Определение № 2944 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 554/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2058/2022 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 229/19.10.2022 г. по гр. д. № 975/2021 г. на Районен съд-Карнобат и е отхвърлен предявеният от З. К. А., Руси Т. А. и Д. Т. А. срещу Г. С. Г. и М. Р. Г. иск по чл.109 ЗС за премахване на стопанска постройка с площ от 22,70 кв. м. и височина 2,45 кв. м., изградена в югоизточната част на собствения на ответниците УПИ [№] от кв. 172 по плана на [населено място], отстояща на 0,15 м. от оградата между имотите на страните, построена от ищците. Въззивният съд е приел, че процесната стопанска постройка, чието премахване се иска, е незаконна и отстои на 0,15 м. от страничната регулационна линия между имотите на страните. На тази обща граница има ограда от бетонни колчета и тухлена зидария със стоманобетонна козирка, върху която са наредени керемиди. Оградата е построена от ищците. Процесната постройка е от метална конструкция, носещи метални тръби, страните са с метална мрежа и ламарина. Ламарината в североизточната част на постройката към имота на ищците е повдигната и според вещото лице Р. съществува възможност дъждовни води и води от снеготопене да изтичат върху керемидите на оградата. Между имотите на страните съществува денивелация, като имотът на ищците е по-нисък с 0,80 м. спрямо имота на ответниците. За да отхвърли иска по чл.109 ЗС въззивният съд е приел, че според твърденията на ищците пречките, които им създава незаконната постройка в имота на ответниците, се състоят в оттичането на дъждовни води върху оградата между двата съседни имота, като я навлажняват от страната на ищците, както и в отглеждането на зайци в постройката, вследствие на което се разнася неприятна миризма. Прието е, че от събраните доказателства се установява, че пречките са отстранени. Както синът на ответниците, разпитан като свидетел, така и самите ищци, твърдят, че отглеждането на зайци в постройката вече е преустановено. Според свидетеля Й. от доста време не се усеща миризма. Прието е, че постройката не е изградена съобразно строителните правила и норми, но това не е достатъчно основание за премахването й. Съдът се е позовал на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според което за уважаването на иска по чл.109 ЗС е необходимо да се докаже, че ответникът е осъществил неоснователно действие, което създава на ищеца пречки за използване на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, както и на решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г. на ВКС, II-ро г. о., в което се приема, че търсената защита с иска по чл.109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да се нарушава правната сфера на нарушителя и да се ограничават неоснователно неговите права. Прието е, че самата ограда, изградена от ищците, е изцяло плътна, а не съобразно издаденото през 1985 г. разрешение за строеж – плътна на височина 0,60 м., обща височина 1,50 м., над 0,60 м. – ажурна. Следователно оградата е построена също в нарушение на строителните правила и норми. Евентуалното мокрене на оградата би могло да е от оттичащите се води от покрива на постройката. За да се отстрани това неблагоприятно въздействие минимално необходимите действия, които следва да извършат ответниците, е да ремонтират покрива на постройката. От представените в първоинстанционното производство договор и протокол се установява, че в хода на делото ответниците са извършили въпросния ремонт. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Жалбоподателите се позовават на местоположението на процесната постройка, което е на разстояние 0,15 м. от общата имотна граница между имотите на страните, без да е предвидено по план или по съгласие на страните изграждане стопански постройки на калкан на тази граница и без самата постройка да е построена на калкан. Считат, че самото нарушаване на строителните правила и норми – чл.121, ал.2 и сл. от Наредба № 5 ПНТСУ /отм./, е от такова естество, че е достатъчно за уважаване на предявения иск. Освен това считат, че фактическият извод за извършен ремонт на покрива е направен от съда без наличие на годни доказателства. По делото са представени договор и протокол, но това са частни документи без обвързваща доказателствена сила и не установяват извършения ремонт. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за материалните предпоставки на иска по чл.109 ЗС и за дейността на въззивния съд при решаване на правния спор. По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с мотивите на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според които понякога естеството на самото нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява своето право в пълен обем, като един от дадените примери е нарушаването на строителните правила, както и на решение № 197 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1947/2019 г. на ВКС, I-во г. о., в което се разглежда подобно нарушение на чл.121, ал.1 и чл.125, ал.2 от Наредба № 5 ПНТСУ /отм./. По втория въпрос жалбоподателите се позовават на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в частта за дейността на въззивната инстанция и начина на мотивиране на съдебните актове. Ответниците в производството Г. Г. и М. Г. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като те са собственици само на Ѕ ид. част от дворното място, в което се намира процесната постройка, а по делото не са конституирани като необходими другари другите съсобственици. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за вещно право върху недвижим имот, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо по причина, че в процеса не участват като ответници всички собственици на УПИ [№] от кв. 172 по плана на [населено място]. Действително, в този поземлен имот има и други собственици, освен ответниците. Същевременно няма спор между страните, че процесната постройка е изградена само от ответниците и се ползва само от тях. Следователно чрез тази постройка само ответниците поддържат състояние, което ищците считат за противоправно. Постоянна е практиката на ВКС, че искът по чл.109 ЗС се предявява срещу всички лица, които поддържат противоправното състояние, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост - решение № 348 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 903/2011 г., I г. о., решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., II г. о. и др. Евентуалното премахване на процесната постройка по решение на съда няма да засегне правата на неучастващите в процеса собственици на УПИ [№]5, макар по силата на приращението те да са станали собственици на Ѕ ид. част от процесната постройка, тъй като те никога не са я ползвали, напротив, повече от 30 години ползването е само от ответниците и следователно само те поддържат състоянието, което ищците считат за противоправно и съответно – само те следва да участват като ответници по иска по чл.109 ЗС. При възприетата от въззивния съд фактическа обстановка неговите правни изводи не влизат в противоречие с практиката на ВКС по чл.109 ЗС. Отчетена е тази особеност на настоящото дело, че не само ответниците са извършили допълващо застрояване на страничната регулационна линия към имота на ищците, но такова строителство са извършили и самите ищци, изграждайки плътна ограда на самата регулацинна линия с височина 1,50 м. Нещо повече – долепена до тази плътна ограда е стопанска постройка на ищците. На практика в двата имота е изпълнено свързано застрояване на стопански постройки на страничната регулационна линия, макар и на различни нива поради денивелацията на терена, въпреки че такова застрояване не е предвидено в плана и няма данни за изразено съгласие за това от собствениците на съседните имоти. В тази хипотеза преченето по смисъла на чл.109 ЗС следва да бъде доказано, а не само да се сочи нарушаването на строителните правила и норми, тъй като такова нарушение има и от двете страни в процеса. По изложените съображения мотивите на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, на които се позовават жалбоподателите, както и решение № 50110 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г. на ВКС, II-ро г. о., не могат да се приложат към настоящото дело и не може с тях да се обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за дейността на въззивния съд при разрешаване на правния спор. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поради наличието на поддържано от ищците в двете инстанции оспорване на частни документи, свързани с ремонта на покрива на стопанската постройка и поради необходимостта от изясняването на това обстоятелство, което е от значение за прилагане на императивна материалноправна норма – чл.109 ЗС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,