Определение № 2810 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1111/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Л. срещу решение № 18 от 23.01.2024 г. по в. гр. д. № 406/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 6.07.2023 г. по гр. д. № 81/2023 г. на Габровски окръжен съд в обжалваната част, с която предявеният от касаторката срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Л. В. Л., настъпила при ПТП на 28.07.2018 г., е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не се е съобразил със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., което е довело до присъждане на обезщетение за неимуществените вреди в занижен размер. Твърди, че съдът не е обсъдил всички факти от значение за размера на обезщетението, а само е изброил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Счита, че размерът на обезщетението не е съобразен с лимитите на отговорност на застрахователя, обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП и със съдебната практика за присъждане на обезщетения по сходни случаи. Мотивира се становище, че в случая следва да бъдат отчетени обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия – в спешно отделение на болница вследствие многобройни и изключително тежки травми. Касационната жалбоподателка излага оплаквания, че размерът на обезщетението не съответства на отражението на смъртта на баща й на психиката й, наложило прием на антидепресанти, голямата близост между тях, както и на обстоятелствата, че ищцата е единствено дете и е разчитала на морална и материална подкрепа от баща си, като след смъртта му се е наложило да поеме грижите за болната си майка. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя въпроса „Как следва да се прилага критерият за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите и обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинена смърт на близък в резултат на деликт при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Твърди, че формулираният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о., решение № 1 от 12.03.2021 г. по т. д. № 888/2020 г., ІІ т. о. и решение № 50111 от 4.10.2021 г. по т. д. № 2372/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, Великотърновски апелативен съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й при ПТП в размер на 60 000 лева, и е направил извод, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. При произнасяне по спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е приел за установени по несъмнен начин близостта и привързаността между ищцата и нейния баща. Като е отчел, че ищцата Л. е единствено дете, е посочил, че неочакваната смърт на баща й Л. Л. й е причинила интензивни душевни страдания, които не са отшумели. Подчертал е, че със смъртта на своя баща ищцата е лишена от неговата морална подкрепа за в бъдеще. Решаващият съдебен състав е изтъкнал, че към 28.07.2018 година, когато е настъпило ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, т. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната - 510 лв. Като е съобразил възрастта на починалия Л. Л. – 75 г., внезапното и неестествено настъпване на неговата смърт, степента на родствена близост между него и ищцата, възрастта на ищцата към момента на инцидента – 50 години, цялостното негативно отражение на събитието върху психичното и емоционалното състояние на Б. Л., конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания, обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на злополуката, съдът е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата вследствие смъртта на нейния баща при ПТП на 28.07.2018 г. е в размер на 90 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид, че ищцата след създаването на свое семейство е продължила да поддържа взаимоотношения на привързаност и грижа със своя баща, както и че негативното отражение на смъртта на баща й върху психичното състояние на ищцата е довело да необходимост от прием на антидепресанти. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касационната жалбоподателка въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВС и постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, между които са и посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищцата, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС общи критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени съществувалите приживе на починалия близки отношения с дъщеря му, негативните изживявания на ищцата по повод смъртта на Л., конкретното отражение на смъртта върху психиката на ищцата, наложило медикаментозна терапия, възрастта на починалия и на ищцата, както и внезапното и неестествено настъпване на смъртта на Л.. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието – 28.07.2018 г., като съдът е взел предвид икономическите условия в страната към този конкретен момент и нивата на застрахователно покритие. С оглед доводите на касационната жалбоподателка, във връзка с които е поставен въпросът, следва да се изтъкне, че съобразно възпроизведените разрешения в решения на ВКС на практиката на съдилищата при определяне на обезщетения за сходни случаи не се придава значение на отделен критерий за определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по въпроса за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, съответно твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не се допуска. При този резултат по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2640 лв., чието уговаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 2.04.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение