото доказателства; 4 Заключването на имота и недопускането на другия наследник – съсобственик в него представлява ли действия по отблъскване на намерението за владение на другия съсобственик и 5. Построяването на сгради в чужд имот, без противопоставянето и със съгласието на собственика от трето лице, представлява ли своене на имота и изразява ли намерение за владение сам за себе си. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата З. И. Н. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос е решен в съответствие с дадените с ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата го страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било с констативни или такива за правна сделка/, както е в случая, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Третият въпрос също е решен в съответствие с посочените в изложението решение № 217 по гр.д.№ 761/10г., ІV г.о. и решение № 15 по гр.д.№ 311/2011г., ІІ г.о., тъй като в случая въззивният съд е извършил преценка на релевантните доказателства, като е обсъдил доводите и възраженията на касаторката, която не сочи конкретно кои доказателства не са били обсъдени. Останалите въпроси са формулирани според твърденията на касаторката и не кореспондират на данните по делото, а именно, че сградите в имота са построени приживе на общите наследодатели, включително с техни средства и труд и с помощта на семейството на ищцата, а ответницата и нейният съпруг са живели в имота със съгласието на неговите родители, както и че поне до смъртта на общата наследодателка Н. Н. Х. през 2013г. ищцата е имала свободен достъп до имота и го е посещавала. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това позоваването на противоречие на въззивното решение с ППВС № 6/1974г. е неоснователно, тъй като то не се отнася до настоящата хипотеза. В случая до 2013г. касаторката не е упражнявала самостоятелна фактическа власт върху имота и дори да се приеме, че оттогава тя е установила владение и върху частта на ищцата, десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени и никакви доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на поставените въпроси не са налице. Не би могло да се приеме, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от съдържанието на мотивите на обжалваното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.