Определение № 638 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 716/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1160 от 22.І.2020 г. на софийското „Квант Прогрес“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез назначеният му по делото особен процесуален представител от САК против решение № 2621 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 27.ХІ.2019 г., постановено по т. д. № 4213/2019 г. и квалифицирано в жалбата като „надзорен акт“, с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1262/11.VІІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-2, по т. д. № 741/2019 г. ( поправено с решение № 1432/5.VІІІ.2019 г. досежно втората част от фирменото наименование на търговеца ): за прекратяването на това дружество – на основание чл. 155, т. 3 ТЗ - по иск, предявен от Софийската градска прокуратура в хипотезата, когато в ТР няма вписан управител на ответното дружество в продължение на повече от три месеца. Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение - предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му - независимо от преценката дали то е процесуално недопустимо или е неправилно, както и: „възлагане на възнаграждение за особен представител в производството по обжалване и представителство пред касационната инстанция за сметка на съда“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й „Квант Прогрес“ ЕООД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана както в ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., така и в 4, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, а също и в Опр. № 277/24.VІ.2016 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 1354/2016 г. ) по следните два правни въпроса, явяващи се същевременно такива и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „С приоритет ли са посочени нарушения на процесуални правила и норми в производството пред първата инстанция при произнасянето на надзорния съд в постановения от него акт?“; 2./ „Назначаваното на особен представител на страна - юридическо лице /по чл. 63, ал. 3 ТЗ/, който да упражни процесуалните й права в производството пред въззивния съд, санира ли липсата на надлежно призоваване на същата, респ.-връчването на призовки, книжа и съобщения по седалището и адреса й на управление?“ Ответната по касация Върховна касационна прокуратура не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Квант Прогрес“ ЕООД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд, с което е бил уважен предявен от прокурор при Софийската градска прокуратура конститутивен иск с правно основание по чл. 155, т. 3 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че 1 ./ По твърдението на касатора „Квант Прогрес“ ЕООД за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение: Погрешна и в пряко противоречие с конкретна разпоредба от процесуалния закон е тезата на касатора, за първи път развита във въззивната му жалба до САС, че решение, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, се явявало недопустимо. Напротив, съгласно чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, такова съдебно решение е неправилно. В процесния случай не се констатира вероятност – вкл. и при извършената служебна проверка на атакуваното решение на САС за процесуалната му законосъобразност, то да е процесуално недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване /не на отменяване – както се претендира в петитума на настоящата касационна жалба/. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп на това въззивно решение до касационен контрол. 2./ Относно релевираните от касатора две допълнителни предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: Посочените допълнителни основания за допустимост на касационния контрол са установени от законодателя алтернативно: т.е. те не била могли да съществуват едновременно при един и същ релевантен за изхода по конкретното дело въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, защото ако по въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата има създадена непротиворечива практика на ВКС, това изключва въпросът да се явява и такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При потвърждаване на решението на първостепенния съд, с което е бил уважен конститутивен иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството настоящ касатор, съставът на САС е могъл да констатира, вкл. и след извършена по негов, служебен почин, справка в търговския регистър, че щом едноличният собственик на капитала на „Квант Прогрес“ ЕООД не е вписал там решението си кой да управлява дружеството след смъртта на предишния му управител, то дружеството е останало без надлежен органен представител в продължение на години /много повече от минималния срок от 3 месеца по закон/. Същевременно, с подоване на постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 171/27.ХІІ.2018 г. на състав на І-во г. о. на ВКС по гр. дело № 3015/2018 г., въззивната инстанция е приела за неоснователни възраженията на същия търговец „за компрометиране на процедурата по вписване на покойния П. Кр. Б. като негов управител“ приживе, щом процесуално не е възможно инцидентното установяване на нищожно, недопустимо или несъществуващо вписване на подлежащо на вписване в ТР обстоятелство да се прави като възражение в отделно исково производство, каквото е това по чл. 155, т. 3 ТЗ. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двата, формулирани в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, няма естеството на такъв, който да е бил обуславящ за изхода по конкретното дело. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора допълнителни предпоставки за това /по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст/. В заключение, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а като такова в случая е преценено решението на СГС за уважаване на конститутивния иск на прокурора с правно основание по чл. 155, т. 3 ТЗ, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти решението на първостепенния съд. Следователно, противно на погрешната представа на касатора за това, въззивната инстанция няма характера на „надзорен съд“. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от особения представител /по чл. 29, ал. 4 ГПК/ на търговеца настоящ касатор искане за това, ще следва на адвокат М. В. Д. от САК да бъде изплатено възнаграждение от бюджета на ВКС в размер на 200 лв. (двеста лева) – предвид двуфазния характер на касационното производство и приключването на настоящето в пределите на първата му фаза по селектиране на касационната жалба, т.е. без разглеждането й по същество. В тази връзка и на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Квант Прогрес“ ЕООД-София ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд СУМА в размер общо от 230 лв. (двеста и тридесет лева), иот която 200 лв. (двеста лева) – изплатеното на адв. Д. възнаграждение за особено процесуално представителство на търговеца от бюджета на ВКС, а разликата от 30 лв. (тридесет лева) – дължима от касатора държавна такса за настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение