Определение № 4810 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба от „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, [населено място], чрез адвокат Т. М., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 5791/24.09.2025г. по в.гр.д. № 6262/2023г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решението по гр.д. № 42054/2021г. на Софийски районен съд, молителят е осъден да заплати на К. В. С. сумите, както следва: 20 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания и психически травми) от ПТП настъпило на 15.05.2019г. в [населено място], при кръговото кръстовище в посока [населено място], признато за трудова злополука с разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО от 04.06.2019г. на ТП на НОИ – София-град, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 471, 20лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатени суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители и лекарства) вследствие на претърпяната на 17.05.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2019г. до окончателното плащане. Срещу въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 123456/21.10.2025 г., приложена към молбата за спиране. С молба вх.№19368/22.10.2025г., въз основа на указанията дадени с разпореждане №178/22.10.2025г., са представени доказателства за внесено по сметка на ВКС обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 20 471, 20лв. по сметка на ВКС. Посочената в платежното нареждане сума е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения, съобразно извършената справка от 23.10.2025г. от счетоводството на ВКС и направеното върху платежното нареждане отбелязване за това. Съдът, като взе предвид, че молителят е представил обезпечение в размер на присъдената с невлязлото в сила въззивното решение, чието спиране се претендира, сума от 20 000лв., съобразно разпоредбата на чл.282, ал. 2, т. 1 от ГПК и разясненията дадени в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение в тази му част. Не са налице предвидените в чл.282 от ГПК предпоставки за спиране изпълнението на въззвното решение в частта, с която молителят „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, [населено място] е осъден да заплати на К. В. С. сумата от 471, 20лв. – обезщетение за имуществени вреди (заплатени суми за изследвания, шини, ортези, колани, пръсторазредители и лекарства) вследствие на претърпяната на 17.05.2019г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2019г. до окончателното плащане, тъй като решението в тази част е влязло в сила. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случай на обективно и субективно съединени искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните претенции. С оглед на това, на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на сумата от 471, 20лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди ( от общия претендиран размер 2 657,07лв.) от настъпилата на 17.05.2019г. трудова злополука, е изключено от касационен контрол. Молителят може да поиска връщане на недължимо платената гаранция в размер на 471, 20лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение