Решение № 1952 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на „Стария дъб“ ООД, ЕИК 835014925, представлявано от управителя А. Александров, приподписана от адв. Савов, срещу Решение № 1749/24.10.2025 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. д. № 223/2025 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024 г., издаден от длъжностно лице с функции на орган по приходите в Община Търговище, потвърден с Решение № Рш–МДТ– 6/10.04.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Търговище, в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения по партиди № 7505F100305, № 7505F86944, № 7505F86945 и № 7505F98708, възлизащи на 4435.01 лв. ДНИ и лихва към 19.11.2024 г. 467.72 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с непълен анализ на доказателствата по делото, довел до необоснованост на фактическите и правни изводи на инстанцията по същество. Поддържа се, че имот с партиден № 7505F100305 е обособен през 2024 г. от основната производствена сграда на дружеството, представлява трафопост и облагането му с ДНИ представлява двойна данъчна тежест. Касаторът акцентира върху обстоятелството, че имот партиден № 7505F86945 е второстепенна улица и необлагаемостта му е потвърдена с влязло в сила решение на Административен съд Търговище. По отношение на останалите обекти на облагане се оспорва дължимостта на лихвите върху установените задълженията на ДНИ. Решението се обжалва и в частта за разноските с аргумент, че при разпределяне на отговорността за тях съдът е игнорирал обстоятелството, че дружеството не оспорва дължимостта на ДНИ за имоти партидни №№ 7505F86944 и 7505F98708. Ответникът по касационната жалба, началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Търговище, не ангажира становище по делото. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежаща на обжалване част от съдебния акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която тя е неблагоприятна. Пред АС Търговище е оспорен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024 г., издаден от длъжностно лице с функции на орган по приходите в Община Търговище, потвърден с Решение № Рш–МДТ– 6/10.04.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в същата община, с който в тежест на „Стария дъб“ ООД са установени задължения за ДНИ и ТБО по откритите въз основа на декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ 4 партиди (№ 7505F100305, № 7505F86944, № 7505F86945 и № 7505F98708). Според фактическите установявания на АС Търговище първата от тях - № 7505F100305 се отнася до построена през 1971 г. сграда – производствен обект с РЗП 56.00 кв. м., декларирана на 19.02.2024 г. Пред АС Търговище е представен Нотариален акт № 78, том I, рег. № 487, дело № 35/13.02.2024 г. на нотариус рег. № 223 по РНК с район на действие РС Търговище за собственост върху недвижим имот, с който касаторът е признат на основание давностно владение за собственик на сграда за енергопроизводство със застроена площ 56 кв. м., построена върху поземлен имот – урбанизирана територия с площ 7237 кв. м. с трайно предназначение на територията урбанизирана. Твърденията в първоинстанционната и в касационната жалба са, че цитираният имот е отделен от основната производствена сграда с идентификатор 73626.504.505.4 с посочения нотариален акт с цел бъдещата му продажба, поради което облагането му с ДНИ за период, предхождащ отделянето, представлява двойна данъчна тежест. Този довод на дружеството не е намерил отражение в оспореното решение, още повече, че при потвърждаването на АУЗД органът по чл. 152, ал. 2 ДОАПК излага мотиви, че давностното владение е продължило поне 5 години преди съставянето на нотариалния акт, което обуславя съществуване на данъчното задължение за периода 2019 г. – 2023 г. Не се спори, че втората съвкупност от имоти – притежание на дружеството, е декларирана на 25.07.2022 г. и е открит партиден № 7505F86944 за: ПИ с идентификатор 73626.504.505, земя с площ 7237.00 кв. м. и застроена площ 4959 кв.м. Производствен обект с идентификатор 3626.504.505.1 с година на построяване 1971 г., с РЗП 402.00 кв. м. Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.2 с година на построяване 1971 г. с РЗП 364.00 кв. м. Производствен обект с идентификатор 73626.504.505.4 с година на построяване 1971 г., РЗП 4193 кв. м. Третата имотна партида № 7505F86945 e създадена въз основа на декларация с дата 25.07.2022 г. за поземлен имот с идентификатор 73626.504.507, с площ 5552 кв. м. Според касатора имотът е необлагаем по силата на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, тъй като представлява урбанизирана територия, второстепенна улица – така влязлото в сила на 22.01.2025 г. Решение № 738/30.05.2024 г. на АС Търговище по адм. д. № 104/2024 г. В сега обжалваното решение имотът е квалифициран като частен път по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата, което според първостепенния съд обуславя неговата облагаемост. Четвъртата имотна партида - № 7505F98708, открита въз основа на декларация от 15.12.2023 г., касае Земя и сграда с идентификатор на поземления имот 73626.504.510, с площ 593.00 кв. м. и застроена площ 23.00 кв. м., съответно сграда с идентификатор 73626.504 510.1 с година на построяване 1970 г. АС - Търговище е приел, че оспорването е допустимо, тъй като е изпълнено изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като задължителна предпоставка за оспорването му пред съд. Издаден е от компетентен орган, определен със Заповед РД-3-1199/27.09.2024 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Решението е частично неправилно. По отношение на имот партиден № 7505F100305, представляващ построена през 1971 г. сграда – производствен обект с РЗП 56 кв. м., декларирана от дружеството на 19.02.2024 г., органът по приходите и решаващият орган са приели, че след като е придобит въз основа на давностно владение, продължило поне 5 години, той е годен обект на облагане за период, предхождащ съставянето на нотариалния акт през м. февруари 2024 г. Потвърждаващото акта решение не съдържа доводи във връзка с възражението на дружеството, че имотът е възникнал чрез отделянето му през 2024 г. от производствена сграда с идентификатор 73626.504.505.4, декларирана през 2022 г. В обжалваното решение липсват мотиви по отношение на този обект на облагане и за периодите, за които е установено данъчно задължение. По делото не са приобщени доказателства за поддържаното от настоящия касатор отделяне на трафопоста от съществуващата производствена сграда 73626.504.505.4, респ. за датата, на която това е сторено, същевременно не се твърди и не се установява изменение/намаляване на нейната застроена площ като последица от отделянето – арг. чл. 14, ал. 9 ЗМДТ. В касационната жалба се цитира влязло в сила на 22.06.2022 г. решение № 1146/18.02.2019 г. по гр. д. № 176/2014 г. на СГС, което не се съдържа по делото. Така спорът е останал неизяснен от фактическа страна по отношение на съществуването на данъчното задължение за периодите 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., а решението – постановено при липса на мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. Изложеното се отнася и до частта му, касаеща облагането с ДНИ на имот с партида № 7505F86945, деклариран като земя с площ 5552 кв. м. ПИ с идентификатор 73626.504.507. Лаконичните мотивите на АС Търговище се свеждат до това, че цитираният имот е с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, поради което представлява частен път по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата и не е налице изключението по чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ. Разрешаването на спора дали поземлен имот с идентификатор 73626.504.507 е зает от улица е обусловено от фактическото му предназначение в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗУТ - за територии без устройствени планове. Цитираният имот безспорно е разположен в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, но по делото липсват данни той да е в обхвата на действащ подробен устройствен план – чл. 8, т. 1 ЗУТ. Тази неяснота не се преодолява с приложената към заключението на съдебно-оценителната експертиза извадка от „Специализирана карта за устройствено планиране“. Пропускът на АС Търговище да укаже на страните необходимостта от приобщаване на писмени доказателства и/или специални знания в тази част от спора е обусловил фактическата й неизясненост. Изложеното е основание за отмяна на обжалваното решение в частта, отхвърляща жалбата на „Стария дъб“ ООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024 г., издаден от длъжностно лице с функции на орган по приходите в Община Търговище, потвърден с Решение № Рш–МДТ– 6/10.04.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Търговище, в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ по партиди № 7505F100305 за периодите 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и № 7505F86945 и за връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд при спазване на указанията за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е правилно в частта, отхвърляща жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 339-1/ 19.11.2024 г., издаден от длъжностно лице с функции на орган по приходите в Община Търговище, потвърден с Решение № Рш–МДТ– 6/10.04.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Търговище, в частта, с която в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ за 2024 г. по партида № 7505F100305, по партиди № 7505F86944 и № 7505F98708. Задължението за данък възниква еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Когато правният субект е лице по чл. 11 ЗМДТ, когато имотът е обект по чл. 10 ЗМДТ, когато между тях е налице изискуемата правна връзка, задължението за данъка в размерите и в сроковете, определени в закона - чл. 28, ал. 1 ЗМДТ е дължимо. Нито възникването му, нито изпълнението му законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от общината, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Чл. 4, ал. 2 ЗМДТ изрично установява, че невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания. Фактът, че разпоредбите на чл. 23 установяват задължение на общината да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Актовете по чл. 23 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Тези актове имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице. С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 23 ЗМДТ и не е заплатило в срок задълженията си за данък, органът по приходите, ако на лицето не е извършена ревизия, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията, в това число и за лихви за забава. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението в частта за разноските при изричното заявление в първоинстанционната жалба, че актът за установяване на задължения се оспорва изцяло. По разноските за настоящата инстанция в неразрешената част от спора произнасянето следва да е по чл. 226, ал. 3 АПК.